3
N. 270
гр. София 07.04.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОНЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3104 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. М. Б., подадена чрез адвокат Ю. С. против решение № 260090 от 23.04.2021 г. по гр. дело № 227/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от Е. Х. В. и В. Х. В. и двамата действащи чрез своята майка и законен представител Д. Р. Т. е подаден чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Ж. В. Т., като са изложени доводи за липсата на основания по чл. 280, ал., 1, т. 1 ГПК.
Не е подаден отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от Л. И. В..
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, след като констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол приема, че същата е процесуално допустима.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е обезсилено решение № 24 от 10.01.2020 г. по гр. дело № 2062/2018 г. на Районен съд-Дупница, с което наследодателят на ответниците по касация-Х. В. В., починал в хода на въззивното производство е осъден да заплати на Р. М. Б. сумата 7261 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2018 г. и 1000 лв. разноски. За да постанови този правен резултат, състав на въззивната инстанция е приел, че съдът при първоинстанционното разглеждане се е произнесъл по непредявен иск. В мотивите си второинстанционният съд е отразил лаконично фактически констатации, отразяващи обстоятелствата, които е възприел като основание на претенцията, а именно предявен пред районния съд „…иск за сумата 12000 лв., представляваща авансово изплатена от ищцата по договор за строителство на обект „пристройка /гараж и стълбищна клетка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІІІ-267, в кв. 16 по плана на [населено място], общ. Б.“. В мотивите, с които е обоснован извод за разглеждане на непредявен иск е прието, че претенцията е за връщане на сума, която е била авансово предоставена на Х. В. във връзка с договор за строителство, а правопораждащият факт е неоснователно обогатяване. Отразено е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за реално изпълнение и е приел, че правопораждащият юридически факт, въз основа на който се дължат сумите е договорно основание, като е обосновал решението се на факти, които не се твърдят в исковата молба. Други съображения не са изложени.
Искова молба с вх. № 12806/15.10.2018 г. по регистъра на Районен съд-Дупница съдържа твърдения за сключен между страните договор за строителство, за изграждане на пристройка от Х. В., възложено му от ищцата Р. Б., по който изпълнителят е започнал работа, а Б. е заплащала на различни дати, подробно изброени в исковата молба суми, чиято обща стойност била в размер на сумата 12000 лв. Изложено е още, че между страните възникнали спорове във връзка с изпълнение на строителството и поради непостигането на съгласие ищцата заявила, че разваля договора и иска от изпълнителя да й върне дадените суми. Така заявена обстоятелствената част на исковата молба е непълна и не дава възможност да се направи обоснована преценка за твърдените факти, на които се основава искът. По-конкретно липсват твърдения за поддържаното от ищцата неизпълнение, като е посочено какви оферти били дадени от ответника, без да се изложи какви е изпълнено, както и какво не е изпълнено от последния, а също така, в какво се състои некачественото изпълнение и неспазването на сроковете. Липсата на обстоятелствена част по тези факти в изложението, на което се основава предявения иск е рефлектирало и при изменението на иска по чл. 214, ал. 1, изр. последно ГПК, направено глобално, т.е. в общ размер чрез намаляване на претенцията от 12000 лв. на 7655 лв., без да е ясно за какви конкретно строителни работи като стойности е допуснато от районния съд намаляване размера на иска. За да се поддържа, че сроковете не са спазени е било необходимо от страна на ищцата да се въведат факти, за това, какви са били уговорките между страните във връзка със сроковете за изпълнение на строителните работи по посочените в исковата молба оферти. Твърдението за разваляне на договора за строителство не съдържа нито една от хипотезите по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като въвеждането му е направено, без да е обвързано с фактически състав, регламентиран в която и да е от цитираните норми, както и без очертаване на обстоятелствата, при които е извършено – време, форма, адресат на предупреждението. Липсата на изложение в исковата молба относно посочените обстоятелства е довело до неизпълнение на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, възпрепятстващо определянето на правното основание на претенцията, рефлектиращо и върху въвеждането на ясен петитум по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Следвало е още районния съд да констатира посочените нередовности на исковата молба и да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, а въззивният съд, съгласно разрешенията и указанията, дадени в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило актуалност и при сега действащата процесуалноправна уредба е следвало да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК и да процедира съобразно развитието на процесуалното правоотношение.
Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства и с оглед на изложените по-горе съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК. Допускането на касационен контрол на това основание предхожда разглеждането на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като преценка за релевантността им се извършва при допустимост на въззивното решение.
Предвид изложеното, ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260090 от 23.04.2021 г. по гр. дело № 227/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора Р. М. Б. да внесе държавна такса в размер на сумата 145.22 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: