Р Е Ш Е Н И Е № 307 гр. София, 29 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1574/ 2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Осъденият В. Ж. Т. е направил искане за възобновяване на ч.н.д.№ 3316/ 2010г. по описа на Бургаския районен съд и отмяна на постановеното по него определение в частта му относно приложението на чл.24 от НК. В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по съображения, че не са налице предпоставките на чл.24 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че не са налице основания за възобновяване на влязлото в сила определение и искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.419 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С определение от 21.09.2010г. по ч.н.д.№ 3316/2010г. Бургаският районен съд на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК определил общо наказание на В. Ж. Т. измежду наложените му както следва: четири месеца лишаване от свобода, наложено му с определение за одобряване на споразумение от 19.01.2010г. по н.о.х.д.№ 4302/ 2009г. на Районен съд- Бургас, единадесет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по н.о.х.д.№ 1252/2010г. и единадесет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н.о.х.д.№ 2869/ 2010г. и двете на Районен съд- Бургас, в размер на най- тежкото, а именно- единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.24 от НК съдът увеличил определеното общо наказание с пет месеца лишаване от свобода и приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК изцяло изтърпяното от Т. наказание лишаване от свобода по н.о.х.д.№№ 4302/2009г. и 1252/2010г. на Районен съд- Бургас. Възражението, че съдът неправилно е увеличил определеното общо наказание с пет месеца лишаване от свобода е неоснователно.Когато се групират наложени наказания от един и същи вид- в случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най- тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.По делото съдът се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от НК, изложил е съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание за отмяна по реда на възобновяването. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Ж. Т. за възобновяване на ч.н.д.№ 3316/ 2010г. по описа на Районен съд- Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: