7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60297 гр. София, 26.07. 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 266 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Румис Холдинг” ООД, представлявано от адв. Б. Д., срещу определение № 260084 от 10.11.2020г. по ч.т.д. № 600/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на определение № 111 от 05.03.2020г. по т.д. № 124/2019г. на Хасковски окръжен съд, е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на сумата 2500 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че след двукратно дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и подадени в тяхно изпълнение две молби, е била разпоредена размяна на книжата с указания до частния жалбоподател като посочен ответник по иска за представяне на писмен отговор по реда на чл.367 ГПК. Сочи, че е подал такъв отговор, в който ясно е изразил и обосновал становище за недопустимост на предявения против него иск и е направил искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски. Поддържа, че едва след получаване на препис от отговора ищецът на практика се е отказал от първоначално посочения ответник, като заявил, че е допусната грешка и е поискал този ответник да бъде заменен с „Румис Абагар” ЕООД. Счита, че на практика съдът е бил десезиран с представената допълнителна молба и съдът с оглед заличаването му като ответник, на практика е прекратил производството против него. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е отказ от ответник, когато с представена допълнителна молба ищецът твърди, че е допусната грешка и посочва нов ответник, без да е представено съгласие на страните и на лицето, което ще встъпи като ответник, съгласно чл.228, ал.3 ГПК? В този случай дължат ли се разноски на ответника, изготвил отговор на исковата молба, който не е станал причина за завеждане на делото? 2. При заличаване от съда на ответник, който е изключен от участие в образуваното дело, може ли да се приеме, че е налице по отношение на този ответник фактическо прекратяване на делото, след като съдът не се е произнесъл? В този случай на заличаване на ответник, след размяна на книжата и представен отговор на исковата молба, от който отговор ищецът е установил, че е насочил иска срещу ненадлежна страна, подал е допълнителна молба за конституиране на нов ответник, следват ли се разноски на заличения ответник, който не е станал причина за завеждане на делото? 3. Налице ли е отказ или оттегляне на предявения иск срещу един от ответниците, когато с представена допълнителна молба ищецът твърди, че е допусната грешка и предявява иск срещу нов ответник. Десезиран ли е съдът и с оглед заличаването на този ответник може ли да се приеме, че е налице фактическо прекратяване на производството срещу заличения ответник? В този случай дължат ли се разноски на ответника, изготвил отговор на исковата молба, който не е станал причина на завеждане на делото? 4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, посочени в отговора против подадената въззивна частна жалба против разноските? 5. Следва ли ответник, получил искова молба и приложения към нея, при подаване на отговор да спазва разпореждането на съда и нормата на чл.367 ГПК с оглед защита на интересите си? Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, представляван от адв. Т. Т., оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че не е налице оттегляне на иска по отношение на частния жалбоподател „Румис Холдинг” ООД, а по отношение на наименованието на дружеството – жалбоподател е допусната очевидна фактическа грешка, чието поправяне е било поискано. Счита за правилен извода на въззивния съд за липса на правна и фактическа сложност на процесуалното представителство на частния жалбоподател, доколкото същото се е изразявало единствено с представяне на отговор на исковата молба и то не по същество на спора, а такъв, в който се изяснява, че е налице явна фактическа грешка. Моли да бъде оставено без уважение искането за допускане на касационно обжалване, евентуално частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е взел предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и формулираното искане по чл.135 ЗЗД, като е посочил, че във връзка с имотите, предмет на извършеното от длъжника „Ай Пи Груп Европа” ООД разпореждане, се твърди, че приобритателят на същите „Ай Пи Груп Медикъл“ ООД от страх за отмяна на горната разпоредителна сделка на 03.06.2019 г. извършил нова такава, като по силата на нотариален акт № 119, т.1, рег. № 1791, дело № 103 от 2019г. е прехвърлил на „Румис Абагар“ ЕООД всички придобити имоти отново на цена, равна на данъчната оценка. Посочил е още, че във връзка с тази сделка отново са изложени доводи за увреждане на кредитора ищец, както и такива за знание от страна на приобретателя на същата, като при излагането на тези изводи той не е изписан като „Румис Абагар“ ЕООД, а като „Румис Холдинг“ ООД, и именно това дружество е посочено като ответник в заглавната част на исковата молба. Въззивният съд е взел предвид, че към исковата молба са приложени доказателства копия от двата нотариални акта, в които са обективирани договорите, предмет на предявените искове. Намерил е, че при така описаното съдържание на исковата молба и без да е необходимо запознаване със съдържанието на сделките, обективирани в представените нотариални актове, се набива на очи, че в един момент ищецът говори, че последният приобретател на имотите е „Румис Абагар“ ЕООД, а в друг за такъв се сочи „Румис Холдинг“ ООД. Изложил е съображения, че това обстоятелство, съотнесено с факта, че страните по оспорваните договори са задължителни другари, а от съдържанието на договора от 03.06.2019 г. се вижда, че купувач по него е „Румис Абагар“ ЕООД, води до логичен извод за нередовност на исковата молба и задължение на първоинстанционния съд да предприеме действия по отстраняване на същата по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК чрез ясното ѝ посочване на ищеца. Приел е, че в случая първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение два пъти, но в разпорежданията, указващи нередовностите, липсва ясно посочване на установеното противоречие, а се изисква формулиране на петитум с ясно посочване спрямо кои ответници, по отношение на кои сделки и кои имоти се иска обявяване на относителна недействителност. Посочил е, че в отговор на тези указания ищецът е извършил пълна индивидуализация на сделките и имотите и е посочил като ответник „Румис Холдинг“ ООД, а съдът, вместо изрично да му посочи явната грешка между сочения ответник и реалната страна по сделката и да му каже, че срещу сочения като ответник субект не е налице интерес от предявяване на иск по 135 от ЗЗД, е започнал размяна на книжа. Въззивният съд е посочил, че ответникът „Румис Холдинг“ ООД, вместо на един ред да посочи, че не е страна по сделката и че по тази причина решението по това дело му е напълно непротивопоставимо, е представил отговор на цели три страници, към който е приложил и договор за правна помощ, установяващ, че за излагане на правни доводи по този „сложен юридически въпрос“ е заплатил сумата от 2500 лв. Взел е предвид, че първоинстанционият съд е дал възможност на ищеца да представи допълнителна искова молба, като в определението за това самият съд говори, че отговорът е подаден от „Румис Абагар“ ЕООД. Посочил е, че в срока за допълнителна искова молба ищецът е установил грешката си и е предприел действия по отстраняването ѝ, което е било допуснато от съда с определение от 05.02.2020 г., като в същото се говори за погрешно посочен ответник, за заличаване на грешния такъв и за това, че за ответник следва да се счита „Румис Абагар“ ЕООД. При тези факти въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил на заличения ответник направените от него разноски за адвокат, като е приел, че не ищецът е причина за извършените от „Румис Холдинг“ ООД разноски и по тази причина по отношение на него не са налице основанията на чл. 78, ал.4 от ГПК. Добавил е, че в тази норма се говори за прекратяване на делото по отношение на ответника, а в случая в постановеното определение № 61 от 05.02.2020 г. се говори за грешка и заличаване на грешно посочен ответник. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси се отнасят до приложението на чл.78, ал.4 ГПК, поради което са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили изхода на делото. По приложението на чл.78, ал.4 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в определение № 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 843 от 17.11.2014г. по гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 142 от 22.02.2013г. по ч.т.д. № 643/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., според които в чл.78, ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото – при прекратяване поради недопустимост на иска, при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена или неустановена причина. В този случай разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. По аргумент от чл.78, ал.2 ГПК това разрешение не намира приложение в случаите, когато отказът, респ. оттеглянето на иска съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, като в този случай отговорен за разноските е ответникът. Даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от така формираната практика, поради което следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. В настоящия случай с исковата молба са били предявени искове против „АЙ ПИ ГРУП ЕВРОПА“ ООД, „АЙ ПИ ГРУП МЕДИКЪЛ“ ООД и „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД за прогласяване на относителна недействителност на сключени сделки, препис от исковата молба е бил изпратен на ответника „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД и той е подал отговор, с който е оспорил иска поради липса на пасивна легитимация. След подаване на отговора ищецът е заявил, че с оглед възражението на ответника прави „уточнение“ на подадената искова молба, като твърди, че е допусната очевидна фактическа грешка в адресната част и в петитума ѝ, като за страна по втората сделка е изписано името на „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД /едноличен собственик на „РУМИС АБАГАР“ ЕООД/, вместо „РУМИС АБАГАР“ ЕООД. С оглед на това е направил искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и да бъде прието, че трети ответник по делото е „РУМИС АБАГАР“ ЕООД, а ако това искане бъде отхвърлено, да се приеме, че искането е по чл.228, ал.3 ГПК за замяна на страната, като искът се счита насочен против „РУМИС АБАГАР“ ЕООД, вместо против РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД. По така направеното искане първоинстанционният съд е приел уточнението в исковата молба, като за ответник се счита „РУМИС АБАГАР“ ЕООД, вместо РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД, и е заличил като ответник по делото погрешно посочения в исковата молба „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД. Настоящият състав, като съобразява извършените от страните процесуални действия и постановеното от първоинстанционния съд определение, намира, че „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД в качеството му на ответник, посочен в исковата молба, която първоинстанционният съд е приел за редовна, след връчване на препис от същата и в изпълнение на дадените му от съда указания по чл.367 ГПК, е подал отговор, за изготвянето на който е направил разноски. Впоследствие съдът е бил десезиран от ищеца от разглеждане на иска против посоченото дружество и искането му е било уважено, като е допуснато „уточнение на исковата молба“ по отношение на посочения ответник и дружеството е било заличено като ответник. В посочената хипотеза, независимо от причините за десезирането на съда, доколкото то не се дължи на новонастъпили след предявяването му независещи от ищеца, а ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, съгласно постоянната практика на ВКС ответникът има право на разноските, които е направил до този момент. Без значение е обстоятелството, че постановеният от съда диспозитив е за заличаване на този ответник, а не за прекратяване на производството против него, с оглед идентичните последици и в двата случая по отношение на висящността на производството спрямо първоначалното посочената страна. Искането на ответника „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД е своевременно направено, като са представени и доказателства за извършването на разноските. С оглед цената предявения против този ответник иск /139 320,30 лева/ минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, 5 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 4316,40 лева, поради което заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 2500 лева не е прекомерно и не подлежи на намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК, независимо от фактическата и правната сложност на спора По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което ЗАД „ОЗК – ЗСТРАХОВАНЕ“ АД бъде осъдено да заплати на „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 2500 лева. На ответника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство по частната касационна жалба, тъй като производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 60 от 31.01.2020г. по ч.гр.д. № 11/2020г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 437 от 20.11.2020г. по ч.гр.д. № 3257/2020г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., производството по чл.248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт, и интересът в него е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита. Кумулирането на нови задължения за разноски в процеса относно разноските противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК, което се отнася и до възможността да се присъждат разноски в производството по чл.248, ал.3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260084 от 10.11.2020г. по ч.т.д. № 600/2020г. на Апелативен съд – Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 260084 от 10.11.2020г. по ч.т.д. № 600/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.6, офис 18, п.к.18 да заплати на „РУМИС ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: