Р Е Ш Е Н И Е № 388 София, 05 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 959/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 17/13г. по описа на Окръжен съд-гр.Русе и отмяна на постановеното по него определение, с което е отменено определение на РС-Русе, с което е приложена разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК по отношение на И. Г.. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че е допуснато нарушение на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор. Изразява становище, че неправилно и незаконосъобразно въззивната инстанция е приела, че е изтекъл абсолютния давностен срок за изпълнение, поради което не е приложила разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК. Пледира за уважаване искането за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Адвокат Б., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения И. Г. оспорва искането на Главния прокурор. Счита, че в случая не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като правилно ОС-Русе е преценил, че е изтекла погасителната давност за изпълнение на наказанието, чието активиране е било поискано от прокуратурата. Осъденият И. Г., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. И. А. Г. е осъждан многократно. С определение №171 от 20.06.2006г., постановено по н.ч.д. № 1707/06г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 06.07.2006г., са били групирани, наложените на Г. наказания по нохд № 2069/05г., нохд № 2255/05г., нохд №590/06г. и нохд № 3786/05г., като по четирите дела, които са по описа на РС-Русе е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален общ режим, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 5 000лева. С определение № 870 от 19.12.2006г., постановено от ОС-Плевен, влязло в сила на 27.12.2006г., И. Г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от единадесет месеца и два дни, от наложеното му общо наказание по горепосочените дела, с изпитателен срок от единадесет месеца и два дни, като съдът е определил размера на остатъка от наказанието към дата 19.12.2006г., от която дата е постановил да тече изпитателния срок. С определение № 67 от 28.03.2007г., постановено по нохд № 718/07г., РС-Русе е признал И. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, осъществено на 28.12.2006г., за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален строг режим. С определение № 866 от 26.11.2012г., по нчд № 2616/12г., РС-Русе е постановил неизтърпяната част от наложеното на И. Г. с определение № 171/20.06.2006г. по нчд № 1707/06г. по описа на РС-Русе общо наказание лишаване от свобода, по отношения на която същият е бил условно предсрочно освободен с размер на остатък от единадесет месеца и два дни да се изтърпи отделно, в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим. С определение № 63 от 12.02.2013г., по внчд № 17/13г. по описа на ОС-Русе е отменено атакуваното първоинстанционно определение на РС-Русе. За да постанови горепосоченото определение, въззивният съд е приел, че по отношение на определеният остатък при УПО е изтекъл давностния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, като поради това не следва да се следи за абсолютната давност, тъй като давността не е прекъсвана с действия на надлежен орган. Тези изводи, направени от въззивната инстанция са несъответни на съдържанието на чл.82, ал.2 от НК, преценено в контекста на конкретиката по делото. Началният момент на срока на давността за изпълнението/т.нар. „изпълнителска давност”/, определен в чл.82 от НК, започва да тече от момента, когато наложеното наказание е изпълнимо-по силата на ефективно налагаща го присъда или впоследствие при условията на чл.68 от НК, респективно чл.70, ал.7 от НК, когато с друг акт е постановено отложеното наказание да се изтърпи. Това означава, че когато с осъдителна присъда се налага ефективно наказание , срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й в сила, а когато наказанието е било отложено по чл.66 от НК и с последващ акт е постановено изтърпяването му, срокът на давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг съдебен акт. Последният е актът, който придава изпълнимост на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност, а не момента на влизане в сила на присъдата, с която е определено условно наказание-Решение № 416/08г.-ІІ н.о., Решение № 297/10г.-ІІІ н.о., Решение № 574/11г.-І н.о., Решение №137/10г.-ІІІ н.о., Решение № 289/11г.- І н.о. . Гореизложеното, касателно тълкуването на относимите разпоредби досежно изпълнителската давност, преценено в контекста на конкретиката по настоящото дело сочи, че деянието по нохд №718/07г. извършено на 28.12.2006г. е в изпитателния срок на УПО, поради което са налице предпоставките за приложението на чл.70, ал.7 от НК, като давността за изпълнение ще започне да тече след влизане в сила на съдебния акт, с който се привежда в изпълнение неизтърпяната част от наложеното на И. Г. общо наказание по нчд № 1707/06г. Всички това дава основание да се направи извод, че неправилно въззивната инстанция е приела за изтекла изпълнителската давност, поради което незаконосъбразно е постановила отмяна на постановеното на основание чл.70, ал.7 от НК привеждане в изпълнение на отложената част от наказанието лишаване от свобода, при условното предсрочно освобождаване. Абсолютно неправилно е разбирането, че изпълнителската давност започва да тече след влизане в сила на акта, при постановяването на който принципно са били налице основанията за приложението на чл.70, ал.7 от НК, в случая определението по нохд № 718/07г. на РС-Русе. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството и отмяна на въззивното определение. В случая за касационната инстанция не съществува възможност да се произнесе по същество, тъй като става въпрос за утежняване положението на осъдения, каквито правомощия тя няма, поради което делото следва да се върне на въззивната инстанция, която да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 17/13г. по описа на Окръжен съд - Русе. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 63 от 12.02.2013г. по внохд № 17/13г. по описа на ОС-Русе. ВРЪЩА делото на ОС-Русе за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: