Р Е Ш Е Н И Е № 400 София, 19.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 685/2012 година Производството е по чл.307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от адв. М. М. и Б. И. – процесуални представители на ответницата по исковата молба Б. К. Х. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение №493/23.11.2011 г. по гр.д.№586/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като същото противоречи на влязлото в сила решение от 05.8.2010 г. по гр.д.№4037/2009 г. на СГС. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката – адв. И.. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] – [населено място] посредством процесуалния си представител – адв. Н. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна ответника по молбата – адв. Б.. Ответницата по молбата за отмяна – Р. К. Х., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата [фирма] - С., становищата на молителя и ответника по молбата [фирма] – С., изразени в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Твърдяното от молителката основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В процесния случай визираната хипотеза не е налице, тъй като двете решения, за които молителят твърди, че си противоречат са решения на две различни инстанции –въззивна и касационна. Не е налице противоречие между двете решения, тъй като те са постановени по отношение на различни лица – въззивното срещу Р. К. Х., а касационното – срещу молителката в настоящото производство. Следователно не е налице изисквания от разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК субективен идентитет, като основание за отмяна. Водим от горното и на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адв. М. М. и Б. И. – процесуални представители на ответницата по исковата молба Б. К. Х. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение №493/23.11.2011 г. по гр.д.№586/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: