Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 29.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 760 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ю. К., чрез защитник, против въззивно решение № 106 от 19.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 137/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с доводи за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. Ю. К. и новоназначеният му служебен защитник адвокат И. К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 13 от 21.03.2019 г. по н.о.х.д. № 47/ 2019 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Р. Ю. К. за виновен в това, че на 02.01.2018 г. с О., област П., при условията на опасен рецидив, умишлено се опитал да умъртви И. А. М., като опитът останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. І във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. При изпълнение на наказанието съдът приспаднал задържането под стража на подсъдимия, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 05.01.2018 г. и в тежест на осъдения възложил разноските по делото, като се разпоредил и с веществените доказателства. С решение № 106 от 19.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 137/ 2019 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието на осем години лишаване от свобода. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия Р. Ю. К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да не се събират нови доказателства. Жалбата на подсъдимия Р. Ю. К. е процесуално допустима и подадена законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е подложил на собствен анализ и проверка разкритите по делото индивидуализиращи предпоставки. Отчел е конкретната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като с особена значимост е обсъдил недобрите характеристични данни за подсъдимия К., често проявяващ агресивно и арогантно поведение, без да зачита установения правен ред и живеещ с чувство за безнаказаност. Изведени са и предишните осъждания на подсъдимия, извън квалифициращия признак на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, сочещи разнообразна престъпна дейност: кражба, умишлена средна телесна повреда, хулиганство, вещно укривателство и др., а подсъдимия – за лице с трайно придобити престъпни навици, поради което процесното деяние е преценено за проява на избрания от дееца начин на живот, без очевидна и трайна корекция в нагласите и поведението му. Като смекчаващи обстоятелства съдът е намерил продължителният период на въздържание след последното осъждане на подсъд. К., съвместното му съжителство и полагани грижи за три от децата, които не е припознал, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното престъпление. При така изведените индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства и преценката за довършения опит на престъплението, правилно е приложен институтът на чл. 58, б. „а“ от НК, като наказанието лишаване от свобода е определено под законовия специален минимум, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Намаленият обаче от въззивната инстанция размер на наказанието лишаване от свобода на 8 години е снизходителен на конкретната тежест на довършения опит към убийство, на предумишленото поведение на подсъдимия, което не е въздигнато в квалифициращ признак, но описано сред признатите факти по делото в изпълнение на решение за саморазправа с пострадалия и неговите родственици, както и на високата обществена опасност на дееца. В хода на касационната проверка не се откриха други признаци, които да наложат допълнително смекчаване на санкцията по наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Такива не са предложени и с касационната жалба, която е с идентично съдържание като постъпилата пред апелативния съд и дори не е съобразена с извършеното от съда намаляване на санкцията. Наказанието на подсъдимия К. не се явява несправедливо. Затова искането на жалбоподателя е неоснователно, а обжалвания от него въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 106 от 19.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 137/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.