Р Е Ш Е Н И Е № 60189 Гр. София, 22 февруари 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 732/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава 23 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. И. Б. чрез упълномощения му защитник, адв. И. И. срещу въззивна присъда № 15/03.06.2021 г. на Окръжен съд – гр. Разград, постановена по в.н.о.х.д. № 20203300600274/2020 г., в която се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се иска отмяна на присъдата в наказателната и гражданска части и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, алтернативно – намаляване размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения по гражданските искове. В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия Б., депозирано в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат конкретни доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Защитата намира обвинението за несъставомерно и прави искане за прекратяване на наказателното производство, на осн. чл.24 от НПК. Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд, изразяваща се в игнориране на оправдателни и фаворизиране на обвинителни доказателства, което е довело до признаване на подсъдимия за виновен на базата на предположения и при недоказано по несъмнен начин обвинение, в нарушение на изискванията на процесуалния закон. Навежда се и довод за игнориране на възраженията на защитата, които не са обсъдени и не са получили надлежен отговор в присъдата на окръжния съд. Алтернативно се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което е следвало да се отмери при условията на чл.55 от НК, с оглед многобройността на смекчаващите обстоятелства и прекомерната тежест на санкционния минимум на нормата на чл.128 от НК. По реда на чл.351, ал.4 от НПК от подсъдимия Б. в лично качество е постъпило второ допълнение към касационната жалба на защитата. В допълнението се акцентира върху неправилната оценка на показанията на свидетелката П., които са кредитирани като обективни и верни, без да се отчетат множеството вътрешни противоречия при отделните разпити и неяснотата в тяхното съдържание, както и несъответствието им с останалите гласни доказателства. Като необективно се оценява и извършеното от същата свидетелка разпознаване на подсъдимия, което не отговаря на описанието на извършителя на деянието, съгласно разпита й преди неговото провеждане. Като нарушения със съществен характер се сочат и несъобразяването със заключението на съдебно медицинската експертиза за механизма на причиняване на процесното увреждане на пострадалия, както и т.н. „изслушване на място“ на свидетелката П., което противоречи на процесуалните изисквания за разпит на свидетели в съдебното производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. се представлява от упълномощените защитници адв.И. и адв. Б.. Адв. И. поддържа депозираната касационна жалба и аргументите, изложени в допълнението към нея. Намира, че за постановената присъда са допринесли неправилно възприети от въззивния съд факти, установени на базата на неверен прочит на събраните доказателства – разпознаването от свидетелката П., допусната от съда грешка в самоличността на подсъдимия и свидетеля Б., известен като „Б.“, който на процесната дата е носел пръстен на ръката. Защитникът на подсъдимия, адв. Б. пред ВКС заявява, че поддържа касационната жалба и допълненията към нея, като намира, че окръжният съд е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, не е изпълнил задължението си за комплексен и обективен анализ на доказателствената съвкупност и е оценил превратно показанията на свидетелката П., на които е придал несъответна доказателствена тежест, без да отчете противоречията в съдържанието им. Отделно при оценката на извършеното от същата свидетелка разпознаване не се е съобразил с разпоредбата на чл.219, ал.2 от НПК и с практиката на ЕСПЧ относно правата на обвиняемите лица, каквото качество счита, че подсъдимият е притежавал при извършването на следственото действие. В заключение намира, че постановената осъдителна присъда не отговаря на дължимия по НПК доказателствен стандарт, поради което следва да бъде отменена. В реплика на пледоарията на повереника на частното обвинение заявява, че от показанията на свидетеля Е. не се установява подсъдимият да е извършител на деянието. Подсъдимият Б. пред ВКС, в последната си дума моли да бъде оправдан. Гражданският ищец Д. Д. Д., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощен повереник, адв. С., който намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и моли да се остави в сила въззивната присъда. Сочи, че защитата игнорира обстоятелството, че по делото освен свидетелката П. е налице и друг свидетел очевидец, П. Е., който в показанията си, депозирани пред съдия от съответния съд твърди, че подсъдимият е извършител на деянието. Повереникът се позовава и на допусната грешка в съдържанието на касационната жалба, която съдържа възражение за оговор от страна на друг подсъдим Д. С., каквото лице не съществува по настоящото дело. Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва становище за правилност и законосъобразност на въззивната присъда и счита, че следва да бъде оставена в сила. Сочи, че доказателственият анализ на въззивния съд е правилен и съответен на съдържанието на доказателствените източници, като се отличава с обективен прочит, включително и на показанията на свидетелката П. - единствен незаинтересован очевидец на инцидента. Намира наложеното наказание за справедливо отмерено и съответно на тежестта на извършеното деяние, поради което сочи, че не са налице основания за неговото смекчаване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: Предмет на настоящата касационна проверка е въззивна присъда на Окръжен съд-Разград, №15/03.06.2021 г., постановена по в.н.ох.д. № 274/2020 г., с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 163/28.03.2020 г. по н.о.х.д. № 820/2017 г. на Районен съд – Разград в наказателната и гражданска части и е постановена нова присъда, с която подсъдимият Б. И. Б. е признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в [населено място] е причинил на Д. Д. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око /подробно описана в присъдата / , поради което и на осн. чл.128, ал.2, пр.2 , вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил, на осн. чл.66, ал.1 от НК с три – годишен изпитателен срок. Със същата въззивна присъда съдът е осъдил подсъдимия Б. да заплати в полза на гражданския ищец Д. сумата от 50 000 / петдесет хиляди /лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, както и сумата от 1827, 82 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението на пострадалия, ведно със законната лихва и за двете обезщетения, считано от датата на деянието до пълното изплащане на главницата. В останалата част, с която са били отхвърлени предявените граждански искове присъдата на първия съд е била потвърдена. С въззивната присъда окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е осъдил подсъдимия Б., на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в полза на държавното и частно обвинение. Въззивната присъда на окръжния съд е постановена след като с Решение на Апелативен съд – Варна № 260002/17.08.2020 г. по реда на възобновяването/ производството за възобновяване е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на Б./ и на осн. чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е възобновено наказателно дело № 820/2017 г. на Районен съд – [населено място] и е отменено въззивно решение № 92/12.11.2019 г., по в.н.о.х.д. № 245/2019 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдена постановената по същото дело първоинстанционна присъда и делото е върнато за ново разглеждане на друг въззивен състав на Окръжен съд – гр. Разград, от стадия на съдебното заседание. Касационната жалба на защитата е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Преди отговорите на направените с касационната жалба оплаквания, следва да се отбележи, че първото писмено допълнение към жалбата в частта относно оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, видно от неговото съдържание не касае процесното дело, доколкото се отнася до лица,/подсъдим и свидетели / които не участват в същото и чиято самоличност не съвпада с участниците от настоящото наказателно производство, поради което и ВКС не дължи обсъждане на доводите в негова подкрепа, тъй като очевидно се касае до грешка на защитата. Оплакванията от жалбата са мотивирани и с второ писмено допълнение, което е редовно подадено като съответно на делото, депозирано в срока по чл.351, ал.4 от НПК и представлява надлежно допълнение към касационната жалба. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основният довод от жалбата в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е свързан с доказателствената дейност на въззивния съд относно оценката на показанията на свидетелката П. като пряк очевидец на процесното деяние и извършеното от същата свидетелка разпознаване на подсъдимия като автор на престъплението. Твърди се, че съдът не е отчел противоречивото съдържание на гласните доказателства, събрани при отделните разпити на свидетелката П., както и несъответствията между тях и показанията на полицейските служители С. и И., при разпитите им като свидетели. По този начин е постановил осъдителната си присъда на ненадлежна доказателствена основа и при недоказано по несъмнен начин обвинение. Отделно не е отчел съдържанието на гласните доказателства, изходящи от останалите свидетели, присъствали на мястото на инцидента, които не са възприели подсъдимият да е нанасял удар на пострадалия. ВКС намира изложените доводи за опорочена процесуална дейност на окръжния съд при установяването на съставомерните факти за неоснователни. Възприетата в новата присъда фактическа обстановка е установена на базата на комплексен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и чрез обективния й прочит. За целите на безпротиворечивото установяване на релевантните за обвинението факти е проведено въззивно съдебно следствие с повторен разпит на свидетелката С. П. и назначаване на допълнителна ДНК експертиза на веществени доказателства, иззети от подсъдимия. При разпита на свидетелката съдът е приобщил показанията й от предходните разпити с цел изясняване на противоречията между тях по реда на чл.281 от НПК. В мотивите към въззивната присъда гласните доказателства, изходящи от свидетелката П. са анализирани обстойно, като са отчетени всички депозирани от нея показания, включително и надлежно приобщените при условията на чл.281 от НПК към доказателствения материал по делото, поради което оценката им е цялостна и комплексна. Неоснователно е възражението за негодност на показанията на същата свидетелка, депозирани чрез разпит от въззивния съд на мястото на произшествието. Съдебно следственото действие е в съответствие с разпоредбата на чл.262 от НПК, поради което не противоречи на изискванията на процесуалния закон и събраните при разпита доказателства притежават надлежна доказателствена стойност и тежест, поради което не е налице процесуално нарушение от страна на съда с провеждането на разпита на свидетелката извън помещението на съда. Фактическите изводи на въззивния съд са формирани при спазване на правилата на НПК за проверка и оценка на доказателствата, като съдът е аргументирал надлежно становището си за обективност на кредитираните части от показанията на свидетелката. Правилен е изводът на окръжния съд, че П. е единствения незаинтересован свидетел очевидец на инцидента, с оглед безспорно установеното по делото обстоятелство, че всички останали свидетели, които са присъствали на произшествието се намират в приятелски отношения с подсъдимия и са били част от неговата компания за вечерта. Незаинтересоваността на свидетелката П. от изхода на делото правилно е оценена като съществено обстоятелство в насока обективността на заявеното от нея относно възприятията й от процесната дата. Изводите на съда при оценката за обективност на гласните доказателства не са голословни, а са формирани чрез съпоставка със заключението на видеотехническата експертиза, която е изготвена чрез изследване на изготвените видеозаписи от находящите се в района видеокамери, които са заснели по-голямата част от инцидента. Записите са достатъчно ясни и дават възможност за разпознаване на заснетите лица и проследяване на поведението им на процесната дата през по-голямата част от времето. В мотивите към новата присъда въззивният съд е изложил аргументирани съображения защо кредитира показанията на свидетелката П. от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл.281 от НПК като най-достоверни - близостта им във времето до протичането на инцидента и кореспонденцията им с цитираните видеозаписи, от които може да се проследи поведението на подсъдимия и пострадалия, както и на останалите лица от групата, като конфликт е документиран само между първите две лица. Доводите от жалбата за необсъдени от съда вътрешни противоречия в показанията на П., които опорочават извода му за тяхната обективност също е неоснователен и неаргументиран. Въззивният съд добросъвестно е възпроизвел всички гласни доказателства, изходящи от свидетелката П., които са годен източник на доказателства – в това число и приобщените по реда на чл.281 от НПК. Оценката на събраните гласни доказателства е направена при спазване на изискванията на процесуалния закон и на базата на верен прочит на тяхното съдържание. Съдът е посочил,че при отделните разпити се констатират противоречия за поведението на подсъдимия и пострадалия на процесната дата, но ясно е мотивирал тезата си, на кои от показанията дава кредит на доверие и по какви съображения. Аргументите на въззивния съд в подкрепа на фактическите му констатации са направени на базата на верен прочит на тяхното съдържание и чрез съпоставка с останалите обективни доказателства – видеозаписи от мястото на инцидента и заключение на съдебномедицинска експертиза за механизма на получаване на уврежданията в областта на лицето, както и от протокола за оглед на местопроизшествието и доказателствата, събрани при извършването му, не на последно място от проведеното от свидетелката П. разпознаване на подсъдимия Б. като автор на престъплението. Не почива на обективен прочит на доказателствената съвкупност възражението от жалбата на подсъдимия, че показанията на П. противоречат на депозираните показания от полицейските служители С. и И. при разпитите им като свидетели. Двете лица нямат преки възприятия от инцидента с пострадалия Д., тъй като не са присъствали на мястото по време на неговото протичане. Възприели са пострадалия за пръв път след като вече е получил процесното увреждане и единственият им досег с него е бил за установяване на самоличността му. От показанията на двамата свидетели при разпита им в съдебно заседание по н.о.х.д. 820/2017 г. пред Районен съд – Разград се установява, че те не са провеждали разговор с пострадалия, поради което и не са получили информация за това как е било извършено посегателството спрямо него, за да могат да се съпоставят показанията им с тези на П. като производен източник на котролни факти, с цел тяхната проверка. По отношение твърдяните противоречия в гласните доказателства, изходящи от свидетелката П. и полицейските служители С. и И. /съдържащи се във възражението срещу въззивния протест и жалбата на частния обвинител / за пристигането им с полицейски автомобил, същото е неоснователно, доколкото от разпита на свидетеля С. в съдебно заседание пред районния съд се установява, че той и колегата му са пътували с патрулен автомобил, който е спрял „ на завоя до до Банка /банка/“ и С. е слязъл от него и е продължил пеша, защото е възприел пострадалия, който се намирал в тежко състояние. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при разпознаването на подсъдимия, които да обусловят негодността на протокола от провеждането му като доказателствено средство.Разпознаването на подсъдимия е извършено при спазване изискванията на чл.169 и сл. от НПК. Преди разпознаването е извършен непосредствен разпит на разпознаващото лице, при условията на чл.170 от НПК, / двете следствени действия са с дата 04.09.2016 г. преди привличането на Б. като обвиняем, който не бил и задържан по делото / като от съдържанието му се установява, че процесуалният закон е спазен и свидетелката е отговорила на въпросите от значение за разпознаването на лицето с подробно описание на неговата външност – възраст, облекло, коса и др. От съдържанието на протокола за разпознаване се изясняват белезите по които свидетелката е разпознала подсъдимия, описани подробно в същия протокол – вид на носа и косата на лицето. В разпита на свидетелката преди разпознаването тя е посочила част от отличителните за автора на нападението над пострадалия външни белези, /включително и косата на лицето/ поради което не се констатират твърдяните с жалбата нарушения при провеждането на следственото действие. Възражението в насока опорочеността на разпознаването, поради нарушение на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК също не се намери за основателно. Изискването на процесуалния закон е за сходство във външността на съпоставените лица, като не се изисква пълна идентичност /което обективно е и невъзможно/ като видно от снимковия материал към протокола за разпознаване това законово изискване е изпълнено в необходимата степен. На последно място доводите за несъответен на показанията на свидетелката П. механизъм на получаване на процесното увреждане на пострадалия, съпоставено със заключението на съдебномедицинската експпертиза по делото също се намери за неоснователно. При отговора на въпроса за това какъв е възможния механизъм, по който е получено нараняването в областта на лява очна ябълка на пострадалия, вещото лице В., изготвило експертизата е посочило, че получената травма е проникваща в лява очна ябълка и може да бъде резултат от удар с тъп, тъпоръбест или остър предмет, в това число от ръка или крак по механизма на силен натиск с приложена сила, удар и замах. В медицинското заключение е посочено, че ударът причинил увреждането е много силен, с оглед общата му конфигурация – счупване на пода на орбитата по две линии, поради което е много малко вероятно травмата да е получена при падане от собствен ръст, освен ако не е резултат от съприкосновение с тъп предмет с изразен ръб, / каквито доказателства по делото не са установени/ чрез придадена кинетична енергия, а именно със засилване. С категоричност е прието,че се изключва увреждането да е получено от падане върху плоска повърхност. В устните разяснения по заключението вещото лице повторно е посочило, че не е възможно травмата да бъде получена от падане от собствен ръст.При тези медицински данни фактическите изводи на въззивния съд, че травмата в областта на лявата очна ябълка на пострадалия е получена от удар с ръка в лицето му не са изградени на ненадлежна доказателствена основа, какъвто упрек се отправя в жалбата на защитата. Същите са съобразени с кредитираните гласни доказателства на присъстващите лица и закючението на видеотехническата експертиза, поради което при формирането им не се констатират нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Не се намери за основателен упрекът от жалбата, че въззивният съд е кредитирал само обвинителните доказателства и е игнорирал тези в полза на подсъдимия. Всички гласни доказателства, събрани в хода на цялостното наказателно производство са подробно описани в мотивите към новата присъда и фактическото им описание е придружено от надлежен анализ за тяхната обективност. В случаите когато отделни показания са приети за необективни, становището на съда е мотивирано в достатъчна степен, за да се проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение и неговата правилност. При тези данни ВКС намира за неоснователни възраженията на защитата за неправилна доказателствена дейност на въззивната инстанция, която да бъде оценена като съществен процесуален пропуск при формирането на фактическите му изводи и да послужи за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Оценката на доказателствата е извършена от въззивния съд в съответствие със законовите изисквания и почива на вярна интерпретация на тяхното съдържание, което определя и неоснователността на оплакването за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед установените факти материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият Б. е причинил на пострадалия слепота на лявото око, чрез нанасяне на целенасочен удар в областта на лицето, което определя квалификацията на престъплението като умишлено причиняване на тежка телесна повреда. Следователно, претенцията на подсъдимия и неговата защита за оправдаването му за престъплението по чл.128 от НК при възприетите факти за умишлено / при условията на евентуален умисъл/ причиняване на пострадалия от страна на подсъдимия на травма в областта на лява очна ябълка, довела до загуба на зрение на лявото око, т.е. до слепота на окото, което по естеството си представлява тежка телесна повреда, не може да бъде удовлетворена. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не се установи наложеното на подсъдимия Б. наказание за извършното от него престъпление по чл.128, ал.1 от НК да е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК. При определяне на съответното наказание въззивният съд е отчел наличието на съществен превес на смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия, добра характеристика, провокативното поведение на пострадалия на процесната дата, продължителността на наказателното производство и правилно е приел, че наказанието следва да се определи в рамките на специалния санкционнен минимум от три години лишаване от свобода. Като отегчаващ отговорността на дееца факт е оценил поведението му след деянието, по неоказване на помощ на тежко пострадало лице, тъй като пострадалият видимо се е намирал в тежко състояние. Касационната инстанция намира, че наказанието на подсъдимия е справедливо отмерено и е съответно на тежестта на деянието. Допълнително редуциране на размера на санкцията е допустимо да се извърши само при условията на чл.55 от НК, която изисква в кумулативна даденост наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и прекомерна несъответна тежест на законовия минимум на предвиденото наказание за извършеното деяние. Предпоставки за прилогане на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НПК по отношение извършеното от подсъдимия Б. деяние, ВКС не намери, поради което и жалбата на подсъдимия в тази й част се прецени за неоснователна. Независимо от провокативното поведение на пострадалия, по делото не са установени факти, съгласно които той да е застрашавал непосредствено подсъдимия и ответната му реакция чрез нанасяне на силен удар в областта на окото на пострадалото лице е изключително непропорционална на действията му и представлява проява на безпричинно насилие срещу лице, което очевидно е в тежко състояние на алкохолно опиване и лишено от възможност за адекватна оценка на ситуацията. Тази характеристика на извършеното деяние го определя като такова с висока степен на обществена опасност, която изисква съответна по тежест санкция за ефективно постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК относно специалната и генерална превенция. Предвид изложеното относно тежестта на извършеното деяние, продължителността на наказателното производство, която е в рамките малко над пет години не може да се оцени като неразумна и според ВКС не предпоставя реализация на наказанието при условията на чл.55 от НК като самостоятелно основание, а определеното от въззивния съд наказание при условията на чл.54 от НК е правилно отмерено и е справедливо. В жалбата срещу гражданската част на присъдата не са изложени конкретни съображения, които да бъдат обсъждани в насока неправилност на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, за които е посочено само, че са прекомерни. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е акцентирал върху последиците от причиненото увреждане върху способността на пострадалия да полага труд и да се придвижва, доколкото нарушеното зрение създава трудности за нормален живот. ВКС намира изводите на въззивния съд за правилни. Причиненото увреждане на зрението е било съпътствано с тежки болки и страдания и продължително лечение, както и обективно влошава съществено качеството на живот на пострадалия, поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. не е прекомерно и е в съответствие със стандарта на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. Не се намериха допълнителни основания за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а в частта относно имуществените вреди, обезщетението е присъдено в съответствие с доказаните разходи за лечение и медикаменти на пострадалия по повод полученото увреждане. По изложените съображения присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила и в тази й част. С оглед изложеното, касационната жалба на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и въззивната присъда – да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15/03.06.2021 г. на Окръжен съд – гр. Разград, постановена по в.н.о.х.д. № 20203300600274/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: