Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 11.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4056 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. И. Н., чрез пълномощника й адв. М. Р. от САК, против въззивното решение от 2.03.2016 год. по гр. д. № 9973/2014 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 2.04.2014 год. по гр. д. № 41620/2011 год. на Софийския районен съд, с което делбата е извършена чрез изнасяне на публична продан на делбения имот, представляващ двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], с разгъната площ 155 кв.м., състояща се от първи етаж: три стаи, вестибюл, кухня, входно антре и тоалетна, подпокривно пространство /мансарден етаж/: четири помещения и вестибюл, ведно с избено помещение и 66.99 % от дворното място, върху което е изградена сградата, представляващо УПИ ХV-5 в кв. 201 по плана на [населено място], м. „П.-Б.”, при описаните съседи, при първоначална цена в размер на 267 982.72 лв., като получената при публичната продан сума се разпредели между съделителите Р. И. Н. и А. И. Н. при равни квоти. Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му. Претендира заплащане на направените разноски. Съделителят Р. И. Н., чрез пълномощника му адв. Б., оспорва касационната жалба като неоснователна. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 83 от 28.02.2017 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния за спора въпрос: Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено. Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение за изнасяне на публична продан на неподеляемия делбен имот поради липса на заявена претенция за възлагане в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, като приел оплакванията на страната за нарушено право на защита чрез предоставяне на правна помощ за неоснователни – същата е участвала лично в хода на съдебното производство и незаявяването на искане за възлагане на делбения имот не е обусловено от липса на предоставена правна помощ. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното: Предвиденото в ГПК право на страните за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита /чл. 94 ГПК/ представлява гаранция за осъществяване защитата на правата им в съдебното производство. Затова и в ГПК са предвидени случаи, в които съдът уведомява страните за правото им да ползват правна помощ /чл. 129, ал. 2, чл. 131, ал. 1, при обжалване е предвидено прекъсване на срока с подаване на молба за правна помощ и същият не тече, докато същата се разглежда - чл. 259, ал. ал. 2 и 3,чл. 275, ал. 2, чл. 283 ГПК/. С оглед на това и в контекста на основните принципи на гражданския процес и предвиденото в процесуалния закон задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна /чл. 7 ГПК/, въпросът за правната помощ придобива особена значимост при предвидените в закона преклузивни срокове, какъвто е и този по чл. 349, ал. 4 ГПК. Непроизнасянето на съда по направено от страната искане за правна помощ по реда на чл. 95 ГПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение, каквото е и неизпълнението на задължението на съда да уведоми страната за правото й на правна помощ в предвидените в закона случаи. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 24.09.2013 год. по гр. д. № 7/2013 год. на ВКС, ІV г. о. е прието, че задължение на въззивния съд, при наличие на съответно оплакване за нарушение в горния смисъл, е да отстрани последиците от нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, като сам извърши пропуснатите и/или повтори ненадлежно извършените процесуални действия. Макар и в цитираното решение да се касае за обусловеност на задължението на въззивния съд от непроизнасянето от първоинстанционния съд по искане за предоставяне на правна помощ, то разрешението следва да намери приложение и в настоящия казус, в който в хода на първата фаза по допускане на делбата касаторката, ответник по иска за делба, е подала молба за предоставяне на правна помощ поради изложените в нея съображения /л. 34 от първоинстанционното производство/. Молбата е оставена без уважение поради „липса на необходимост, доколкото правото на отговор е упражнено и дяловете в съсобствеността не се оспорват” с оглед постъпилия писмен отговор на страната /л. 24/, като съдът е постановил молбата да се докладва във втората фаза на делбата, в случай, че бъде допусната. След влизане в сила на решението по допускане на делбата произнасяне на първоинстанционния съд по молбата за предоставяне на правна помощ не е налице, нито същата е докладвана в откритото съдебно заседание. Съдържащото се в изпратената призовка до страната за заседанието указание за право на правна помощ, както и личното й явяване в съдебното заседание /без да поддържа искането си/ са ирелевантни и не могат да обосноват извод за игнориране на допуснатото процесуално нарушение – първоинстанционният съд с разпореждането си е отложил произнасянето по искането на страната за предоставяне на правна помощ във втората фаза на делбата, след допускането й, поради което и е дължал произнасяне по чл. 95 ГПК. Към момента на подаване на тази молба преклузивният срок по чл. 349, ал. 4 ГПК не е изтекъл, поради което и правото на касаторката, страна в делбеното производство, да направи искане за възлагане е нарушено поради допуснатото съществено процесуално нарушение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд, който следва да отстрани последиците от нарушението на съдопроизводствените правила, като се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ, респ. при уважаването й - проведе следващите процесуални действия във втората фаза на делбата след допускането й с влязлото в сила решение. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1823 от 2.03.2016 год. по гр. д. № 9973/2014 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно изложените съображения. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.