Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 30 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 45 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на двама от защитниците на подсъдимия И. Д. Г. (адв. Е. и адв. И.) против въззивно решение № 260/16.11.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 265/2016 г., с което е била изменена присъда № 39/04.08.2016 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 508/2016 г. С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 09.12.2015 г., на път І-3 Б.-Б., в близост до [населено място], обл. П., при управление на товарен автомобил м. „Ф.”, модел „К.” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. С.-Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, което във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал с 1/3 до размера от 2 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на една година, както и кумулативното наказание по чл. 343г от НК – на три години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В двете касационни жалби, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник – адв. Х., се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието поради отказа за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, като се претендира това да бъде сторено от касационната инстанция. Частният обвинител И. Г. и нейният повереник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случая и моли за условна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. Основните възражения на защитата са насочени срещу отказа на въззивната инстанция да приложи чл. 66, ал. 1 от НК и те са основателни. За да откаже приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, Великотърновският апелативен съд е приел, че не е налице едната от задължителните предпоставки за това, а именно – възможност за поправяне на дееца, тъй като същият е бил осъждан за деяние по чл. 343 от НК, както и в периода 2000-2011 г. е бил санкциониран по административен път общо осем пъти за различни нарушения на правилата за движение. В този аспект е намерил, че предишното осъждане и административните санкции не са изиграли очакваната възпираща роля, поради което и намаленото от въззивния съд наказание лишаване от свобода до размера от една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно. ВКС констатира, а и това е застъпено в мотивите на въззивния съд, че действително с присъда от 22.12.2003 г. подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342 от НК, извършено на 27.04.2003 г., за което му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, отложено по чл. 66 от НК за 3 години и кумулативно наказание от 1 година лишаване от правоуправление. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК обаче той е реабилитиран по право, тъй като в изпитателния срок няма данни да е извършил друго престъпление, което да поражда необходимост от активиране на наложеното му по тази присъда наказание. Същността на реабилитацията е изведена в текста на чл. 85, ал. 1 от НК и тя е, че заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В този аспект, на базата на това осъждане не могат да се извеждат негативни данни за личността на реабилитирания, вкл. да се правят заключения за непоправимост, както е сторил въззивния съд по повод приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Всъщност, прави впечатление двойнствената позиция на този съд, който от една страна при обсъждане на обстоятелствата по чл. 54 от НК (вж. л. 9) не се е съгласил с отразеното от първата инстанция (че „подсъдимият не следва да се приравнява с лице, което не е било осъждано, тъй като това противоречи на общоприетата човешка логика и морал” и „не заличава житейския факт на лишаване от живот на друго лице”), като практически е отчел, че подсъдимият е реабилитиран и следва да се счита за неосъждан (на л. 10). От друга страна обаче, е формирал извод за непоправимост именно на база на посоченото осъждане, повлиявайки се от горепосочените житейски разсъждения, които не съвпадат с правната логика, дала основание за регламентиране на реабилитацията в посочената по-горе разпоредба. ВКС отчита изложените от въззивния съд аргументи, че подсъдимият явно е бил недисциплиниран шофьор в периода 2000-2011 г., за което е бил санкциониран общо 8 пъти за различни нарушения. При всички случаи обаче е пренебрегнал както отдалечеността във времето на тези допуснати нарушения, така и това, че през последните 5 години той изобщо не е извършвал нарушения, което изрично е признал. Тези данни, обсъдени самостоятелно и в комплекс с отразеното за относително ниската степен на обществена опасност на деянието, осъществено по привилегирования състав по чл. 343а от НК с оглед оказаната помощ на пострадалата, както и на самия деец, отличаващ се с много добри характеристични данни, трудово ангажиран и полагащ грижи за свой възходящ, а не на последно място и проявеното съдействие за разкриване на истината още на ДП, както и заявено критично отношение, дават основание на ВКС да приеме, че не само поправителната функция на наказанието, изведена с приоритетно значение в чл. 66 от НК, но и останалите такива по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати без подсъдимият да бъде изолиран в затворническа среда. В тази връзка ВКС намери, че са налице всички законни предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода (отмерено с редукцията по чл. 58а от НК на една година), за срок от 4 години, който се явява максималният с оглед изискването по чл. 66, ал. 2 от НК. В такъв смисъл следва и да бъде изменено въззивното решение. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 260/16.11.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 265/2016 г., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Д. Г. наказание от една година лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.