Р Е Ш Е Н И Е № 562 София, 4 февруари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2074/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители А. Л. А. и А. Л. А. против въззивно решение № 212 от 27.09.2012 г. постановено по внохд № 180/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са релевирани всички основания по чл. 348 от НПК и съобразно тях се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излага се довода, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на гл. ХХVІІ НПК и той е бил задължен да приеме за установени описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти, а не да установява друго фактическо положение, което не е отразено в него - за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия. Това поведение на съда е в отклонение с дадените указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 год. по т.н.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС по приложението на закона и е довело до постановяване на незаконосъобразен и явно несправедлив съдебен акт. Въззивният съд, от своя страна, не е отстранил допуснатите нарушения въпреки наведените му от повереника на частните обвинители доводи като ги е приел за неоснователни и поради това, сам е нарушил закона. В съдебно заседание, редовно призовани, частните обвинители не се явяват и не изпращат представител. Защитникът на подсъдимия счита, че съдът не е допуснал нарушенията, описани в касационната жалба и поради това, тя следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура също изразява становище, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 48/07.05.2012 год. по нохд № 41/2012 год. на Габровския окръжен съд подсъдимият К. Н. А. е признат за виновен в това, че на 04.04.2011 год., около 13.00 часа, на главен път І-4, София-В., около 72.350км в землището на [община], при управление на МПС-товарен автомобил м.” С.” с ДК [рег.номер на МПС] , с прикачено товарно ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице-водача на л.а. м.” Рено Лагуна”с ДК [рег.номер на МПС] Л. А. М. и возещите се в автомобила Ф. С. С. и М. Х. Ю. и телесни повреди на повече от едно лице-средна телесна повреда на А. Л. А. и на А. Л. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б.”б”, във вр. ал. 4, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. На основание чл. 343г, във вр. чл. 37 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касаторите за неоснователна. Въззивното решение е правилно и законосъобразно. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК - чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 НПК, като мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. С оглед характера на диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК, допустимата защита на подсъдимия и на останалите страни по делото остават ограничени в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт. Затова, както подсъдимият, така и останалите страни, не могат да излагат обстоятелства, оспорващи тези фактически положения. При участието на няколко участници в пътнотранспортно произшествие е задължително изясняването на поведението на всеки един от участниците в него на плоскостта на правилата за движение визирани в ЗДвП и изясняването на съществуваща или липсваща пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В изпълнение на това изискване, в хода на наказателното производство-досъдебно и съдебно, поведението на пострадалия водач на л.а.м. ”Рено Лагуна” е анализирано и оценявано като на поставените в тази насока въпроси, експертите от назначената автотехническа експертиза са дали заключение за допуснато и от него нарушение на правилата за движение. Това те са извели на базата на установеното място на удара по широчина и дължина на пътното платно, отстоянията на двете МПС помежду им и спрямо мястото на удара, а оттам и възможностите за настъпване или не на ПТП при скорост на движение и на двете МПС, съобразена с разрешената на съответния пътен участък. В рамките на описаните в обвинителния акт факти, направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, съдът е приел, че в конкретния пътен участък, където е настъпило произшествието, на инкриминираните дата и място, подсъдимият А. не се е съобразил с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща му като водач на товарен автомобил от категория „С+Е” да превишава скоростта на движение от 70км/час и я нарушил, като управлявал моторното превозно средство с около 107км/час. По същото време, в срещуположна посока пострадалият Л. А. М. управлявал л.а.м. ”Рено Лагуна” със скорост около 108км/час и предприел изпреварване на колона от попътно движещи се автомобили и навлязъл в лентата за движение на подсъдимия, където последвал удар между двете МПС. Изяснено е, че при скорост на движение за товарния автомобил, управляван от подсъдимия до 80 км/час, удар с приближаващия го насреща лек автомобил не би настъпил /т. 7 от приложената на л. 69-80 от дознанието АТЕ/, но същевременно за настъпването на произшествието като непосредствена причина се сочи и поведението на водача на „Рено Лагуна”, който при извършване на маневра „изпреварване” със скорост около 108км/час, навлязъл в лентата на срещуположно движещия се товарен автомобил „Скания” /т. 5 от експертизата/. Действията на М. са преценени от съда като допуснати от него нарушения на правилата за движение, допринесли също за настъпване на последвалия общественоопасен резултат. Това поведение на пострадалия Л. А. М. като водач на МПС е описано от прокуратурата в обстоятелствената част на внесения срещу А. обвинителен акт, а съдът при изпълнение на задължението си да разкрие обективната истина му е отдал необходимата тежест, като в мотивите на присъдата е посочил, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, поради допуснато от него нарушение на чл. 42 и чл. 43 от ЗДвП /прецизирано от въззивната инстанция по чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП/. Вярно, че в обвинителния акт описаните фактически действия на пострадалия не са приведени като нарушение на правилата за движение по пътищата към съответната разпоредба от ЗДвП, но обстоятелството, че съдът е извел правните им характеристики, като е посочил коя законова норма М. е нарушил, не оправдава довода на частните обвинители за незаконосъобразност на съдебните актове, чиято отмяна се иска, тъй като тази дейност на съда по оценката на правнозначимите факти е подчинена на изискването за разкриване на обективната истина, което е и основно негово задължение. Изложеното не потвърждава поддържаната от частните обвинители теза за допуснато от съда съществено нарушение ограничило процесуалните им права, както и за нарушение на закона, или пък на указанията дадени в т. 8.1 на соченото от повереника на частните обвинители тълкувателно решение. Оплакването за явна несправедливост на наказанието наложено на подсъдимия е функция от поддържания довод за незаконосъобразност, поради което, също се явява неоснователно. Ето защо, не са налице релевираните от жалбоподателите основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 212 от 27.09.2012 г. постановено по внохд № 180/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: