Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр. София, 27 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети октомври двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Красимира Колова след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1157 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 .т.1 и т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. Н. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 109/2013 по описа на РС – Гоце Делчев и ВНОХД № 521/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В саморъчното искане, озаглавено „Възивна Жалба” са наведени доводи за нарушение на процесуалния закон, изразяващи се в постановяване на предходните съдебни актове въз основа на „объркани” и противоречиви показания на пострадалата и на част от останалите свидетели, като изцяло не са кредитирани депозираните от К. обяснения. В съдебно заседание назначеният за нуждите на настоящото производство служебен защитник на осъдения - адв.Ч. Н. счита, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон като престъпленията, по които К. е признат за виновен не са доказани от обективна и субективна страна и е налице неправилна квалификация на извършеното. Направено е искане наказателното производство да бъде възобновено, да се отмени решението на въззивния съд и първоинстанционната присъда, да бъде оправдан К. или делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 367/01.11.2013 г. по НОХД № 109/2012 г. на Районен съд – Гоце Делчев Н. К. е признат за виновен в това, че: - на 04.07.2012 г. в [населено място], област Б. противозаконно е лишил от свобода непълнолетната З. Б. /на 15 год./ от същото село, поради което и на основание чл.142а ал.3 пр.3 вр. с ал.1 от НК и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - на 04.07.2012 г. в [населено място], област Б. противозаконно е принудил непълнолетната З. Б. /на 15 год./ от същото село да извърши нещо противно на волята й, поради което и на основание чл.143 ал.1 пр.1 от НК и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - на 04.07.2012 г. в [населено място], област Б., при условията на продължавано престъпление – на два пъти се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет годишна възраст - З. Б. /на 15 год./ от същото село, като я е принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.24 от НК е увеличил с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът е постановил така определеното и увеличено общо най-тежко наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане по отношение К. от така наложеното му и увеличено общо най-тежко наказание лишаване от свобода, като се е разпоредил и с веществените доказателства. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата сумата от 20 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалби на частния обвинител и граждански ищец и на подсъдимия е образувано ВНОХД № 521/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград. С решение № 2042/14.05.2014 г. присъда е потвърдена изцяло. За да утвърди приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд се е позовал не само на събраните в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие, но и провел и собствено такова, като е извършил обстоен доказателствен анализ и е дал надлежни отговори на направените във въззивната жалба възражения - идентични на тези пред настоящата инстанция. ВКС намира, че съдилищата не са имали основание да откажат да кредитират като достоверни показанията на пострадалата. Мотивирано са приели, че свидетелските показания на З. Б. с оглед спецификата на извършените спрямо нея престъпления са последователни, убедителни и непроменени във времето досежно релевантните за обвинението факти. Достоверността им е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно съотнасяне с останалия доказателствен материал по делото - както с показанията на свидетелите С. Б., Д., Дурак, М. Д. и Р. Д., така и със заключенията на назначените по делото експертизи. Ако в известна степен би могло да се приеме, че свидетелката С. Б. като майка на пострадалата е заинтересована от изхода на делото, то останалите свидетели са напълно непредубедени и законосъобразно показанията им са ценени като достоверни. Същевременно с това те са явяват в унисон със заявеното от майката на З. Б., а и от самата пострадала, поради което предходните съдилища не са разполагали с възможност да не кредитират показанията им. Неоснователно се твърди също, че съдилищата са игнорирали обясненията на подсъдимия, без те да бъдат подложени на анализ и оценка с останалите доказателствени източници. Този довод отново не отговаря на данните по делото. Обясненията на подсъдимия в процеса са ценен източник на доказателствени факти относно елементите на събитието, предмет на установяване по делото, но те са и средство за защита, така че съдилищата правилно са ги подложили на проверка и оценка наред с всички останали доказателствени средства, както изисква чл.107 ал.5 от НПК. Показанията на гражданския ищец и частен обвинител опровергават твърденията на подсъдимия за липса на принуда спрямо нея, препятстване на възможността й свободно да се предвижва и за доброволни полови актове или изобщо за тяхното неосъществяване. В този смисъл мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно авторството на престъпленията и действията, с които са били осъществени те, въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Настоящият състав не намира да е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под съответните норми на НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на всяко едно от трите деяния, осъществени при условията на реална съвкупност. Несъгласието на защитника с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, не биха могли повече за бъдат оспорени от страните в настоящото производство. Нарушение на материалния закон не е допуснато по обвинение по чл.143 ал.1 от НК, за което К. правилно е признат за виновен и е осъден. Инкриминираното поведение на осъдения в никакъв случай не се е ограничило единствено и само до една вербална настоятелност петнадесет годишното момиче да излезе от дома си, за да се види с него и да го последва до жилището му, а е била последвана и от физическо насилие върху пострадалата изразяваща се в стискане на едната й ръка и опрян в тялото й нож, с уговорката, че ще бъде използван ако се наложи. Следователно, налице е едно накърняване на свободата на избор на конкретно поведение от страна на пострадалата, тъй като тя е била мотивирана по установения противоправен начин, да извърши противно на волята й и искано от осъдения конкретно действие – да тръгне с него до дома му. При това положение, настоящият състав приема, че като са квалифицирали инкриминираното деяние по чл.143 ал.1 от НК предходните съдилища не са допуснали, поддържаното от защитата, нарушение на закона. В конкретния казус осъществената принуда не се поглъща от престъплението по чл. чл.152 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Осъществените през непродължителен период от време две съвкупления са довършени, тъй като осъденият е проникнал няколкократно във влагалището на пострадалата и е осъществил полов акт против ясно изразеното нежелание от нейна страна. Откритите епителни клетки от сперматозоиди на осъдения и заключението на експертите по назначената тройна СМЕ, съгласно което липсата на стари и пресни дефлорационни щърбини не изключва възможността, предвид еластичността на девствената ципа, да е извършен полов акт, опровергават претендираната от защитата теза за липсата изобщо на осъществен полов акт между осъдения и пострадалата на инкриминираната дата. Изразяваната до момента симпатия на пострадалата към осъдения не дава основание да се приеме, че осъществените два полови акта са станали с нейно съгласие. Нежеланието й за осъществяване на полов акт с осъдения е било преодоляно с употребената от К. физическа сила, изразяваща се в хващането на момичето за косата, насилственото й събличане, блъскането й на леглото, затискането й с тяло, драскането по врата й, а и чрез отправената й заканата, че ще я убие и ще навреди на семейството й, ако не правят секс. Липсата на ефективна съпротива от страна на пострадалата е обоснована от предходните съдилища, не само с оглед агресивното поведение на осъдения, но и предвид липсата на социална зрялост и опит на пострадалата, обусловени от скромния й едва петнадесет годишен житейски опит. Ето защо предходните съдилища с основание са отхвърлили поддържаната от К. версия, като са законосъобразно са приели, че с действията си е осъществил състава и на това престъпление. Приетите за установени факти по делото сочат, че от обективна страна, с действията си, реализирани след отвеждането на пострадалата в дома на осъдения тя е била лишена от възможността да го напусне по собствена воля, с което е ограничено правото й на свободно предвижване и е препятствано извършването на волеви целенасочени действия, т.е. К. е реализирал състава и на престъпление по чл.142а от НК. С оглед на гореизложеното ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията вменени във вина на К. не са престъпни и не съставляват престъпления, поради което той да бъде оправдан. Упражненото от подсъдимия насилие по отношение на пострадалата, както за отвеждането от дома й на място, където тя не желае да бъде, така и за осъществените впоследствие два насилствни полови акта и лишаването й от възможността да напусне свободно обитаваното от него жилище, е доказано по начин, по който законът изисква. Искането не съдържа възражения за явна несправедливост на наказанието или за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а и настоящият състав счита, че същите са определени в предвидените в закона предели и не се налага те да бъдат редуцирани. Поради изложените съображения и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Н. Н. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 109/2013 по описа на РС – Гоце Делчев и ВНОХД № 521/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: