Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 64   гр. София, 04 февруари 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                       ЧЛЕНОВЕ :ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 689/ 2009 година.    Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Б срещу решение №346/15.10.2009г. на Апелативен съд-София, постановено по ВНОХД№537/2009г., с което е изменена присъда на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на визираното касационно основание се предлагат доводи, сочещи на пренебрегване фактическите данни за тежестта на престъплението и личната опасност на дееца. Поставя се особен акцент на стойностните измерения на предмета на посегателство, на тежкото здравословно състояние на С. , заявените от него самопризнания и изразеното пред първостепенния съд разкаяние. Предявяват се алтернативни искания за намаляване срока на наложеното наказание–ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, прилагане института на условното осъждане или определяне на санкционните последици при условията на чл.55 от НК. В съдебно заседание на 28.01.2010 година пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба по изложените в същата съображения и пледират за ревизия на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.354, ал.2, т.т.1 и 3, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Допълнително в хода на съдебните прения се декларира „фактическа грешка” при реализираната диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК-констатиран порок извън обсега на очертаното в жалбата касационно основание, който не предпоставя задължения за произнасяне на ВКС и не налага необходимост от упражняване на предоставените му законови правомощия. Прокурор при ВКП дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК взе предвид следното: С присъда от 21.04.2009 година, по НОХД №306/2009г., след проведено при условията на чл.371, т.1НПК съкратено съдебно следствие, Софийски градски съд е признал Б. А. С. за виновен в това, че на 10.02.2008 година, в гр. С., съзнателно прокарал в обръщение подправен паричен знак-банкнота с номинал 200 евро, серия Z №00381224929, поради което и на основание чл.244, ал.1 и чл.54НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим. Визираният акт е изменен при инстанционния контрол от Апелативен съд-София, в частта относно мястото на изпълнение на индивидуализираната наказателна санкция, като в съответствие с изискванията на чл.61, т.3 от Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража, е постановено същата да бъде изтърпяна в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимия С е НЕОСНОВАТЕЛНА. При съблюдаване степента на обществена опасност на престъплението и личността на извършителя, след обективна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирана наказателната отговорност на Б. С. При индивидуализация на наказателната санкция въззивният съд е отчел особеностите на обекта на посегателство /обществените отношения, осигуряващи сигурността на паричната система/, стойностните параметри на предмета на посегателство и конкретиката на инкриминираните неправомерни действия. В контекста на очертаното становище визираното в касационната жалба игнориране на тежестта на престъпното деяние е голословно и доказателствено необезпечено. Проявен е юридически усет и при интерпретацията на наличните данни, свързани с личността на дееца, илюстрирани в характера и спецификата на престъплението-проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на Б. С. и в приобщените писмени доказателствени материали за здравословното състояние на подсъдимия, семейното му положение и процесуално поведение по време на наказателното разследване, на които контролираната съдебна инстанция е отдала необходимото значение. В коментирания аспект ВКС не споделя депозираните в жалбата оплаквания за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъплението. Убедително Софийски апелативен съд е анализирал обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия С, сочещо на множество санкционирани престъпни посегателства, включително за престъпления по чл.244НК и обуславящо изводи за формирани трайни антисоциални навици. Въззивният състав е обсъдил и липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи настоящото осъждане осем присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. На плоскостта на изложеното представената медицинска документация, установяваща, че Б. С. страда от заболяване-артериална хипертония и предписваща на същия хигиенно-хранителен режим и медикаментозно лечение, съпроводено с периодични контролни прегледи от кардиолог не обуславя ревизия на атакуваното решение, чрез намаляване на наложеното към предвидения минимум наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година. Подобно заключение не предпоставя и направената от подсъдимия в съдебно заседание на 21.04.2009 година пред СГС декларация за призната вина, последвана от демонстрирани критичност и съжаление за случилото се. Абсолютизирането на акцентираните факти при доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на подсъдимото лице индицира на несъвместима с правилата на чл.54НК снизходителност и на игнориране съдържанието на чл.36 НК. Основани на установения от НК регламент и съдебната практика са и изводите на контролирания съд досежно липсата на предпоставки за прилагане института на условното осъждане и необходимостта от ефективно изтърпяване на наложената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . Отлагане изпълнението на наказанието-лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок предполага кумулативната даденост на императивно предвидените в чл.66НК формални условия относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да преценени във взаимовръзка с възможното постигане целите на чл.36НК спрямо осъдения и останалите членове на обществото В настоящия казус предходните осъждания на Б. С. , в обсега на които такива за престъпления от общ характер, санкционирани с лишаване от свобода не позволяват приложимост на желания от подсъдимото лице институт и обезмислят излагането на допълнителна аргументация, подкрепяща обективираната при определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание нужда от социална изолация за подсъдимия, в аспекта на индивидуалната и генерална превенция. Съвкупната обективна преценка на очертаните факти категорично препятства и определяне на наказанието в лимитираната от чл.55НК санкционна рамка. Същите не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително констатирана несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената матералноправна норма наказание, поради което и не мотивират уважаване на жалбата в претендираната посока. Очертаната позиция сочи на несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5 НПК и формира вътрешното убеждение на касационната инстанция за неоснователност на исканията за ревизия на въззивното решение в санкционната част. По изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия Сследва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС–София, с който е изменена първоинстанционната присъда на СГС, по НОХД№306/2009г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №346/15.10.09 година, постановено по ВНОХД №537/2009г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.