Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр. София, 15 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1395 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. П. К. чрез защитника му – адв. М. П. Г. срещу въззивно решение № 33 от 01.04.2013г., постановено по внохд № 902/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в. В жалбата се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Излагат се съображения, че присъдата и решението са постановени при липса на доказателства. Изразява се несъгласие с приетите за установени от въззивния съд факти, като се твърди че при преценката на доказателствения материал неоснователно били кредитирани обяснения на други подсъдими; че подсъдимият изпълнявал служебните си задължения съгласно длъжностната си характеристика; че по собствена подбуда спрял изплащането на постъпилите по сметка на фирмата на Н. М. суми, което сочело на хипотезата на чл.18, ал.3 от НК. Настоява се алтернативно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искания. По отношение на обвинението за престъпление по чл.212 от НК се поддържа, че е настъпила погасителната давност за наказателно преследване като в тази част се настоява за прекратяване на производството. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, като моли за оставяне в сила на присъдата и решението. В последната си дума подсъдимият К. поддържа жалбата си и изразява съгласие за прилагане на давността. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционното съдебно производство е образувано срещу подсъдимия К. П. К. и още четири лица по обвинение за престъпление по чл.212, ал.4 от НК, осъществено в съучастие, а срещу подсъдимия К. – и за престъпление по чл.302 от НК. Първоинстанционната присъда е била обжалвана само от подсъдимия К.. В съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 30.01.2013г., процесуалните представители на подсъдимите Я., К. и П. заявили отказа на техните подзащитни да се присъединят към подадената от К. жалба, а подсъдимата М., редовно призована, не се явила в съдебното заседание. Предвид така очертаното процесуално развитие на делото, предмет на касационната проверка е въззивният съдебен акт само в частта, касаеща жалбоподателя К.. С присъда от 05.10.2011г., постановена по нохд № 105/08г., по описа на Окръжен съд гр. Монтана подсъдимият К. П. К. бил признат за виновен в това, че: - на неустановена дата в периода 01.05. - 25.06.1998 г. и на 13.07.1998 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - данъчен инспектор по ДДС в Данъчна служба „....”, приел от А. К. имотна облага, която не му се следва -парична сума в размер на 9 000 000 неденоминирани лв. и от С. В. Я. имотна облага, която не му се следва - парична сума в размер на 13 000 000 неденоминирани лв., за да извърши друго престъпление във връзка със службата си - изготвяне на Акт за констатации № 02-476 от 8.VІ.1998 г. и Разпореждане 11542 от 16.VІ.1998 г. с невярно съдържание и за да извърши ревизия по ДДС на ЕТ„.....”, като имотната облага е в големи размери, поради което и на основание чл.302, т.1 и т.4, б.”б” във вр. с чл.301,ал.3 във вр.с ал. 1, предл. І-о във вр. с чл.26,ал.1 и чл.55,ал.1,т.1 от НК му било наложено наказание от една година „лишаване от свобода”; една година лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с отчитане и пазене на стоково - материални ценности и една година лишаване от право да упражнява професия „данъчен инспектор”, като на основание чл.55, ал.3 от НК не било наложено наказание „конфискация до една втора от имуществото” и подсъдимият бил оправдан по обвинението да е извършил две отделни самостоятелни престъпления; - на неустановени дати през периода 01.05.- 13.07.1998 г. в в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – данъчен инспектор по ДДС в Данъчна служба „...” в съучастие като извършител с Н. А. (починала), подбуден и подпомогнат от С. В. Я., А. К. К. и Н. И. М., съставил документи с невярно съдържание на ЕТ „......”- Акт за констатации № 02-476 от 8.06.1998 г. и Разпореждане 11542 от 16.07.1998 г.за възстановяване на ДДС на същата фирма а също така и документи с невярно съдържание на ЕТ„.....” - Акт за констатации № 02-623 от 13.07.1998 г. и Разпореждане № 02-623 от 13.07.1998 г. за възстановяване на ДДС на ЕТ„......” в размер на 250 970 337 неденоминирани лв., като за извършване на тези деяния е бил умишлено склонен от С. В. Я. и А. К. К. и подпомогнат чрез осъществяване връзката между него, А. К. К., Н. И. М. и Н. А., като използвал съставените от последната за ЕТ „.....” документи с невярно съдържание - Акт за констатации № 02-476 от 5.06.1998 г. и Данъчно - облагателен акт № 02-476 от 19.06.1998 г. и за ЕТ„.....” документи с невярно съдържание - Акт за констатации № 02-623 от 30.06.1998 г. и Данъчно - облагателен акт № 02-623 от 30.06.1998 г.,като с тези свои действия К. създал възможност на А. К. К. да получи без правно основание сумата от 175 000 000 неденоминирани лв., собственост на Република България в лицето на Министъра на финансите от ТБ „Х.”,клон „В.”- София с намерение противозаконно да ги присвои и на Н. И. М. да получи без правно основание сумата от 250 000 000 неденоминирани лв., собственост на Република България в лицето на Министъра на финансите от ТБ „Х.”, клон „В.”- София, с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери, а случаят е особено тежък и деянието по отношение на ЕТ„....” останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.212, ал.4 във вр. с ал.2, предл. първо (редакция преди бр.92 на ДВ от 2002 г.) във вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, като подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с Е. П. и да е извършил две самостоятелни престъпления. На основание чл.212, ал.6 (редакция преди бр.92 на ДВ от 2002 г.) на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от право” да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съхранение отчитане и пазене на стоково - материални ценности за срок от три години и лишаване от право да упражнява професия „данъчен инспектор” за срок от три години, като на основание чл.55, ал.3 от НК не било наложено наказанието „конфискация до една втора от имуществото”. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К. било наложено общо наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъединил към така определеното наказание на подсъдимия К. и наказанията „лишаване от право” да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съхранение, отчитане и пазене на стоково - материални ценности за срок от три години и лишаване от право да упражнява професия „данъчен инспектор” за срок от три години. На основание чл.307а от НК отнел в полза на държавата доброволно предадените от подсъдимия по време на досъдебното производство суми в български пари и валута. С решение № 33 от 01.04.2013г., постановено по внохд № 902/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в, присъдата постановена срещу подсъдимия К. била изменена, като: - деянието по чл.212, ал.4 от НК било преквалифицирано в такова по чл.212, ал.3 във вр. с ал.2, пр.1 /ред. ДВ преди бр.92 от 2002г./ във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; - наложеното за това престъпление наказание „лишаване от свобода” било намалено на две години; наложеното наказание „лишаване от право” да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съхранение, отчитане и пазене на стоково - материални ценности било намалено на две години и лишаването от право да упражнява професия „данъчен инспектор” било намалено на две години; - размерът на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК бил намален на четири години и определеното общо наказание по чл.23, ал.1 от НК било намалено на две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, за каквито се твърди в жалбата. За да възприеме от фактическа страна за установено обстоятелството, че подсъдимият е получил имотна облага от страна на подсъдимите К. и Я., въззивният съд изцяло е кредитирал изводите на първостепенния съд, с които се е солидаризирал. Видно от мотивите на въззивното решение, за получаването на имотната облага съдът е възприел не само обясненията на подсъдимия К., но и кореспондиращите с тези обяснения показания на свидетелите Н., Л.Д., Б.Д. и М.З.. Косвено потвърждение на тези обстоятелства съдът е извел от датите на инкриминираните документи с невярно съдържание и приложените към делото банкови книжа. В мотивите на съдебните си актове, инстанционните съдилища не са се позовали на обяснения на подсъдимия Я., дадени на досъдебното производство, поради което не може да бъде споделен доводът, че съдилищата са изградили правните си изводи върху негодни доказателствени средства. Приетите за установени от инстанционните съдилища факти не дават основание да се приеме, че подсъдимият изпълнявал само задълженията, указани в длъжностната му характеристика. Последният е действал с ясното съзнание, че не са били осъществени реални сделки между фирмите, които да дават основание за възстановяване на ДДС. За да издаде разпореждания за възстановяване на ДДС на [фирма] и ЕТ „....” К. е получил и неследваща му се имотна облага. Неоснователни на следващо място са доводите, че подсъдимият предотвратил настъпването на общественоопасните последици от престъплението по чл.212 от НК в случая с ЕТ ".......”. Такива съображения са били излагани както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, които са ги отхвърлили. От приетите за установени факти, се установява, че подсъдимият изготвил писмо за спиране превода по ДДС на посочената фирма, но сторил това не по собствена подбуда, а след като това му било наредено от началника на ДС „...” и след като бил повикан да даде обяснения по случая. Изложените в жалбата съображения, с които тези, приети от съдилища факти, се оспорват няма как да бъдат разгледани, тъй като касационният съд не е инстанция по фактите, а необосноваността не представлява касационно основание. Неоснователно на последно място е искането за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия К. за престъплението по чл.212 от НК. С решението си въззивният съд е преквалифицирал осъщественото от подсъдимия престъпление от чл.212, ал.4 в такова по чл.212, ал.3 във вр. с ал.2, пр.1 /ред. ДВ преди бр.92 от 2002г./ във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което се наказва с наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Съобразно нормата на чл.80, ал.1, т.2 от НК наказателното преследване за престъпления, наказуеми с „лишаване от свобода” се изключва по давност с изтичането на срок от петнадесет години. Тази давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето – чл.81, ал.2 от НК, след което започва да тече нова давност. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се .погасява, ако е изтекъл срок надвишаващ с една втора срока по чл.80 от НК. В конкретния случай общата погасителна давност за наказателно преследване е петнадесет години, който срок, увеличен с една втора според нормата на чл.81, ал.3 от НК е двадесет и две и половина години и следва да изтече на 13.01.2021г. При проверката на въззивния съдебен акт, касационната инстанция констатира, че след намаляване срока на допълнителните наказания „лишаване от права”, съдът е пропуснал да отчете това намаление при присъединяването им към основното наказание по реда на чл.23, ал.2 от НК. Този пропуск може да бъде отстранен от касационния съд, тъй като, макар и не посочен в жалбата, е в полза на подсъдимия. Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 33 от 01.04.2013г., постановено по внохд № 902/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в, като намалява размерите на всяко едно от присъединените на основание чл.23, ал.2 от НК наказания на подсъдимия К. К. лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съхранение, отчитане и пазене на стоково - материални ценности и лишаване от право да упражнява професия „данъчен инспектор” на по две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.