Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 29 юли 2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1019/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимата И. Р., чрез защитника си адв.Е. Й., срещу въззивна присъда № 10 от 21.04.2021г. на Апелативен съд - София, постановена по внохд № 185/21г.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Р.. В допълнението се излагат аргументи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за неоснователност на жалбата. Счита, че САС е постановил присъдата си след анализ на всички доказателства, като е отхвърлил по категоричен начин възраженията на защитата. Твърди, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон. По отношение на наложеното наказание изразява мнение за неговата съобразеност с личността на подсъдимата и с размера на наркотичните вещества. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а въззивната присъда оставена в сила.
Адвокат Й., защитник на подсъдимата, моли за уважаване на касационната жалба, ведно с допълнението към нея по изложените съображения. Акцентира на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Позовава се на нарушения при извършване на претърсването и изземването от лекия автомобил, нарушения на ЗМВР във връзка със спирането и проверка на автомобила. Твърди, че липсва каквато и да било връзка между намереното наркотично вещество в дома на доверителката му и това в автомобила, предвид различното съдържане на активен компонент, като не може да изключи варианта веществата да са били подхвърлени в колата. Още повече, че в самата подсъдима не са намерени забранени субстанции. Моли за уважаване на жалбата.
Подсъдимата И. Р., редовно призована, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 260034 от 03.11.2020г., постановена по нохд №3723/19г., Софийски градски съд, Наказателна колегия, 11 състав е признал подсъдимата И. Н. Р. за виновна в това, че на 23.04.2016г. в жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество – 1бр. пликче, съдържащо растителна маса – коноп с нетно тегло 0,35гр. и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,0 % , на стойност 2,10лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Оправдал е подсъдимата по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.
С въззивна присъда № 10 от 21.04.2021г., постановена по внохд № 185/21г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо това е постановил: признал е подсъдимата И. Н. Р. за виновна в това, че 23.04.2016г. за времето от 01.40часа до 06.15часа, в [населено място], на [улица], пред /училище/ и в жилище, находящо се на [улица], [жилищен адрес] при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държала високорискови наркотични вещества – 18бр. полиетиленови пликчета, съдържащи коноп с общо нетно тегло 15,50гр., с различно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, на стойност 93лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1, и ал.3 от НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, както и да е държала наркотичното вещество с цел разпространение.
На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Независимо че с жалбата са заявени всички касационни основания, съдържанието й, както и аргументите от допълнението към жалбата сочат на оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения: при оценката на доказателствата; неизпълнение на задължението на съда за разкриване на обективната истина и нарушения на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е присъда, като изискванията относно съдържанието й са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК и са спазени от съда. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение. В мотивите на въззивната присъда са посочени обстоятелствата, приети за установени, въз основа на кои доказателствени материали, обсъдени са противоречията в доказателствената съвкупност, както и правните изводи, до които е достигнал апелативният съд. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от контролирания съд при анализа на доказателствената съвкупност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд е оценил същите при спазване на изискванията на НПК, като не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени източници. Конкретните оплаквания са за нарушения при извършване на личен обиск на подсъдимата; отказът на съда да обсъди писмените доказателства, касателно мястото, на което се е намирал полицейският автомобил; неправилно приети основания за спиране на автомобила, в контекста на разпоредбата на чл.81, ал.2 от ЗМВР; допустимостта да бъдат разпитани служителите на МВР с оглед разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК.
Неоснователни са твърденията в жалбата, аргументирани от защитника в хода на съдебните прения, за незаконосъобразни действия на полицейските служители по спиране и проверка на автомобила, управляван от свидетеля Д., в който е пътувала подсъдимата. Въззивната инстанция е отговорила в мотивите си на тези възражения, поддържани и пред нея. Единствено следва да се допълни, че след спиране на автомобила за проверка полицейските органи са предприели действията по проверка документите на водача - св.Д. и проверка в системата на МВР, при която било установено, че той има многобройни вписвания в полицейските регистри. Това е била причината свидетелят и подсъдимата да бъдат запитани дали имат в себе си наркотични вещества. След утвърдителен отговор от подс. Р., полицейските служители са уведомили ОДЧ, не са предприемали действия по проверка на самия автомобил, а са изчакали пристигането на разследващия екип. Видно от процесуалните документи следственото действие оглед на местопроизшествието е извършено от разследващ полицай, съгласно правилата на НПК. Дори и да се приеме, че автопатрулът е допуснал някакви нарушения във връзка с дейността си по спиране на автомобила, то това не води до дискредитиране на последвалите действия по разследване, имащи значение за наказателното производство.
По-нататък в жалбата се твърди, че личният обиск на подсъдимата не може да бъде годен източник на доказателства. Това твърдение в настоящия случай е вярно, тъй като този обиск е извършен по реда на чл.80 от ЗМВР във връзка с задържането на Р. за срок от 24 часа, а не съобразно правилата на НПК.Този факт обаче е бил констатиран от съда, както и обстоятелството, че същият е извършен в сградата на 01 РПУ, след като вече е бил извършен огледът на местопроизшествието. Също така следва да се посочи, че при установяване на пряко релевантните факти/с оглед предмета на доказване/, този протокол не е бил ползван като източник на информация. Ето защо, аргументите на защитата за допуснати нарушения при извършването на личния обиск на подсъдимата не подлежат на преценка и коментар от този състав.
На следващо място, неоснователно е оплакването, че “не е преценено дали служителите на МВР могат да бъдат свидетели във вр. с разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК”. Аргументи в подкрепа на това твърдение не са изложени. В принципен аспект не е спорно както в доктрината, така и в практиката, че служителите на полицията могат да бъдат свидетели с изключение на лицата, посочени в разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК, а именно тези, които са извършили действия по разследването и съдебни следствени действия. В случая по отношение на свидетелите М., П. и С. –служители на полицията, няма процесуални пречки да бъдат свидетели по делото. Свидетелката В. С. е извършила личен обиск на подсъдимата, на както беше посочено по-горе това не е действие по разследването, тъй като е извършен по ЗМВР във връзка със задържането й за срок от двадесет и четири часа. Обстоятелството, че съдът в акта си не е изложил мотиви относно процесуалната допустимост да бъдат разпитани в качеството на свидетели служителите на полицията, а е обсъдил по същество показанията им, не сочи на допуснато процесуално нарушение.
Първоначално не става ясно в каква връзка е заявеното в жалбата от защитника, че по инкриминираните обекти не са намерени дактилоскопни следи, както и че съдът не е обсъдил установеното различно тегло и съдържание на активен компонент на наркотичните вещества, намерени в автомобила и тези в дома на подс.Р., т.е. че няма никаква връзка между веществата. В съдебно заседание това твърдение отново беше заявено от защитника с уточнението, че тези данни навеждат на възможност обектите да са били подхвърлени в автомобила. Така застъпената теза, предвид събрания доказателствен материал, е напълно несъстоятелна. Обвинението, поддържано от прокуратурата е доказателствено обезпечено, като по несъмнен начин е установено, че подс.Р. е държала инкриминираните й наркотични вещества.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и изискващи отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Касаторът релевира оплакване за нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, които не са подкрепени с аргументи, поради което не подлежат на преценка от настоящия състав.
Независимо че с гореизложеното се изчерпва дължимата касационна проверка на атакувания въззивен акт, в случая е наложителна намеса на ВКС, произтичаща от конституционното задължение на касационната инстанция да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Тази необходимост е породена от факта, че въззивният съд не е приложил правилно закона във връзка с квалифициране деятелността на подсъдимата по отношение държането на наркотичните вещества.
Въззивната инстанция е приела, че деятелността на подсъдимата е била осъществена при условията на продължавано престъпление, включващо две деяния – едното по отношение на намерените наркотични вещества в автомобила, а другото, досежно тези, намерени в дома на подсъдимата. Този извод е неверен, тъй като в случая се касае до едно единно деяние, а не за две самостоятелни деяния в рамките на едно продължавано престъпление. Фактическите констатации сочат, че на процесната дата подсъдимата е държала наркотични вещества в процесния автомобил, както и в жилището, обитавано от нея. Държането на различни по размер и активен компонент наркотични вещества, макар и на различни места е осъществено по едно и също време, в изпълнение на едно единно решение, като подсъдимата е имала еднакво отношение към цялото инкриминирано количество и субективното й намерение спрямо него е едно и също – упражнявайки фактическа власт, да третира цялото количество като свое. При тези данни, както и предвид установената трайна практика, сочеща че за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а от НК – “държане” не е необходимо фактическата власт да е реализирана чрез перманентни физически действия, достатъчно е да е налице обективна фактическа възможност за такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху цялото количество наркотичните вещества.Това налага преквалификация на деянието от престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Тази преквалификация не налага намеса на касационната инстанция досежно наказанието.
В останалата част въззивната присъда е законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 10 от 21.04.2021г., постановена по внохд № 185/21г. по описа на Апелативен съд – София, НО, 6 състав, като преквалифицира деянието, за което подсъдимата И. Н. Р. е била призната за виновна от престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: |