РЕШЕНИЕ                                                            N 207   София, 25.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ       при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 752/2009 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 21.05.2009 г. по гр. д. № 752/2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 26.06.2008 г. по гр. д. № 1188/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.04.2007 г. по гр. д. № 2535/2006 г. на Варненски районен съд. С това решение е отхвърлен предявен от касаторите В. П. Я., П. П. М. и А. П. И. срещу общинска с. з. и гори гр. А. иск за установяване правото на възстановяване на земеделска земя – нива с площ от 4 дка, в землището на с. О., м. ”К” на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поддържат се доводи за необоснованост на извода за неоснователност на иска, поради това че не е установено наследодателят на ищците да е бил собственик на земята на основание давностно владение и тя да е включена в кооперативното стопанство. Вторият довод е за нарушение на съдопроизводствените правила поради не обсъждане на прието писмено доказателство – данни от емлячен регистър от 1949 г. От това е последвало неправилно приложение на материалния закон.   Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците не са доказали наследодателят им П. Я. Б. да е бил собственик на описания недвижим имот към 1957 г., когато земята е била внесена в кооперативното стопанство. Касаторите са поддържали, че наследодателят им е установил владение върху имота през 1927 г. и го е владял до обобществяването му в кооперативното стопанство през 1957 г. През 1949 г. го е декларирал, който факт установяват с представено удостоверение издадено от кметството на с. О. въз основа на емлячния регистър, който писмен документ не е оспорен и не е опроверган. По делото не са допуснати гласни доказателства, недопустимостта на които е основана на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С приета техническа експертиза пред въззивния съд е установено, че имотът към влизане в сила на ЗСПЗЗ е останал извън строителните граници на населеното място, не е застроен, е включен в ДГФ, със статут на земеделска земя е и попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица № 54 за м. “К” от картата на възстановената собственост . При така установените данни съдът е приел, че касаторите не са установили наследодателят им да е установил фактическа власт върху имота през 1927 г., не са установили до кога е владял имота, поради което не може да се направи извод, че е придобил вещни права върху него на основание давностно владение осъществявано в продължение на 20 г. съгласно изискването на чл. 34 ЗД отм. В нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е отказал събиране на гласни доказателства. Те са недопустими, когато са единствените, на които страната се позовава за да установи правото си на собственост в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. При наличието на писмено доказателство, каквото е записването в емлячния регистър, на имота през 1949 г., събирането на гласни доказателства е допустимо и необходимо за да се установи кога е установено владението върху имота, което е от значение за това дали към момента на декларирането, което представлява и позоваване на изтекла давност, правото на собственост е било придобито на това оригинерно основание. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да издаде на страната съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова за установяване на факта на внасяне на имота в ТКЗС.становяването на този факт е от значение с оглед крайния момент, до който е осъществявано владението. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са препятствали установяване на релевантните за спора факти и са предпоставили постановяване на необосновано решение. Налице са релевираните основания за касиране на решението. Тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия след отмяната на решението делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 26.06.2008 г. по гр. д. № 1188/2007 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.