Ключови фрази
договор за банков кредит * договор за цесия * извлечение от счетоводни книги

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

352

 

София, 04.06.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 

ч. т. дело № 360/ 2009   год.

 

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Х” А. - гр. В. срещу Определение № 290 от 11.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 97/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 2* от 27. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 7195/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което е оставено без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ал. 2 ГПК, подадено от “Х” А. - гр. В. срещу длъжник “З” ООД - гр. С. за сумата 274 904 евро, претендирана по Договор за банков кредит № 5* от 25.ІІІ.2005 г.

Жалбоподателят излага оплакване за неправилност и необоснованост на определението, тъй като към частната жалба са били представени доказателства за извършено плащане въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от 21.ІХ.2005 г., а неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства, установяващи правния ефект на суброгацията. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 417 ГПК, тъй като посочената разпоредба не изисква тъждественост между заявителя, поискал заповед за изпълнение, с кредитора, чието вземане се установява с документ или извлечение от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Жалбоподателят счита, че тъй като смисълът на заповедното производство е осигуряване на бързина при събиране на вземането, чиято безспорност е установена в изброените в чл. 417 ГПК документи, затова следва да се кредитира документът, а не качеството на лицето кредитор.

В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи съществени по делото въпроси: дали в заповедното производство следва да се кредитира качеството на лицето кредитор или следва да се кредитира документът, и какво представлява извънсъдебното основание за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят повтаря аргументите, развити в тази връзка в касационната жалба и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, без да ги конкретизира и обосновава поотделно.

Ответникът по частната жалба “З” ООД - гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

Въззивният съд по изложените съображения е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявлението на “Х” А. - гр. В. за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК срещу “З” ООД - гр. С., въз основа на Договор за банков кредит № 581-00/ 25.ІІІ.2005 г., сключен между “Т” А. - гр. П. и “З” ООД - гр. С.. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 417 т. 2 ГПК предоставя облекчена процедура на лимитативно посочените в нея субекти - държавните учреждения, общините и банките, какъвто не е молителят, поради което той не може да се ползва от този ред. По отношение на Договор за банков кредит № 581-00/ 25.ІІІ.2005 г., сключен между “Т” А. - гр. П. и “З” ООД - гр. С., съдът е приел, че съставлява документ, обективиращ вземане на банка, а и изискването за представяне на счетоводно извлечение от сметка за същото вземане, е алтернативно и не е задължително, но след прехвърляне на вземането с Договор за цесия от 21.ІХ.2005 г. на “Т” ЕООД, “Т” А. е загубила качеството кредитор, а молителят, извличащ качеството си на кредитор от Договора за встъпване в дълг с “Т” ЕООД, не е банкова институция. Съдът е заключил, че представеното основание за издаване на заповед за изпълнение - Договор за банков кредит - не обективира вземане на банка, на държавно учреждение или на община и е недопустимо прилагането на чл. 417 т. 2 ГПК.

С оглед посочените от жалбоподателя правни въпроси, които не съставляват разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд и той е: може ли цесионер, който не е Банка и на когото е прехвърлено от Банка вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, да получи заповед за изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК въз основа на този договор за банков кредит. Този въпрос е съществен, тъй като от правилното му решаване зависи изходът на делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК. С оглед изложеното в частната въззивна жалба може да се изведе и същественият процесуалноправен въпрос, който се поставя по делото, макар че по него въззивният съд не се е произнесъл, който въпрос е: може ли по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ал. 2 ГПК, съдът да издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК.

По изложените правни въпроси няма установена задължителна съдебна практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се уважи заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение в полза на ”Х” А. - гр. В. срещу длъжник “З” на основание Договор за банков кредит № 581-001/25.ІІІ.2005 г., сключен между “Т” А. - кредитор и “З” ООД - кредитополучател. Не може правен субект, който не е Банка, да получи заповед за изпълнение въз основа на договор за банков кредит, сключен с праводателя му банка. Правото да получи заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК е принадлежало на кредитодателя по договора за банков кредит - Банката - и не принадлежи на правоприемника - заявителя.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за евентуално издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Той е подал заявление, като е ползвал съответен образец по чл. 417 ГПК, въз основа на който образец съдът не може да издаде заповед на основание чл. 410 ГПК.

Поради изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 290 от 11.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 97/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: