Р Е Ш Е Н И Е № 328 София, 04 юли 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1101/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от защитника на осъдения Г. В. Е., с което се изразява недоволство от постановеното по внохд № 22/2012 год. на Монтанския окръжен съд решение от 14.03.2012год., с което е изменена присъдата по нохд № 30231/2011 год. на РС-Монтана. Иска се отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Излагат се доводи, че е нарушен закона, тъй като съдът неправилно е квалифицирал деянието на осъдения по чл. 194, ал. 1 от НК и е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК, вместо да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 194, ал. 3 от НК, с оглед ниската стойността на предмета на посегателството и обстоятелството, че по-стойностната вещ е върната на собственика й. Нарушението на закона от въззивния съд е довело и до налагането на явно несправедливо наказание по вид и размер. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения и служебно назначения му защитник по изложените в него основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда от 22.12.2011 год. пно нохд № 30231/2011 год. на РС-Монтана Г. В. Е. е признат за виновен в това, че за времето от 02.03.2011 год. до 04.03.2011 год. в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление, отнел от владението на Д. Т., Т. електрически верижен трион м.”MAK ALLISTER” и меден котел с вместимост 15л., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” НК го е осъдил на пробация, като му е наложил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК. С присъдата Е. е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение на правната квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. На основание чл. 25, ал. 1 и 2 , във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал наказанието на осъдения с наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 30362/2011 год. и № 30123/2011 год. на РС-Монтана, като му е определено едно общо най-тежко наказание-пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2т.1 и 2-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност всеки вторник и четвъртък седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, като е приспадната изтърпяната част от наказанията по присъдите. С решение от 15.03.2012 год. по внохд № 22/2012 год. на Монтанския окръжен съд присъдата е изменена, като наказанието на осъдения е определено при условията на чл. 54 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода, като е постановено осъденият да го изтърпи при първонален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от затворен тип. Присъдата е изменена и в частта по приложението на чл. 25, ал. 1 и 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК като на Е. е определено едно общо най-тежко наказание по изменената присъда и по влезлите в сила присъди по нохд № 30362/2011 год. и № 30123/2011 год. на РС-Монтана в размер на шест месеца лишаване от свобода и е постановено осъденият да го изтърпи при първонален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от затворен тип. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно. При извършената от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 1 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Оплаквания-за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при разглеждане на делото и при постановяване на въззивното решение, не намират подкрепа в данните по делото. Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното от обвинението деяние, правилно е осъден за това. Въззивният съд по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. На базата на фактологията установена от първоинстанционния съд при спазване изискванията на процесуалния закон, възприета и от въззивния, решаващите по фактите съдебни инстанции инстанции са стигнали до правилните фактически и правни изводи за авторството на Е. в инкриминираното деяние и неговата вина, като не са нарушили закона, а правилно са квалифицирали деянието на осъдения по чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в която насока въззивният съд е изложил пространни мотиви. Не може да се приеме, тезата на защитата, че общата стойността на предмета на престъплението и обстоятелството, че по-стойностна от двете вещи –върнатия на пострадалия моторен трион очертават случая като „маловажен” по смисъла на чл. 93, т.9 НК., респ. на квалификацията по чл. 194, ал. 3 от НК. Както е известно, маловажен е този случай, когато с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай не се съзират данни, които да поставят престъпната дейност на осъдения под наложения от практиката и социалните реалности праг на легална и морална укоримост на извършеното престъпление. Напротив, обществената опасност на двете извършени от искателя деяния, обединени в рамките на продължавано престъпление, разкриват висока степен на обществена опасност поради начина и обекта на посегателство. На два пъти през инкриминирания с обвинителния акт период осъденият влязъл в прилежащото към апартамента мазе на пострадалия Д. Т. и откраднал вещите, които намерил и харесал. Вярно е, че размерът на предмета на престъплението не е голям, но той не е единственият критерий, който характеризира случая като маловажен. Степента на засягане на обществените отношения, имаща решаващо значение, следва да се преценява в конкретния обществен контекст. Заявеното в искането разкаяние и съжаление, както и данните за възстановяване в хода на досъдебното производство на моторния трион на стойността на откраднатото са намерили отражение в минималния размер на наложеното санкция, която не подлежи на следваща редукция. Тук следва да се отбележи, че това възстановяване не е станало със съдействието на осъдения, а в резултат на оперативно-издирвателните действия предприети от органите на полицията/виж протокола на л. 10 от дознанието/. Не може да бъде споделено и становището, изразено в жалбата, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи налагане на наказание с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Нещо повече - налице са достатъчно отегчаващи обстоятелства, които характеризират подсъдимия - жалбоподател, като личност със завишена степен на обществена опасност. Налице са характеристични данни за осъдения Е., от които е видно, че е извършител на редица противообществени прояви и не се ползва с добро име между съгражданите си. Всички тези обстоятелства са били правилно преценени от съда и обосновано е прието, че не са налице законовите основания за определяне на наказание при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и слизане под минималния, предвиден в текста на закона размер. Ето защо не са налице релевираните от осъдения Г. В. Е. основания за възобновяване на внохд № 22/2012 год. на Окръжен съд-Монтана и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 15.03.2012 год. и искането му следва да се остави без уважение. Водим от горното и с аргумент за обратното на чл. 426, във вр.чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Е. за възобновяване на внохд № 22/2012 год. по описа на Монтанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 15.03.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: