7 Р Е Ш Е Н И Е № 510 София,22.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1045 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място],[улица] срещу въззивното решение на Б. окръжен съд. С определение №1143/16.12.2009г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.6,ал.1 ЗОСОИ в хипотези на възстановяване на собствеността върху отчуждени по реда на изброените в чл.1 З. закони и по приложението на чл.2,ал.2 ЗОСОИ в подобни хипотези с оглед установеното в разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗОСОИ изискване за провеждане на административно производство и по-специално дали провеждането на това административно производство представлява абсолютна предпоставка за настъпването на реституционно-обезщетителните последици на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, както и за тълкуването на разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ с оглед момента на осъществяване на визирания в нея фактически състав. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че за възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ не е необходимо провеждане на административно производство. Моли същото да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. В. П. и Д. В. Д. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил [фирма] да предаде на Б. Н. О.,Е. Н. Д.,Д. В. Д.,П. В. П.,П. К. П. и Ц. А. Ф. находящите се в УПИ ІІ-552,кв.34 по плана на[населено място] сгради,описани в н.а.№55,том VІ,рег.№6999,н.д.№937/2001г. на нотариус А. Д.,вписан в Н. камара под №285,с район на действие Районен съд-Б.. Прието е,че предявилите иска лица се легитимират като наследници на бившите собственици на национализираното по ЗНЧИМП [фирма]-С. и в това им качество по реда на З. им е възстановена собствеността върху дворно място от 8595.25кв.м. ведно със съществуващите стари сгради,представляващо УПИ ІІ-522 в кв.34 по плана на[населено място]. По отношение на процесните сгради,които са построени в имота след национализацията,съдът е приел,че са възстановени на предявилите иска лица по реда на чл.2,ал.6 ЗОСОИ,влязъл в сила на 22.11.1997г. Прието е, че предвидената в ЗОСОИ административна процедура по обезщетяване на построилото сградите лице е проведена,но същата е приключила с влязъл в сила мълчалив отказ на административния орган. И тъй като сградите са построени без дължимите и предвидени по териториално устройствените норми строителни книжа, е прието,че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.2,ал.2 З.,както и на чл.2,ал.6 ЗОСОИ с оглед установеното в чл.6,ал.1 ЗОСОИ изискване за провеждане на административно производство и представлява ли провеждането на това производство абсолютна предпоставка за настъпването на реституционно-обезщетителните последици на чл.2,ал.6 ЗОСОИ. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените от страните становища по поставения въпрос приема,че разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ в случая не намира приложение. Съгласно чл.2,ал.6 ЗОСОИ когато върху одържавената,отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992г., собствеността върху земята се възстановява реално,а отношенията между собственика и строителя,респ. извършилия промените,се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 ЗС. С оглед дадените в ТР №6/2006г. указания по приложението на тази правна норма,същата се отнася само до имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата,от общините или от народните съвети в периода от 9 септември 1944г. до 1989г.,т.е. с оглед предвиденото в чл.2,ал.2 З. основание за възстановяване на собствеността. Само за такива имущества извършеното след отчуждаването или отнемането без законово основание застрояване не представлява пречка за възстановяване на собствеността. Ако обаче имотът е отчужден по някой от изброените в чл.1,ал.1 и чл.2,ал.1 З. закони,т.е. налице е валидно основание за отчуждаването му, правото на собственост съгласно дадените в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС указания се възстановява само върху незастроената част от имота,т.е. само до размера на онова,което е отчуждено. Ирелевантно е какъв е характерът на застрояването. Правото на собственост върху имот, който след извършено по предвидения в закона ред отчуждаване е бил застроен, не може да бъде възстановено на лицето, което е притежавало собствеността преди отчуждаването,респ. на неговите наследници. С оглед изложеното по-горе становище, по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно за сгради под №№ 1,2а,3а,4,5,6,10,11,9 и 13. По реда на ЗНЧИМП е извършена национализация на [фирма]-гр.С.,като на основание чл.2,ал.1 З. на наследниците на акционерите на национализираното дружество е възстановено правото на собственост върху дворно място от 8595.25кв.м., ведно със съществуващите стари сгради,застроени на 1846кв.м.,което дворно място представлява имот пл.№533 по плана на[населено място]-УПИ ІІ-522 в кв.34 по плана на града. Тези обекти,описани в заповед №83/02.03.1993г. на кмета на[населено място], съответствуват на имуществото, което е принадлежало на дружеството преди национализацията. По отношение на останалите сгради, построени в имота след неговата национализация,с влязло в сила решение №551/04.VІ.1996г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№697/1996г. предявеният от наследниците на акционерите на национализираното [фирма] срещу [фирма] иск за признаване право на собственост е бил отхвърлен. Именно по отношение на тези сгради в производството по настоящето дело се поддържа,че като построени в имота след неговата национализация без за това да са били издадени по предвидения в закона ред строителни книжа,не представляват пречка за реалното възстановяване на собствеността върху застроената част от терена,а оттам и че правото на собственост върху тях принадлежи на наследниците на лицата,от които имотът е бил отчужден. Както вече беше отбелязано обаче,извършеното след национализирането на имуществото застрояване на имота представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.2,ал.3 З.,тъй като тази разпоредба предвижда,че правото на собственост върху отчуждените в изчерпателно изброените в чл.2,ал.1 от закона нормативни актове се възстановява реално само до размерите,в които е отчуждено. По отношение на онези части от имота,които с оглед извършеното застрояване към момента на влизане в сила на З. вече не съществуват във вида преди отчуждаването,правото на собственост не може да бъде възстановено реално. Разпоредбата на чл.2,ал.3 З. установява по категоричен начин това изискване за настъпване на реално възстановяване на собствеността. Срещу така отчуждените части може при условията на ЗОСОИ да бъде получено само съответно обезщетение, но реално възстановяване на собствеността не би могло да настъпи. Реално възстановяване на правото на собственост независимо от извършеното в имота без правно основание застрояване може да настъпи само ако имотът е бил отнет без правно основание или отчужден не по установения от закона ред /арг. от чл.2,ал.2 З. и чл.2,ал.6 ЗОСОИ/. И след като по делото не е установено национализирането на [фирма]-гр.С. да е било извършено не по установения в ЗНЧИМП ред, неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост върху сградите, построени в имота след национализацията и преди влизане в сила на З.,се възстановява реално поради липса на дължимите и предвидени по териториално устройствените норми строителни книжа. Д. В. Д.,П. В. П.,Б. Н. О.,Е. Н. Д.,Ц. А. Ф. и П. К. П. не се легитимират като собственици на посочените в исковата молба сгради/без сграда под №16/,тъй като не е установено същите да са били отчуждени от техните наследодатели по реда на ЗНЧИМП,нито по предвидения в ЗОСОИ ред да са получили същите като обезщетение. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. В частта,с която е прието,че предявилите иска лица се легитимират като собственици на сграда №16 /масивна сграда със застроена площ от 18.22кв.м.,построена в северната част на имота/,обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Тази сграда е построена след влизане в сила на З.,т.е. след като правото на собственост върху терена е възстановено ex L. на наследниците на акционерите на [фирма]. Строителството е извършено в чужд имот без надлежно учредено по предвидения в закона ред право на строеж,поради което съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС правилно е прието,че правото на собственост върху построеното принадлежи на собственика на земята. Изводът на въззивния съд,че по отношение на тази сграда предявилите иска лица се легитимират като собственици е правилен, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 19.05.2009г. по гр.д.№ 156/2009г. в частта,с която [фирма] е осъдено да предаде на Б. Н. О., Е. Н. Д.,Д. В. Д.,П. В. П.,П. К. П. и Ц. А. Ф. находящите се в УПИ ІІ-552,кв.34 по плана на[населено място] сгради,а именно: масивна сграда /автоклавно/ със застроена площ 268кв.м.,построена в североизточната част на имота,при граници:изток-пешеходна алея,запад-наследници на акционери на [фирма],север-УПИ І-551,юг-помещения на наследници на акционерите на [фирма]; масивна сграда /производствен корпус/ със застроена площ 50.40кв.м.,построена в североизточната част на имота с посочените по-горе граници; масивна сграда /производствен корпус/ със застроена площ 42.90кв.м.,построена в североизточната част на имота, при граници:изток и север-сграда №3 на наследниците на акционерите на [фирма],запад-масивна сграда на същите наследници,юг-дворно място на същите наследници; сграда /дефростери/ със застроена площ 147кв.м.,построена в североизточната част на имота при граници:изток-сграда на наследниците на акционерите на [фирма],север,запад и юг-дворно място на същите наследници; полумасивна сграда със застроена площ 29.90кв.м.,построена в югоизточната част на имота, при граници:изток и север-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],запад-сграда на наследници на акционерите на [фирма],юг-улица; масивна сграда /навес/ със застроена площ 86 кв.м. в югоизточната част на имота, при граници: изток и запад-сгради на наследници на акционерите на [фирма],север-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],юг-улица; масивна сграда /склад за мазут/ със застроена площ 58.50кв.м. в североизточната част на имота при граници от всички страни дворно място на наследници на акционерите на [фирма]; масивна сграда /парокотелно с комин/ със застроена площ от 138.75кв.м. в югозападната част на имота,при граници:юг-улица,останалите три страни-дворно място на наследниците на акционерите на [фирма]; масивна сграда /склад за готова продукция/ със застроена площ 384кв.в. в западната част на имота, при граници: изток и север-дворно място на наследниците на акционерите на [фирма],запад-брегова ивица и море,юг-сграда №12 по скица на наследниците на акционерите на [фирма]; масивна сграда /склад-навес с двускатен покрив/ със застроена площ 219.75кв.м. в югозападната част на имота при граници: изток-дворно място на наследници на акционерите на [фирма], запад-брегова ивица и море,север-сграда №12 на наследниците на акционерите на [фирма],юг-метален хангар на [община], както и в частта,с която съставеният на 27.11.2001г. нотариален акт №55, том VІ,регистър №6999,н.д.№937/2001г. на нотариус А. Д. с район на действие Б. районен съд е отменен за тези сгради и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д.,П. В. П.,Б. Н. О.,Е. Н. Д., Ц. А. Ф. и П. К. П. срещу [фирма] иск за предаване владението на сградите,описани в н.а.№55, том VІ,рег.№6999,н.д.№937/2001г. на нотариус А. Д., вписан в Н. камара под №285,с район на действие Районен съд-Б., находящи се в УПИ ІІ-552,кв.34 по плана на[населено място],а именно: масивна сграда /автоклавно/ със застроена площ 268кв.м.,построена в североизточната част на имота,при граници:изток-пешеходна алея,запад-наследници на акционери на [фирма],север-УПИ І-551,юг-помещения на наследници на акционерите на [фирма]; масивна сграда /производствен корпус/ със застроена площ 50.40кв.м.,построена в североизточната част на имота с посочените по-горе граници; масивна сграда /производствен корпус/ със застроена площ 42.90кв.м.,построена в североизточната част на имота, при граници:изток и север-сграда №3 на наследниците на акционерите на [фирма],запад-масивна сграда на същите наследници,юг-дворно място на същите наследници; сграда /дефростери/ със застроена площ 147кв.м.,построена в североизточната част на имота при граници:изток-сграда на наследниците на акционерите на [фирма],север,запад и юг-дворно място на същите наследници; полумасивна сграда със застроена площ 29.90кв.м.,построена в югоизточната част на имота, при граници:изток и север-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],запад-сграда на наследници на акционерите на [фирма],юг-улица; масивна сграда /навес/ със застроена площ 86 кв.м. в югоизточната част на имота, при граници:изток и запад-сгради на наследници на акционерите на [фирма],север-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],юг-улица; масивна сграда /склад за мазут/ със застроена площ 58.50кв.м. в североизточната част на имота при граници от всички страни дворно място на наследници на акционерите на [фирма]; масивна сграда /парокотелно с комин/ със застроена площ от 138.75кв.м. в югозападната част на имота,при граници:юг-улица,останалите три страни-дворно място на наследниците на акционерите на [фирма]; масивна сграда /склад за готова продукция/ със застроена площ 384кв.в. в западната част на имота, при граници: изток и север-дворно място на наследниците на акционерите на [фирма],запад-брегова ивица и море,юг-сграда №12 по скица на наследниците на акционерите на [фирма]; масивна сграда /склад-навес с двускатен покрив/ със застроена площ 219.75кв.м. в югозападната част на имота при граници: изток-дворно място на наследници на акционерите на [фирма], запад-брегова ивица и море,север-сграда №12 на наследниците на акционерите на [фирма],юг-метален хангар на [община], както и искането за отмяна на съставения на 27.11.2001г. нотариален акт №55,том VІ,регистър №6999,н.д.№937/2001г. на нотариус А. Д. с район на действие Б. районен съд за тези сгради. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 19.05.2009г. по гр.д.№156/2009г. в частта,с която [фирма] е осъдено да предаде на Б. Н. О., Е. Н. Д.,Д. В. Д.,П. В. П., П. К. П. и Ц. А. Ф. владението върху масивна сграда със застроена площ от 18.22кв.м., построена в северната част на УПИ ІІ-552 в кв.34 по плана на[населено място], при граници:изток и запад-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],север-УПИ І-551,юг-дворно място на наследници на акционерите на [фирма],както и в частта,с която съставеният на 27.11.2001г. нотариален акт №55,том VІ,регистър №6999,н.д.№937/2001г. на нотариус А. Д. с район на действие Б. районен съд е отменен за тази сграда. Председател: Членове: