4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 60044 [населено място], 16.09.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2775 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Белоградчик срещу решение №1879 от 23.07.2019г. по гр.д.№476/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. С него е потвърдено решение №6714 от 30.10.2018г. по гр.д.№326/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 12 състав, с което е признато и е допуснато изпълнението на решение от 19.06.2015г. по гр.д.№17П 6268/2014г. на Стопански съд - Белград, Република Сърбия, постановено по спор между Сдружение "Балканика" и Община Белоградчик. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и противоречи на закона, а именно на приложимите правни норми, регламентиращи признаването и допускането на изпълнение на решението на Стопански съд - Белград, Република Сърбия. Счита, че не е достатъчно извършеното от сръбския съд удостоверяване, че решението му е влязло в сила, като поддържа, че липсват доказателства за надлежното връчване на решението. Твърди, че в доказателствена тежест на ищеца е доказването на разпоредбите от сръбския процесуален закон, които регламентират начина на връчване на съдебните книжа. С определение №18/11.01.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да провери предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните съдилища, предвидени в разпоредбите на чл.117 и сл. от КМЧП. Ответникът по касация Сдружение "Балканика", със седалище [населено място], Сърбия, оспорва касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП и чл.45 ал.1 и чл.46 от Договора между Народна Република България и Федеративна Народна Република Югославия за взаимна правна помощ /ДВ бр.16/22.02.1957г./., за допускане на изпълнение на решението по гр.д.№17П 6268/2014г. на Стопански съд - Белград, Република Сърбия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е споделил изводите на Софийски градски съд, че са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП и чл.45 ал.1 и чл.46 от Договора между Народна Република България и Федеративна Народна Република Югославия за взаимна правна помощ за признаване и допускане на изпълнение на решението по гр.д.№17П 6268/2014г. на Стопански съд - Белград, Република Сърбия. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №180 от 02.02.2018г. по т.д.№340/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че съществуването на упражненото от ищеца процесуално потестативно право, целящо да се придаде правно значение на чуждестранното решение чрез решението на българския съд, зависи от наличността на условията, при които нашият закон допуска да се зачете чуждестранното решение. В тази връзка чл.120, ал.1 от КМЧП възлага на решаващия съд служебна проверка на тези условия. Съгласно решение №248 от 26.10.2012г. по гр.д.№241/2012г. на ВКС, ГК, II г.о., признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон – чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право. Целта и смисълът на производството по признаване на чуждестранно съдебно решение е действието на постановеното признаване спрямо всички. Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение е Софийски градски съд – чл.118, ал.2 и чл.119, ал.1 от КМЧП. Производството се образува по предявен иск с приложени препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно решение следва съдът да установи наличието на пет положителни предпоставки, посочени в чл.117 от КМЧП –наличие на компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценена съобразно разпоредбите на българското право; Съгласно чл.117,т.1 от КМЧП българският съд или друг орган е длъжен да прецени доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право. В този случай следва да се установи липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, както е в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти – чл.12, ал.1 от КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата страна следва да бъде отказано когато единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Следва да се установи връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита – чл.117, т.2 от КМЧП. Необходимо условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, предвидено в чл.117,т.3 от КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело – чл.117,т.4 КМЧП. Българският съд следва да прецени характера на последиците от признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския обществен ред, същото не може да бъде признато– чл.117,т.5 от КМЧП. Настоящият състав споделя становището, изразено в посочените решения. Относно задължителните приложения към исковата молба, следва да се отбележи, че изискването за прилагане на удостоверение, че чуждестранното решение е влязло в сила, издадено от съда, който го е постановил, изключва необходимостта в производството по чл.119 от ГПК българският съд да следи и да събира доказателства за връчването на това решение на ответника. Издаденото от чуждестранния съд удостоверение е единственото доказателство необходимо и достатъчно за признаване, съответно допускане на изпълнение на чуждестранното решение, съответно липсата на това удостоверение представлява формална пречка пред признаването. Дължимата от съда служебна проверка на удостоверението се свежда до редовността на представения документ от външна страна. Ответникът също не може да противопоставя възражения по същество на извършената от чуждестранния съд преценка относно обстоятелството дали съдебният спор е приключил с влязло в сила решение. Удостоверението се издава от съда, който най-добре познава спора и е в най-добра позиция да потвърди, че решението е влязло в сила съобразно правилата на приложимия процесуален закон на държавата по произход и отчитайки всички намиращи се по делото доказателства за извършеното уведомяване на страната за решението. Единствено допустими в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение са възражения на ответника относно автентичността и реквизитите на представеното удостоверение, тоест нарушения, които биха довели до липса на доказателствена сила на представения документ. Опровергаване на доказателствената сила на удостоверението е допустимо и чрез представяне на доказателства, че е образувано производство по обжалване на решението, тоест преценката на съда, издал удостоверението, е ревизирана по реда на инстанционния контрол от компетентен съд в държавата по произход. Този режим на доказване способства за постигане на по-голяма бързина и ефективност при трансграничното изпълнение на съдебни решения по гражданскоправни спорове и е израз на водещия принцип на взаимно доверие между държавите и техните правни системи при признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения. По правилността на въззивното решение: С оглед отговора на правния въпрос, правилен се явява крайният извод на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.45 ал.1 и чл.46 от Договора между Народна Република България и Федеративна Народна Република Югославия за взаимна правна помощ /ДВ бр.16/22.02. 1957г./, и на чл.117 от КМЧП за признаване и допускане на изпълнение на решението по гр.д.№17П 6268/2014г. на Стопанския съд - Белград, Република Сърбия. Обсъждайки представените от страните доказателства във връзка с направеното от ответника възражение, че не му е връчен препис от постановеното чуждестранно решение и съответно същото не е влязло в сила, въззивният съд е превишил пределите на дължимата проверка в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение. Преценката на тези доказателства обаче е изложена от съда като допълнителен аргумент, който не се е отразил на правилността на извода му за основателност на иска. Основната теза, застъпена от въззивния съд е, че в производството по екзекватура не подлежи на доказаване връчването на препис от решението по определен начин, съответно достатъчно за наличието на предпоставките по чл.45 б."а" от Договора за взаимна правна помощ е сръбският съд да е удостоверил влизането в сила на решението. Правилна е констатацията на състава на САС за наличието на предпоставките по чл.45 от Договора за взаимна правна помощ, аналогични на предвидените в разпоредбата на чл.119, ал.2 КМЧП. Съдебното решение /“Присъда“/ по гр.д.№17П 6268/2014г. от 19.06.2015г. на Стопански съд, Белград, е представено в надлежно заверено копие и върху него е поставен печат, съдържащ удостоверяване от Търговския съд в Белград, че решението е влязло в сила на 30.07.2015г. и печат, удостоверяващ, че подлежи на изпълнение от 30.07.2015г. Съдебният акт е представен в превод на български език. От формалната проверка се установява, че удостоверяването е извършено от компетентния орган и съдържа изискуемата съгласно чл.45 ал.2 б."а" от Договора за взаимна правна помощ информация, поради което същото се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Въззивният съд е изпълнил и задължението си съобразно чл.120 , ал.1 от КМЧП служебно да провери предпоставките по чл.46 от Договора за взаимна правна помощ и чл.117 от КМЧП. Спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища и е възложен на Стопански съд Белград с писмено споразумение между страните /представения в превод договор от 01.07.2011г./ Следва да се отбележи, че ответникът не е въвел фактически твърдения за наличие на някое от основанията за отказ за допускане на изпълнение, предвидени в чл.46 ал.1 б."г" и б."д" от Договора за взаимна правна помощ: да не е бил редовно призоваван и уведомяван според законодателството на държавата, в която е постановено решението или по същото искане, на същото основание и между същите страни на територията на Република България по-рано да е постановено влязло в сила решение от компетентния орган. Доводите на ответника, че не му е връчено постановеното от Стопанския съд - Белград решение касаят не участието на ответника в проведеното съдебно производство, а факта на влизане в сила решението, който стои извън предмета на проверка по чл. чл.46 ал.1 б."г" от Договора и подлежи на формално удостоверяване . Предвид изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не са представени доказателства, че такива са извършени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1879 от 23.07.2019г. по гр.д.№476/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.