О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 25.01.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
с участието на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия ТРИФОНОВА к.ч.н.д. № 2/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
Образувано е по повод разпореждане № 5754/23.12.2021 г. на съдия – докладчик при Районен съд – Варна по н.ч.х.д. № 5274/2021 г., с което е повдигнат спор за подсъдност
Прокурорът изразява писмено становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд - Варна.
Като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното:
Производството по н.ч.х.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов е образувано по повод тъжба на Я. Д. К., с която е повдигнато обвинение срещу Е. Н. А. за това, че на 02.12.2020 г. около 12:09 ч. във Фейсбук страница „Свищов инфо“ под статия, озаглавена „Ръководството на болницата в Свищов сезира Районната прокуратура за действията на медицинско лице“ публично и по друг начин – чрез интернет мрежата – чрез публикуване в www. facebook.com от личния му профил на „Фейсбук“ е казал по отношение на Я. Д. К. „Я. К., Ей, мн си жалък“. Тъжителят сочи квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК. На 17.05.2021 г. е постановена присъда № 260003/17.05.2021 г. с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
По жалба на тъжителя срещу присъдата е образувано в.н.ч.х.д. № 408/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, който с решение № 109/01.11.2021 г. отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане поради липса на мотиви.
Образувано е н.ч.х.д. № 261/2021 г. по описа на Районен съд – Свищов, по което с разпореждане № 287/11.11.2021 г. съдия – докладчик оставил тъжбата без движение, като указал на тъжителя да изложи твърдения къде се е запознал със съдържанието на изявлението. Постъпила молба, с която тъжителят посочил, че се е запознал с изявлението си на работното си място в [населено място]. С разпореждане № 317/13.12.2021 г. съдия – докладчикът приел, че с оглед уточненията в обстоятелствената част на тъжбата, делото не е подсъдно на Районен съд – Свищов, тъй като съгласно твърденията на тъжителя, престъплението предмет на делото е довършено в гр. Варна. Прекратил производството по делото и го изпратил на Районен съд – Варна по компетентност.
Съдия – докладчик при Районен съд – Варна постановил посоченото разпореждане, с което повдига спор за подсъдност пред ВКС с мотивите, че приложимост намира принципът за центъра на интереси на засегнатото лице, като от съдържанието на тъжбата се извеждал такъв да е гр. Свищов.
Изложените данни по делото илюстрират непоследователната позиция на Районен съд – Свищов по въпроса за местната подсъдност.
Настоящият състав на ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество, като първа инстанция е Районен съд – Свищов.
Независимо от отмяната на постановената от първоинстанционния Районен съд – Свищов присъда и връщането на делото за ново разглеждане, наказателният процес е единен – чл. 335, ал. 3 НПК постановява, че въззивният съд не може да върне делото за втори път. Дълготрайната практика на ВКС е несъмнена в посока на това, че след като веднъж са намерени за налични предпоставките на местната подсъдност, ценими при подготовката на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, по-късно е невъзможно прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на друг, равнопоставен съд, за разглеждане по същество. Допускането на възможност при повторно разглеждане на делото, върнато поради процесуално нарушение, което не е свързано с възражение за местна подсъдност, съдия-докладчикът да приеме, че не е местно компетентен като представител на съответния съд, би означавало едно наказателно производство да се яви подсъдно на различни по териториална компетентност въззивни съдилища. Следва да бъде посочено, че законовите разпоредби относно подсъдността представляват гаранция на справедливия процес. Веднъж прието за разглеждане делото не може да бъде изпратено по почин на съда за ново разглеждане на друг, равен по степен съд, освен при констатирано от въззивен съд процесуално нарушение, свързано с неоснователно неуважено възражение на някоя от страните за местна подсъдност.
Ето защо, и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното н.ч.х.д. № 5274/2021 г. по описа на Районен съд – Варна на Районен съд – Свищов за разглеждане по същество.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.