4 Р Е Ш Е Н И Е 332/2015 гр.София, 04.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2807 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската градска прокуратура срещу решение № 1323 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „В” състав, с което е отменено решение № І-32-246 от 23.11.2013 г. по гр. д. № 35816 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 32 състав, в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на 14 500 лв. имуществени вреди от образувано наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, постановено е друго решение за присъждане на тази сума и е потвърдено решението на Софийския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Н. И. 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо в частта относно присъждане на законна лихва, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Л. И. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 17 500 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 903 от 8.10.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли при предявен иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес. В т.3 от петитума на исковата молба ищецът е поискал заплащане на лихва за минал период, който включва периода след завеждане на иска. Ето защо обжалваното решение в частта относно присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба, е допустимо и не следва да бъде обезсилвано. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, вече е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 255 от 2.11.2015 г. Според това решение разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането/незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. В съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай съобразно чл.83, ал.2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В правната литература тази хипотеза е позната като „последваща вина на пострадалия“/Ал. К., „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга първа“, изд.1992 г. на „С.-Р“, 1992 г., стр.285/, която се обосновава с принципа на добросъвестността. Поведението на кредитора по време на причиняване на вредата или след това трябва да е съобразено с този принцип/А. К., „Облигационно право. Обща част“, четвърто издание от 2007 г. на „С.“ от 2007 г., стр.438/. Това означава, че след като пострадалият е могъл да получи правна защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни и неоправдани разходи, гражданският съд е длъжен в съответствие с чл.83, ал.2 от ЗЗД да намали обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар в наказателното производство до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело. От този отговор на въпроса следва, че е правилна практиката, застъпена в решение № 81 от 27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на Четвърто „А“ Г.О. на ВКС, а не становището в обжалваното решение, отричащо възможността за намаляване на обезщетението за имуществени вреди, състоящо се в адвокатско възнаграждение за наказателното дело. Ето защо настоящата инстанция трябва да постанови друго решение по съществото на спора. Ищецът Л. Н. И. е заплатил 17 500 лв. възнаграждение за защитата си по наказателно дело за обвинение в престъпление по чл.387, ал.1 във връзка с ал 2 от НК, за което се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. В този случай съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция към момента на извършване на разноските- ДВ, бр.2 от 2009 г./ минималният размер на адвокатския хонорар по наказателното дело възлиза на 500 лв. В исковата молба не са изложени никакви съществени причини, които да са наложили ищецът да заплати хонорар, надвишаващ тридесет и пет пъти минималното адвокатско възнаграждение. Затова съдът констатира, че ищецът не е положил дължимата грижа да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение. Ето защо Прокуратурата му дължи обезщетение само до двойния размер на минималното адвокатско възнаграждение-1000 лв. За изразходваната над този размер сума Прокуратурата не дължи обезщетение съобразно чл.83, ал.2 от ЗЗД, поради което искът над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 17 500 лв. е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 3 000 лв. до 17 500 лв., постановено е друго решение за присъждане на разликата и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение над 1 000 лв. до 3 000 лв. Вместо това трябва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска над 1 000 лв. до 17 500 лв. В останалата част, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд за присъждане на 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1323 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „В” състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение № І-32-246 от 23.11.2013 г. по гр. д. № 35816 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 32 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Н. И. на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ сумата над 1000 лв. до 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по НОХД № 080 по описа за 2009 г. на Софийския военен съд и по ВНОХД № 057 по описа за 2011 г. на Военно-апелативния съд, отменено е първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 3 000 лв. до 17 500 лв. и е постановено друго решение за присъждане на тази разлика, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ, предявен от Л. Н. И. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за адвокатско възнаграждение за представителство и защита по НОХД № 080 по описа за 2009 г. на Софийския военен съд и по ВНОХД № 057 по описа за 2011 г. на Военно-апелативния съд, над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 17 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1323 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4365 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „В” състав, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № І-32-246 от 23.11.2013 г. по гр. д. № 35816 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 32 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Н. И. на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по НОХД № 080 по описа за 2009 г. на Софийския военен съд и по ВНОХД № 057 по описа за 2011 г. на Военно-апелативния съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2010 г. до окончателното и заплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: