Р Е Ш Е Н И Е № 60094 София, 02.11.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3822 /2020 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 126 от 02.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато по касационната жалба, подадена от Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А., роден 1962 г. касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 309/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която е отменено решение № 138 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 467/2007 г. на РС-Балчик и вместо това е 1 е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 1943 г., Т. Д., роден 1959 г., Н. /Д./ И., родена 1955 г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О. до размера на: a. 99/1724 ид.ч., прехвърлени от А. Б. Е. от имот № ..., b. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Т. Л. А. от имот .... c. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Р. Л. А. от имот .... d. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Л. С. В. от имот .... e. 429/17424 ид.ч., прехвърлени от Я. Н. Х. от имот .... 2 и е отхвърлен иска за обявяване на относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на същите ищци на сделката, оформена със същия нот. акт с н.а. № .... г. за горницата над посочените квоти от прехвърлените имоти. 3 са отхвърлени исковете за делба на нива от 47,064 дка., обединяваща имоти ...., ...., ...., ...., .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община], област Добрич и на нива от 6,433 дка, съставляваща имот .... 4 са определени квотите на съделителите от четирите имота, по отношение на които е допусната съдебна делба: - нива с площ 11,061 дка. , съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 176,971 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... В касационната жалба, подадена от Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А., роден 1962 г. се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно определяне правата на страните, нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и необоснованост на извода, че Н. А. /тяхна наследодателка/ не е наследник на Н., а на А., при което на тях е определена по-малка квота – 1/36 ид.ч., а не полагащата им се 1/7. Направено е оплакване, че съдът неправилно е приложил чл. 76 ЗН по отношение на разделените имоти, а не по отношение на имота, който е възстановен по ЗСПЗЗ, като не е отчел, че разпоредителните сделки са и с невъзможен предмет, че разделянето няма вещно действие и че по сделката с Т. Д. са прехвърлили повече отколкото притежават, че ако сделките изчерпват наследството, то разпоредилите се наследници са прехвърлили всичко което имат. По същество тези съделители подържат касационната жалба и молят да се уважи иска им по чл. 76 ЗН и да се допусне делба на нива от 47,064 дка., съставляваща ПИ .... и на нвата от 6,433 дка, съставляваща ПИ .... при законите квоти, които определят по площ. Ответниците по касация З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] вземат същото становище по иска по чл. 76 ЗН и допуснаке на делбата на двата имота. Според тях обаче наследниците на А. М. Х.: С., М., А. и Н. А. следва да получат дял от по 1/4 ид.ч. само от нивата от 47,064 дка., а наследниците на Ф. и С. от същото коляно не следва да получават дял, тъй като са продали наследствения си дял. Ответницата С. А. К. оспорва тази жалба поради това, че решението е съобразено със закона. Останалите ответници не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: При претенция по чл. 76 ЗН по отношение на извършено възмездно разпоредително действие с целия получен дял по делба, която е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН и липса на друго наследствено имущество, освен поделения на отделни дялове имот по нищожната делба, приложимо ли е правилото на т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС – съставлява ли това прехвърляне продажба на наследство? Могат ли да се запазят последиците от разпоредителното действие с наследствения имот в този случай? Констатирано е противоречие с ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС т.3, ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и с цитираното от съда решение № 63 от 23.05.2010 г. по гр.д.№ 4984/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. С ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС т.3 се приема, че ако обема на наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи и е прехвърлена възмездно цялата наследствена квота, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД. Нормата на чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането изчерпва цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Тази точка не е обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН. Функцията на чл. 76 ЗН е защитна по отношение на неразпоредилите се с наследствена вещ сънаследници. Целта на тази норма е предмета на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците при спазване на принципа заложен в чл. 69, ал.2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството на дяловете да се уравни в пари. Ако е извършена доброволна делба без участието на някой от съсобствениците, съгласно чл. 75, ал.2 ЗН тя е нищожна и не прекратява съсобствеността – ПП-7-73, т.7. Имотът, или новообособените от него имоти остават съсобствени между всички съделители. Обособяването от съсобствения имот на нови имоти по кадастралната карта обаче се запазва, тъй като по отношение на тях е проведена процедурата по обособяването им като обекти на собственост. Обединяване и разделяне на имотите е възможно да бъде извършено независимо от нищожността на делбата, но то няма вещно действие по отношение правата на съделителите – те остават съсобственици на новообособените имоти при същите права. Когато съделител-наследник се е разпоредил с целия дел, който е „получил“ по нищожната делба, той е могъл да прехвърли само идеалната част, която притежава от този новообособен имот и остава съсобственик на останалите обособени имоти, тъй като нищонтага делба не произвежда вещно действие. Затова това разпореждане не изчерпва цялото му наследство и не съставлява продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД. Правно невъзможно е да е налице частична относителна недействителност на договор на основание чл. 76 ЗН – само по отношение на частта, която е било възможно да се прехвърли с договора. По аргумент от разясненията в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от иска по чл. 76 ЗН е налице, когато при уважаването му ще е възможно делбата да бъде извършена само между наследниците без участието на приобретателя по относително недействителната сделка. /В този смисъл – Решение № 95 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2007 г., IV г. о., Решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2020 г., II г. о./ Оспорването на акта на разпореждане на основание чл. 76 ЗН означава искане за връщане на имота в делбената маса изцяло, включително и ако сънаследника се е разпоредил с по-голяма част от тази, която е придобил по наследство. С решение № 63 от 23.05.2010 г. по гр.д.№ 4984/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. е разгледан въпроса за обхвата и точното приложение на чл. 76 ЗН. В него е разяснено, че тъй като съделителите са нобходими задължителни другари, направеното от един от тях възражение по чл. 76 ЗН ползва и останалите, а при уважаването му прехвърленият имот се връща изцяло в наследствената маса и последиците от разпореждането се заличават. Това действие може да се изключи само ако са налице предпоставките за оригинерно придобиване по давност на прехвърлената вещ, но след първата сделка владението е винаги обикновено, защото тя по определението на закона – чл. 76 ЗН не може да прехвърли вещни права. Следващите сделки могат да бъдат основание за начало на добросъвестно владение./Решение № 221/13.01.2014 г. по гр.д.№ 2033/2012 г. на ВКС, І гр.о. Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о. По касационната жалба: Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по отменения ГПК. Предмет на производството е предявен на 30.11.2007 г. иск е делба на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот в землището на [населено място], [община] - нива от 276,500 дка. на наследници на М. Х. А., починал на 07.07.1945 г. – к.н.а. № .... г. Първият спорен въпрос, поставен от касаторите в касационната жалба е за това кои са преките наследници на общия наследодател. Безспорно е, че негови деца са А. М. Х. -дъщеря/, Л. М. Х. - син, Н. М. Х. /Д. Б./ - дъщеря, М. М. Х. – син, и Ф. М. Х.. По делото са представени удостоверения за наследници, събрани са и други доказателства от регистрите за гражданско състояние и на населението в Република Турция, според които синове на общия наследодател са били и Р. М. Х. и Н. М. Х., живели и починали в Република Турция. Спорно по делото е дали Н. А. е дъщеря на дъщерята на общия наследодател А. М. или на дъщеря му Н. М.. Представено е решение на помирителния съд в [населено място], Р.Турция, в което като единствен наследник /дъщеря/ на Н. М. Х. /Д. Б./ е посочена Н. А.. В съставения акт за раждане на 27.07.1929 г. в Балчик обаче като родители на Н. А. са посочени С. Ю. и А. М. Х.. Според свидетелските показания, Н. А. е дадена за отглеждане при леля си Н., тъй като последната била бездетна. Няма доказателства кога е станало това. Не са представени и доказателства за осиновяване или универсално завещание. При събраните доказателства, съдът правилно е приел, че решението на турския съд е по охранително производство, постановено е само по регистри на населението в Турция, но то не се ползва със сила на пресъдено нещо и винаги може да бъде установено друго от актовете за гражданско състояние, които също са официални документи с обвързваща доказателствена сила и също следва да се съобразят. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването, съгласно чл. 91 КМЧП урежда кръга и реда на наследниците. Тъй като в случая недвижимият имот, предмет на иска за делба, възстановен по ЗСПЗЗ се намира на територията на Република България, относно наследяването намират приложение разпоредбите на българското право. Според българското наследствено право, наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - 10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне от регистрите за гражданското състояние на препис или извлечение от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт, които са официални документи с обвързваща съда доказателствена сила. /В този смисъл - Решение № 274 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., I г. о./ Решението на съда в Република Турция замества издаването на удостоверение за наследници и по характера си е охранителен акт. Съдебните актове по охранителни производства в България не се ползват със сила на пресъдено нещо. Като официални документи, издадени от длъжностно лице в рамките на правомощията му, те имат обвързваща съда доказателствена сила, но тя може да бъде оспорена и опровергана. В производството по издаване на такъв акт не могат да се разрешават гражданскоправни спорове дори в него да участват всички заинтересовани страни. Същевременно производството по съдебна делба е особено исково и в него съгласно чл. 343 ГПК може да се оспорва произход. Според съдебната практика /Решение № 594/28.06.2010 г. по гр.д.№ 1289/2009 г. на ВКС, І гр.о./ всяко трето лице, засегнато от охранителен акт може да защити правата си в исково производство. Изводи в подобен смисъл следват и от мотивите към Решение № 100 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., I г. о. и Решение № 168 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 823/2016 г., I г. о. Затова съдът правилно е приел, че Р. М. Х., починал 1986 г. и Н. М. Х., починал 1956 г. са синове на общия наследодател. Изводът е обоснован, защото съдът се е съобразил със становищата на страните, разрешение за погребение на първия, регистрите на населението на Р.Турция, декларациите за идентичност на имената в посочените документи и свидетелски показания. Тъй като тези лица нямат низходящи и преживели ги съпруги, техни наследници са братята и сестрите им, респективно техните низходящи. Правилен е изводът на въззивният съд, че непосочването на едно лице в удостоверение за наследник не го лишава от това качество, както и обратното – посочване на лице, което закона не определя като наследник по закон в удостоверение за наследници не го прави наследник. Относно договора за доброволна делба с предмет възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот, сключен на 30.08.2000 г. с нотариална заверка на подписите, съдът е констатирал, че в нея са участвали М. Д. /М. М. Х./ и Ф. Д. / Ф. М. Х./ чрез пълномощник А. С. И./. Установено е обаче, че упълномощителите са починали години преди датата на сключване на този договор – съответно на 30.11.1996 г. и на 05.11.1997 г. Така поради неучастие на техните наследници в делбата, тя е прогласена за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН. В тази част въззивното решение е влязло в сила след като не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК. Относно претенцията на ищците по чл. 76 ЗС, съдът е приел, че макар делбата да е нищожна, разделянето на възстановения имот от 276,500 дка на осем имота е създало нови обособени обекти на собственост, които са били предмет на прехвърлителни сделки. Този извод на съда е съобразен с това, че нищожността на делбата не влияе върху кадастралния статут на имотите като обособени обекти на собственост. Този извод съответства на изискването на чл. 51 ЗКИР за актуалност на кадастралната карта и на последователната съдебна практика имотите, предмет на правен спор за собственост или делба да се индивидуализират по действащия им статут. Предвид нищожността на делбата, тя не прекратява съсобствеността, а новообособените имоти остават съсобствени освен ако не е реализирано друго оригинерно придобивно основание след това. С н.а. № .... г. на нотариус О. част от наследниците се разпореждат с имотите, които са „получили“ при доброволната делба в полза на трето лице Т. Д. А. /малолетен тогава, представляван от баща си Д. Т. А./, както следва: А. Б. Е. е продала имот ..., Т. Л. А. продава имот ....,, Р. Л. А. продава имот № ...., Л. С. В. продава имот № ..., Н. С. А. продава имот № .... и Я. Н. Х. продава имот .... По отношение на тези разпореждания е направено искане по чл.76 ЗН за обявяване за относително недействителни и за включване в наследствената маса. Прехвърлителите и преобретатела са възразили, че възстановения имот изчерпва наследството, при което не се прилага нормата на чл. 76 ЗН. Съдът в съответствие с представените във въззивната инстанция доказателства обосновано и правилно е приел, че не е доказано, че наследодателят е имал и други имоти, които да е оставил в наследство освен възстановения по ЗСПЗЗ. Тъй като обаче всеки е прехвърлил само имота, който е „получил“ в делбата, а е могъл да прехвърли само идеалната си част от него и не се е разпоредил с частите си от останалите имот, то по отношение на тези разпореждания се прилага чл. 76 ЗН. Не е налице хипотезата по т.3 от ТР № 72/09.04.1986 г. по тълк.д.№ 36/1985 г. на ОСГК, т.е. разпорежданията с „получения“ дял не съставляват продажба на наследство, защото са останали неразпределени частите им от останалите имоти. Обявени са обаче от въззивния съд за относително недействителни, разпорежданията с тази сделка само за конкретна идеална част, която съдът е приел, че прехвърлителите са притежавали по наследство и този иск е отхвърлен за разликата до единица за всеки от имотите. Съдът е посочил, че частта, с която прехвърлителите-наследници са се разпоредили с чуждите идеални части, сделката е действителна, но нетранслативна. Предвид отговора на поставеният въпрос, в тези две част, решението е неправилно. Както се посочи по-горе, смисълът на нормата на чл. 76 ЗН, при заявено искане от някой от наследниците по този текст е в делбената маса да се върне целия имот, за да може да се извърши делбата само между наследниците без участието на лица, които не са наследници, за да се спази принципа, заложен в чл. 69 ЗН. Тази цел не може да се реализира ако разпорежданията се обявяват за относителннно недействителна само частично, а в останалата част, в която са нетранслативни – прехвърлянето „запази“ действието си. Както се посочи по-горе, оспорването на акта на разпореждане на основание чл. 76 ЗН означава искане за връщане на целия имот в делбената маса, включително и ако сънаследника се е разпоредил с по-голяма част от тази, която е придобил по наследство. Неправилно въззивният съд е разделил произнасянето по това искане в две части - частта, която реално сънаследниците са могли да прехвърлят, в която част е уважен иска по чл. 76 ЗН и частта, която наследниците са прехвърлили в повече от колкото са притежавали, в която е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН. Затова в тази част решението следва да се отмени, като неправилно. Изходът от този иск обаче и от иска за делба зависят от заявеното възражение за придобивна давност. По отношение на имотите, предмет на н.а. № .... г., Т. А. е заявил възражение за придобиване по давност, като добросъвестен владелец. Имотите, предмет на сделката от 2000 г. с номера ...., ...., ...., .... и .... са обединени в един имот с идентификатор .... с площ 47,064 дка. а имот .... е останал отделно и за тях иска за делба е отхвърлен, като е прието, че Т. А. ги е придобил по давност като добросъвестен владелец. Съдът се е мотивирал с това, че разпорежданията със сделката от 31.10.2000 г. са относително недействителни само за частите от имотите, които прехвърлителите са притежавали, но в отношенията между страните, сделката е действителна и е годно придобивно основание Приел е, че разпорежданията с идеалните части на останалите сънаследници е разпореждане с чужда вещ в полза на лице, което не е знаело, че придобива от несобственик и в този случай намерението за своене се предполага, поради което всички предпоставки на чл. 70, ал.1 ЗС са преценени като налични. Поради това, че до предявяване на иска за делба – на 11.12.2007 г. е изминал период от време, въззивната инстанция е приела, че А. е придобил по давност като добросъвестен владелец обединените имоти с номера ...., ...., ...., .... и .... сега с идентификатор .... с площ 47,064 дка. и имот ...., за които иска за делба е отхвърлен. В тази част решението е неправилно. Нормата на чл. 76 ЗС изрично предвижда, че при заявен иск или възражение по отношение на акт на разпореждане от сънаследник със сънаследствена вещ, прехвърлянето не поражда действие по отношение на наследниците и имота се връща в наследството. Нормата на чл. 70 ЗС изисква като предпоставка за упражняване на добросъвестно владение, основанието да е годно да прехвърли вещно право. Тъй като при уважено искане по чл. 76 ЗН оспореният акт на разпореждане не е годно основание за придобиване на собственост, този акт не може да е основание за добросъвестното владение. Преобретателите от сделка под режима на чл. 76 ЗН могат да придобият право на собственост по давност, но само като обикновени владелци, т.е. ако владеят десет години. От сделката до предявяване на иска за делба не са изтекли десет години, поради което преобретателят не е могъл да придобие имотите с номера ..., ...., ......, .......и ........сега с идентификатор ......с площ 47,064 дка. и имот ...., предмет на н.а. № .... г. По отношение на тези разпореждания следва да се уважи претенцията по чл. 76 ЗН и да се допусне делба на имоти с идентификатор ....с площ 47,064 дка. и имот с идентификатор ....с площ 6,433 дка., като се отмени решението на окръжния съд в тази част. По отношение на сделките, сключени с н.а. №.... г. и с н.а. № .... г., с които сънаследникът А. С. И. е купил съответно от С. М. /С. С. Й./ имот № .... и от Ф. М. имот № ...., тъй като е между сънаследници и съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че, по отношение на тях не се прилага нормата на чл. 76 ЗН. Затова с влязлата в сила част от решението искът за обявяване за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН на тези сделки е отхвърлен. По отношение на имотите, предмет на тези две сделки сключени с н.а. № ....г. - имот ....и с н.а. № .... г. – имот ....с влязлата в сила част от решението е отхвърлен и иска за делба, тъй като сделките са действителни придобивни основания, макар и нетранслативни, а преобретателя не е могъл да знае, че делбата няма на породи действие, т.е. към момента на сключването й, той е добросъвестен владелец. Намерението му за придобиване се предполага, тъй като той може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС – нетранслативната сделка е основание за преобръщане на владението. От всяка от сделките до предявяване на иска за делба на 11.12.2007 г. е изтекъл период от време по-дълъг от пет години, поради което тези два имота са придобити по давност от А. С. И., респективно от наследниците му, които продължили да владеят същите имоти след смъртта му на 10.07.2007 г. С влязлата в сила част от решението иска за делба за тези два имота е отхвърлен. По иска за делба, е заявено от наследниците на А. С. И. възражението за придобивна давност по отношение на имота, който той е получил в дял по договора за доброволна делба, приета за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН с влязлата в сила част от решението - имот № .....с площ 176,960 дка. Това възражение е прието за неоснователно от съда, защото нищожното придобивно основание не е годно да прехвърли правото на собственост – ПП-6-74 г. Затова владението не е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Тъй като за придобиване по давност като обикновен владелец са необходими 10 години, а от сключване на договора за доброволна делба на 30.08.2000 г. до предявяване на иска за делба на 11.12.2007 г., с което е прекъсната придобивната давност, този срок не е изтекъл, по отношение на имот ....с площ 176,960 дка., правилно е допусната делба. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато и в частта за квотите от допуснатите до делба имоти, индивидуализирани с идентификаторите им както следва: имот № ..../..../, имот № ...../..../, имот № ..../...../, имот № ..../...../. По изложените по-горе мотиви следва да се допусне делба и на имоти с идентификатор ....с площ 47,064 дка. и имот с идентификатор ....площ 6,433 дка., като се отмени решението, с което искът за делба по отношение на тях е отхвърлен. В частта за определяне на квотите от съсобствените имоти е допуснато касационно обжалване поради констатирана очевидна неправилност на решението в тази част. Въззивният съд е посочил, че наследниците на Н. А. следва да участват като преки наследници на А. М. Х., а не като преки наследници на другата дъщеря на общия наследодател Н. М. Х. /Б./, предвид удостановения произход от първата. Този извод е правилен по изложените по-горе мотиви. Неправилно обаче съдът е определил квотите на преките наследници на общия наследодател по Закона за наследството от 1890 г. с мотив, че той е починал на 07.07.1945 г. – преди приемане на новия Закон за наследството, в сила от 29.04.1949 г. и е приложил чл. 21, ал.3 изр. 2 ЗН /отм/, определящ два пъти по-голям дял на синовете от този на дъщерите от непокритите имоти, т.е. за трите дъщери на общия наследодател е определил квота 1/11 ид.ч., а за наследници на синовете – по 2/11 ид.ч., след което е разпределил тези части между наследниците им по действащия ЗН. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ПЗР на Закона за наследството (обн. 1949 г.) по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила /29.04.1949 г./, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на новия ЗН. Тази разпоредба е съобразена с приетата на 16.10.1944 г. Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола /ДВ бр. 227/16.10.1944 г./ и цели премахване различието при определяне правата на двата пола при наследяването, установени с разпоредбите на чл. 21 и 38 от стария Закон за наследството. Както е посочено в т.16 от ПП-4-64 г. в частта за определяне на квотите, нормата на чл. 89 ЗН има обратно действие. Така на основание чл. 5, ал.1 и чл. 8, ал.1 ЗН, недвижимите имоти на М. А. в България, за които се допуска делба се разпределя между наследниците на А., Л., М. и Ф., като всяко коляно получава по 1/4 ид.ч. Частите на Н., Н. и Р. се разпределят между техните братя и сестри, тъй като те не са оставили низходящи и съпрузи. Наследниците на сина на общия наследодател М. /Д./, починал на 30.11.1996 г. са З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] и Г. Д. А., [дата на раждане] Всеки от тях придобива по 1/12 ид.ч. или по 2/24 ид.ч. Наследници на сина Л., починал 1979 г. са Р., Н. и Н., Р., поч. 1976 г.1 Н., поч. 1997 г. и Н., поч. 1992 г., всяко коляно от които придобива по 1/12 ид.ч. Наследниците на Р. са Р. и Т., починал на 05.04.2013 г., наследен от К. К. А., Ч. Т. Л. и Л. Т. А.. Така Р. получава 1/24 ид.ч., а останалите трима – общо 1/24 ид.ч. Наследници на Н. са С. Д. К., М. Н. Л., Г. Н. Л. и Я. Н. Л., всеки от които придобива по 1/48 ид.ч. или общо четеримата – 2/24 ид.ч. Наследницата на Н., поч. 1997 г. – Н. С. А. наследява 1/12 ид.ч. или 2/24 ид.ч. /след смъртта на брат й Л. С. В., починал на 15.09.2017 г./ Дъщерята на общия наследодател А. е починала преди баща си. След смъртта на А. през 1941 г. и смъртта на баща и на 07.07.1945 г. придобитата от него по наследство 1/4 ид.ч. се разпределя между шестте й деца С., М., А., Ф., С. и Н., като всяко получава по 1/24 ид.ч. Относно това, че Н. наследява рождената си майка, съдът изложи мотиви по-горе. Наследници на С., починала 1993 г. са Ш. Б. Б., А. Б. Е., Г. Б. К. и наследника на Ю. Б., поч. на 01.03.2009 г. - Е. Х. У., които наследяват общо 1/24 ид.ч., разпределена между тях по равно / т.е. по 1/96 ид.ч./ Наследниците на М. Д., поч. 01.03.2005 г.: Е. /И./ Д. Р., Е. /И./ Д. Р. и А. /И./ Д. Р. получават общо 1/24 ид.ч., разпределена между тях по равно. След смъртта на А. на 10.10.2007 г. и на Р., починала на 04.09.2015 г. негови наследници са С. А. Х. и С. А. К. /С. А. Х./, всяка от които получава по 1/48 ид.ч. или двете общо – 1/24 ид.ч. Същата квота – 1/24 ид.ч. получават общо и наследниците на Ф., починал на 09.01.2005 г.: Б. М. и Ю. М., разпределена между тях по равно. Наследниците на С. С. И. /С. С. Й., починал на 10.03.2017 г. са С. М., Ш. М. и Ш. Е., които наследяват общо 1/24 ид.ч., разпределена между тях по равно. Наследниците на Н., поч. на 11.02.2013 г. са Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г. и придобиват общо 1/24 ид.ч. от допуснатите до делба ниви. Неоснователно е възражението, че наследниците на Ф. и С. не трябва да получат квоти от допуснатите до делба имоти, защото са се разпоредили с дяловете, получени по нищожната делба с н.а. № .... г. и н.а. № .... г. в полза на съсобственик. Тези сделки не са обявени за относително недействителни на основане чл. 76 ЗН, защото са в полза на сънаследник, те са могли да прехвърлят само придобитити по наследство части от имоти ....и ...., като останалата част е придобита от преобретателя по давност, поради което на тези имоти не е допусната делба. Поради нищожността на делбата обаче те са останали съсобствени на останалите неподелени имоти, съобразно отговора на поставения правен въпрос. Извършването на делбата без тяхно участие би довела до нищожност на основание чл. 75, ал.2 ЗН. Затова съдът допуска делбата с участие на наследниците им и им определя дял от останалите имоти. Наследниците на дъщерята на общия наследодател Ф. М., починал на 05.06.1997 г. са С. /Д./Г. и Г. Д., починала преди майка си през 1993 г. Затова наследници са само децата й Н. Д. И. и Т. Д.. Придобитата в наследство от Ф. 1/4 ид.ч. се разпределя така: С. Г. получава 1/8 ид.ч., т.е. 3/24 ид.ч., а Н. и Т. – общо 3/24 ид.ч., разпределени по между им по равно. Така в обобщение делба е допусната с влязлото в сила решение на нива с площ 11,061 дка. - ПИ с идентификатор ...., нива с площ 6,433 дка – ПИ с идентификатор ....., нива с площ 6,433 дка - ПИ с идентификатор .... и нива с площ 176,971 дка – ПИ с идентификатор ..... С настоящото решение се допуска делба на още две ниви : нива от 47,064 дка. - ПИ с идентификатор ....и на нива от 6,433 дка, ПИ с идентификатор .... между посочените съделители и при посочените квоти за всички допуснати до делба имоти. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 103 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 309/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която е отменено решение № 138 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 467/2007 г. на РС-Балчик и вместо това е : 1/ е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 1943 г., Т. Д., роден 1959 г., Н. /Д./ И., родена 1955 г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О. до размера на: а. 99/1724 ид.ч., прехвърлени от А. Б. Е. от имот № ...., б 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Т. Л. А. от имот .... в. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Р. Л. А. от имот .... г. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Л. С. В. от имот .... д. 429/17424 ид.ч., прехвърлени от Я. Н. Х. от имот .... 2/ и е отхвърлен иска за обявяване на относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на същите ищци на сделката, оформена със същия нот. акт с н.а. № .... г. за горницата над посочените квоти от прехвърлените имоти. 3/ са отхвърлени исковете за делба на нива от 47,064 дка. с идентификатор ...., обединяваща бивши имоти ...., ...., ...., ...., ...по плана за земеразделяне на [населено място], [община], област Добрич и на нива от 6,433 дка, съставляваща имот ....в същото землище и вместо това постановява: ОБЯВЯВА за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 1943 г., Т. Д., роден 1959 г., Н. /Д./ И., родена 1955 г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О., с които А. Б. Е. е продала имот ...., Т. Л. А. е продал имот ...., Р. Л. А. е продал имот № ...., Л. С. В. е продал имот № ...., Н. С. А. е продал имот № .... и Я. Н. Х. е продал имот..., всички на Т. Д. А. ЕГН-[ЕГН]. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] и Г. Д. А., [дата на раждане] , Р. Л. А. ЕГН-[ЕГН], К. К. А. ЕГН-[ЕГН], Ч. Т. Л. ЕГН-[ЕГН], Л. Т. А. ЕГН-...., С. Д. К. ЕГН-[ЕГН], М. /Д./ Н. Л. ЕГН-[ЕГН], Г. /Б./ Н. Л. ЕГН-[ЕГН] /родена 09.05.1061 г./, Я. Н. Л. ЕГН- [ЕГН], Н. С. А. ЕГН-[ЕГН], Ш. Б. Б. ЕГН-[ЕГН], А. Б. Е. ЕГН-[ЕГН], Г. Б. К. ЕГН-[ЕГН], Е. Х. У. ЕГН-[ЕГН], Е. /И./ Д. Р., [дата на раждане] Е. /И./ Д. Р., [дата на раждане] , А. /И./ Д. Р., [дата на раждане] , С. А. Х. ЕГН-[ЕГН], С. А. К. /С./ ЕГН-[ЕГН], Б. /И./ М., роден 1938 г., Ю. М., роден 1967 г., С. М. /Т. Й./ ЕГН-[ЕГН], Ш. М. /С. Р. ЕГН-[ЕГН], Ш. Е. /Ш. С. Р./ ЕГН-[ЕГН], Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г., С. /Д./ Г., роден 1943 г., Н. Д. И., роден 1955 г. и Т. Д., роден 1959 г. на следните недвижими имоти: - нива от 47,064 дка. с идентификатор ...., обединяваща бивши имоти ...., ...., ...., ...., ....по плана за земеразделяне на [населено място], [община], област Добрич и - нива от 6,433 дка, в същото землище, съставляваща имот ....по плана за земеразделяне, сега ПИ с идентификатор ....в земеразделяне на [населено място], [община], област Добрич. ОПРЕДЕЛЯ КВОТИ на съделителите от всички допуснати до делба имоти, находящи се в земеразделяне на [населено място], [община], област Добрич: - нива с площ 11,061 дка. , ПИ с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка –ПИ с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка ПИ с идентификатор .... - нива с площ 176,971 дка –ПИ с идентификатор .... - нива от 47,064 дка. - ПИ с идентификатор.... - нива от 6,433 дка, ПИ с идентификатор .... както следва: - З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] и Г. Д. А., [дата на раждане] - по 2/24 ид.ч. за всеки от тримата - Р. Л. А. – 1/24 ид.ч. - К. К. А., Ч. Т. Л. и Л. Т. А. разпределени между тях по равно - общо 1/24 ид.ч. - С. Д. К., М. Н. Л., Г. Н. Л. и Я. Н. Л., разпределени между тях по равно - общо 2/24 - Н. С. А. - 1/12 ид.ч., т.е. 2/24 ид.ч. - Ш. Б. Б., А. Б. Е., Г. Б. К., Е. Х. У., разпределени между тях по равно /по 1/96 ид.ч./ - общо 1/24 ид.ч. - Е. /И./ Д. Р., Е. /И./ Д. Р. и А. /И./ Д. Р. - разпределени между тях по равно - общо 1/24 ид.ч. - С. А. Х. и С. А. К., разпределени между тях по равно - общо 1/24 ид.ч. - Б. /И./ М. и Ю. М., разпределени между тях по равно – общо 1/24 ид.ч. - С. М., Ш. М. и Ш. Е. - разпределени между тях по равно - общо 1/24 ид.ч., - Н. /А./ К., родена 1952 г., С. /А./ М., родена 1957 г. и М. А., роден 1962 г., разпределени между тях по равно - общо 1/24 ид.ч. - С. /Д./ Г. – 3/24 ид.ч. - Н. Д. И. и Т. Д., разпределена между тях по равно – общо 3/24 ид.ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: