Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                           № 156   София 14.10. 2009 г.                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 30.09.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 691/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, Д. С. К. и Р. Г. К., чрез пълномощника си а. Й. Г. от гр. С., ул. “. № 16, вх. “Б”, ет. 3, са подали касационна жалба против решение № ІV-58/12.05.2008 год. по гр. д. № 1046/2007 год. на Бургаския окръжен съд. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касаторите и по съображения развити в писмена защита. Ответниците по касация – Д. И. Б. и Ц. Ж. Б. от гр. Н., са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявяват становище за неоснователност на жалбата, молят за оставянето й без уважение и за присъждане на съдебни разноски., като по делото е представена и писмена защита. ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел иска по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 14.08.2002 год. за покупко-продажба на недвижим имот: 1/2 ид. част от обособен самостоятелен търговски обект – сладкарница “С” в к.к. “С”, както и на 1/2 ид. част от 12% застроено и незастроено дворно място от УПИ *, бивш от 5810 кв. м., а сега УПИ * от 919 кв. м. и УПИ * от 4891 кв. м. в кв. 10 по плана на к. к. “С”, за неоснователен. Бургаският окръжен съд е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и е приел, че ищците са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са заплатили стойността по него, а са поддържали твърдения, че заплащането от тяхна страна е станало с половината от наемната цена получена от процесните имоти, което е останало недоказано – според въззивния съд такава клауза в предварителния договор няма, а дори и да е имало уговорки между страните за това, волеизявленията им не са материализирани в писмена форма, и поради това е прието, че предварителният договор не е претърпял промяна. По отношение на иска за заплащане на обезщетение е прието, че е процесуално недопустимо този иск да бъде разглеждан в едно производство с иска по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, защото иска за обезщетение следва да се разгледа по общия ред, а производството по иск по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД представлявало особено исково производство. ВКС, състав на ІІ т. о. приема следното: Съгласно точка 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС обвързаността на касационния контрол от заявените в жалбата основания, се отнася само до пороци които обосновават неправилност, а не и нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, а това означава, че в правомощието на касационната инстанция влиза и задължението да следи служебно за валидността и допустимостта на атакувания с касационната жалба съдебен акт. ВКС ІІ т. о. в настоящия състав приема, че в процесния случай въззивното решение е валидно – същото е постановено е от надлежен съд, действуващ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт, изготвено е в писмена форма и е подписано от всички съдии, изразява волята на съда по ясен и разбираем начин, и не противоречи на основите на правния ред в страната. Въззивното решение обаче е процесуално недопустимо в частта с която Бургаският окръжен съд се произнася по иска предявен с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, поради следното: Видно от удостоверението от 12.05.2006 год. на Община Н.(вж. лист 6-ти по гр. д. год. на Бургаския районен съд), данъчната оценка на имота е 225 264,30 лв. Исковата молба е заведена в Районен съд гр. Н. на 09.06.2006 год. под № 4* а съгласно чл. 80 ал. І б. “б.” ГПК /отм./, по правилата на родовата подсъдност искът е бил подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Делото е разгледано като първа инстанция от Бургаския районен съд, а не от Бургаския окръжен съд, поради което и предвид нарушаване правилата на родовата подсъдност, въззивното решение в частта с която се произнася по иска по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД е процесуално недопустимо и като такова следва да се обезсили и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на иска като първа инстанция. С въззивното решение се обезсилва решение № 206/27.09.2007 год. по гр. д. № 551/2006 год. на Бургаския районен съд, в частта с която БРС е отхвърлил предявените от ищците искове против ответниците за осъждане на последните да заплатят по 1 200,00 лева месечно на всеки един от ищците за времето от 01.06.2006 год. до 01.03.2007 год. Въззивният съд счита, че е процесуално недопустимо искът за заплащане на обезщетение да бъде разглеждан в едно производство с иска по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, защото иска за обезщетение следвал да се разгледа по общия ред, а производството по иск по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД представлявало особено исково производство. Въззивното решение в тази му част е неправилно, поради следното: Не съществуват процесуални пречки за разглеждане на иск по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение, във връзка с отказа на ответника да се сключи окончателен договор в срока посочен в предварителния такъв, в едно производство, както са били предявени от ищците. Искът за заплащане на обезщетение, макар в случая да е подсъден по правилата на родовата подсъдност на районния съд, той е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, и поради връзката с тях, няма пречка за тяхното обективно съединяване и разглеждането им от окръжния съд като първа инстанция. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № ІV-58/12.05.2008 год. по гр. д. № 1046/2007 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с която се произнася по иска, предявен с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, като оставя в сила решение № 206/27.09.2007 год. по гр. д. № 551/2006 год. на Бургаския районен съд в тази му част. ОТМЕНЯВА въззивно решение № ІV-58/12.05.2008 год. по гр. д. № 1046/2007 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с която обезсилва решение № 206/27.09.2007 год. по гр. д. № 551/2006 год. на Бургаския районен съд, в частта с която Бургаският районен съд е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение по 1 200,00 лева месечно на всеки един от ищците за времето от 01.06.2006 год. до 01.03.2007 год. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на предявените в обективно съединение искове като първа инстанция.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :