Р Е Ш Е Н И Е                                             № 176               София, 06 април 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 37 по описа за 2010 година.   С решение № 131 от 22.12.2009 г. по внохд № 130/09 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъдата на Военния съд–гр. София, постановена по нохд № 197/09 г., с която подсъдимият И. А. Х. е осъден на основание чл.379а и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания за оправдаване или преквалификация по чл.378, ал.1 НК. Пред ВКС е направено допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК. Защитата на подс. Х. поддържа основната жалба и допълнението към нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането за преквалификация. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и поради това исканията не могат да бъдат удовлетворени. 1. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На тази плоскост защитата на подсъдимия възразява срещу оценката на показанията на св. Ц, като твърди, че те са противоречиви и непоследователни. Внимателният прочит на показанията на св. Ц не дават основание да се приеме, че те са вътрешно и помежду си противоречиви, още по-малко непоследователни. Напротив, всеки един от тях достатъчно ясно е заявил възприетите лично обидни изрази и думи, заплахи от страна на подсъдимия, отправени и към двамата свидетели. Що се отнася до упражненото насилие спрямо св. Х не е налице противоречие заради това, че св. Ц не е преценил, че ударът в областта на коляното е бил лек, тъй като не е възприел отдръпването на Х. По-важно е това, че подс. Х. е нанесъл удар по крака, в областта на коляното, на св. Х, чийто последици са занижени в резултат на поведението на последния. 2. Не е налице нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. При приетите за установени фактически положения законът правилно е приложен. Твърди се, че липсва нарушение на войсковия ред, като не се държи сметка за това, че той поначало е усложнена съвкупност от обществени отношения, регламентирани със закон и подзаконови нормативни актове и съществен негов елемент са уставните взаимоотношения между военнослужещите, а задължението за спазването на последните важи за всеки военнослужещ. При липсата на личен мотив, са извършени непристойни и насилствени действия от един военнослужещ спрямо други двама такива, като грубо и едновременно са засегнати както войсковия ред, така и личността на последните, поради което правилно и съответно на фактите и закона, извършеното от подсъдимия е оценено като военно хулиганство по смисъла на чл.379а НК. 3. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Като е установил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да отложи изтърпяването му по реда на чл.66 НК. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 22.12.2009 г., постановено по внохд № 130/09 г. Военно-апелативния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: