Р Е Ш Е Н И Е   №  303   София, 08 юни  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и осми май двехиляди и десета  година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилява Методиева                       ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                            Жанина Начева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 215/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 206 от 17.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 658/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е изменена присъда № 188 от 29.09.2009 год. по НОХ дело № 2212/2009 год. на Русенския районен съд, като е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание и е потвърдена в останалите части. В искането се излагат съображения, че въззивната решение е постановено в нарушение на закона в частта, с която са определени първоначалният режим и типа затворническо заведение на наложеното с присъдата наказание и на приведеното в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 НК. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и служебно назначеният му защитник изразяват становище, че искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 188 от 29.09.2009 год. постановена по НОХ дело № 2212/2009 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия С. А. Т. за виновен в това, че на 13.08.2009 год. в гр. Р. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, след като бил осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 200лв. На основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 68 ал.1 НК е постановил подсъдимият да изтърпи отделно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда № 569 от 25.06.2008 год. по НОХ дело № 9927/2008 год. на Сливенския районен съд. С въззивно решение № 206 от 17.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 658/2009 год. Русенският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размерите на наложените на подсъдимия наказания както следва; лишаването от свобода от шест на три месеца, глобата от 200 на 150лв и лишаването от право да управлява МПС от една година и шест месеца на една година. Потвърдил е присъдата в останалите части. Въззивнвото решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон в частта, с която е определил първоначалния режим и типа затворническо заведение, в което да бъдат изтърпяни наложеното наказание и приведеното в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 НК, което въззивната инстанция не е констатирала и при липса на съответен протест не е имала процесуална възможност да отстрани. Затворническите заведения, в които осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наложените им наказания са уредени в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, в сила от 1.06.2009 год. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от същия в открит тип затворническо общежитие се настаняват само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. На тях съгласно чл. 61 т.3 се определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Законодателят с тези разпоредби има предвид поредността на осъжданията, независимо от това дали се касае осъществени основни или квалифицирани като опасен рецидив състави на умишлени престъпления, и независимо от начина на изтърпяване на наложените наказания. В конкретния случай осъденият има две влязли в сила преходни присъди. По първата му е наложено наказание обществено порицание за престъпление, извършено като непълнолетен, а по втората шест месеца лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Инкриминираното деяние е извършил в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на предходното наказание лишаване от свобода за същото престъпление и наказанието е наложено при действието на ЗИНЗС. Тези осъждания, независимо, че по тях не е изтърпявано ефективно наказание лишаване от свобода изключват възможността последното осъждане да се счита за първо. Те налагат да му бъде определен строг първоначален режим и наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор, както на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата, така и на приведеното в изпълнение условно наказание. Като е приел противното първоинстанционният съд не е приложил правилно закона. Ввъззивната инстанция е била сезирана само с жалба на подсъдимия и не е имала процесуална възможност да отстрани нарушението. Съображението на осъдения, че не е рецидивист и законосъобразно са му определени типа затворническо общежитие и режима на изтърпяване на наказанието не държи сметка за цитираната по-горе законодателна уредба. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, защото е довело до неоснователно смекчаване наказателното положение на осъдения при определяне режима и типа затворническо заведение, където наказанията да бъдат изтърпяни. То е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред решение. На това основание производството следва да бъде възобновено. Нарушението може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от въззивния съд, при което законът следва да бъде приложен точно като бъдат определени правилно първоначалният режим и типа затворническо заведение, в което да бъдат изтърпяни наказанията. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Възобновява производството по ВНОХ дело № 658/2009 год. по описа на Русенския окръжен съд. Отменява постановеното по делото въззивно решение № 206 от 17.12.2009 год. с което е изменена присъда № 188 от 29.09.2009 год. по НОХ дело № 2212/2009 год. в частта относно размерите на наложеното на подсъдимия С. А. Т. наказание и е потвърдена в останалите части. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: