Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр.София, 20.01.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 614 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. С. С. срещу решение № 248 от 02.07.2019г., постановено по ВНОХД № 576/19г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 15.02.2019г. по НОХД № 2319/18г. на Софийски градски съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.05.2016г. В [населено място], на [улица]при управление на МПС – л.а. Марка „Мерцедес“, модел „G.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с Д. Д. Д. причинил смъртта на В. Т. И., тежка телесна повреда на Р. Д. Д. и средна телесна повреда на Д. М. М. - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Същото наказание е наложено и на подсъдимия Д. Д.. Касаторът се позовава на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и иска намаляване на наказанията. Счита, че въззивната инстанция не е отчела адекватно обстоятелството, че приносът на подсъдимия Д. за настъпване на вредоносния резултат е значително по-голям от този на С.. В съдебно заседание защитниците на С. поддържат жалбата. Изтъкват обстоятелствата, които според тях налагат допълнително намаляване на наказанието, най-вече незначителния принос на подсъдимия за настъпване на тежкия резултат. Защитникът на подсъдимия Д. и самият той молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна и предлага наказанието да бъде намалено с оглед наличието на съпричиняване, което въззивният съд не е съобразил при отмерване на санкцията. Подсъдимият С. изтъква, че произшествието не би настъпило, ако Д. не бе предприел внезапен и неразрешен обратен завой. Съжалява за случилото се и споделя, че е съдействал в рамките на възможното за възстановяване на щетите. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна: При определяне на наказанието правилно са отчетени чистото съдебно минало на жалбоподателя, критичното отношение към извършеното, положителните характеристични данни, трудовата ангажираност. В негова полза следва да бъде оценено и незабавното сигнализиране на телефона за спешна помощ. От мотивите към присъдата и въззивното решение е видно, че и двете предходни инстанции са възприели съпричиняване на съставомерния резултат, както от страна на пострадалата И., за която по експертен път е установено, че не би изпаднала от автомобила, ако е ползвала предпазен колан, така и от страна на другия подсъдим, допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, намиращо се в пряка и непосредствена причинна връзка с произшествието. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия С. обосновават по-големия принос на подсъдимия Д. и с превозването на бебето Р. Д. в кош от количка, без да е обезопасено по надлежния ред. Този аргумент не може да бъде споделен. Инстанциите по фактите не са констатирали наличието на причинна връзка между допуснатото нарушение на задължението за обезопасяване на бебето при превозването му с автомобил и причинените му увреждания, както това е сторено по отношение на необезопасяването на пътничката И.. Касационната инстанция не е компетентна да установява и възприема нови фактически положения, към които да бъде отнесен претендираният от защитата правен извод. Според константната и задължителна съдебна практика съпричиняването от страна на пострадалия следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. По време на управление на превозното средство водачът е длъжен постоянно да преценява пътната обстановка, за да не допусне настъпване на произшествие. Когато нарушението на друг участник в движението стане елемент от тази пътна обстановка, възниква усложнение, при което изискванията към водача за внимание, преценка и адекватна реакция значително се повишават. Съдът е длъжен в процеса на индивидуализация на наказанието да съобрази, че конкретният подсъдим е бил обективно поставен в по-неблагоприятна ситуация в сравнение с управляващите при обичайни характеристики на пътната обстановка. Логиката на правилото е валидна за съпричиняване не само от страна на пострадалия, но и на друг участник в движението, предприел внезапна забранена маневра. При горното се налага изводът, че нарушението на Д., изразяващо се във внезапно навлизане в лентата за движение на другия подсъдим с цел завиване на място, където тази маневра е забранена, също представлява смекчаващо обстоятелство за С.. В принципен план е възможно приносът на независимите съпричинители да се степенува. Размерът му е правилно да се определи с оглед на нарушенията, които са допуснали и укоримостта на поведението им (Р № 381а от 1989г. по н.д. № 310/89г. III н.о. ВС). Съпоставката на осъществените от двамата водачи нарушения действително позволява да се направи извод, различен от този на въззивния съд - за по-значителен принос на Д., доколкото именно неговото поведение е създало усложнената пътна ситуация. Предприетата маневра би представлявала опасност за движението за всеки водач, движещ се след него в лентата, в която рязко е навлязъл, независимо дали скоростта му е в рамките на допустимата, би го принудила да намали или дори да спре. От друга страна, ако беше продължил законосъобразно движението си направо или надясно, С., въпреки че се е движел в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, би преминал безпроблемно покрай него, без да възникне конфликтна точка между двете превозни средства. Предвиденото основно наказание за осъщественото от подсъдимия С. престъпление е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Наложената санкция е за срок, по-кратък от специалния минимум с една година, при това с отложено под условие изпълнение и отразява напълно адекватно всички установени по делото смекчаващи обстоятелства. Преценката на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства се извършва за всеки от подсъдимите индивидуално, и еднаквото наказание, наложено на водача с по-голям принос за настъпване на резултата не представлява нарушение, а намира своето законосъобразно обяснение във факта, че пострадалите са от семейството му. Допълнителното смекчаване на санкцията на С. би било проява на необоснована снизходителност, предвид наличието на отегчаващи обстоятелства. Предходните инстанции не са отчели наличието на минали нарушения на ЗДвП, констатирани с влезли в сила наказателни постановления, последните два от които са от две години преди деянието. Отегчаващо обстоятелство представлява и значителното превишаване на допустимата скорост. При разрешена скорост от 50км/ч. С. се е движел с 86км/ч. Първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактът, че са пострадали три лица. След като предвидената санкция е същата и при причиняване на смърт на едно лице, наличието на двама други пострадали следва да се обсъжда като допълнително обстоятелство от значение за размера на наказанието. Въпреки че настоящият състав не споделя някои от съображенията на въззивния съд във връзка с оценката на обстоятелствата, имащи отношение към размера на санкцията, намира че наложеното като резултат наказание е напълно справедливо, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 248 от 02.07.2019г., постановено по ВНОХД № 576/19г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.