5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 14.07.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Н.
Мадлена Желева
при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1959 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място], срещу решение № 260081/07.06.2021г., постановено по в.гр.д.№ 548/2020г. от Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 15/17.02.2020г., поправено с решение № 260014/28.10.2020г. по т.д.№ 37/2019г. на Окръжен съд Добрич и е отхвърлен предявеният от касатора против Н. С. В., [населено място], иск за признаване за установено, че ответникът няма вземане спрямо касатора в размер на 120000 лв., претендирано на основание договор за цесия от 25.07.2016г., по силата на който на ответника е прехвърлено вземане срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от цедента Р. Б. А. във връзка със смъртта на сина и Р. Р. А., настъпила при ПТП на 07.02.2015г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът Н. С. В., [населено място], не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на настоящия касатор Р. Б. А., [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 6055/22.08.2017г. по гр.д.№ 11005/2015г. на СГС, образувано по искова молба от 24.08.2015г. от адв.Н. С. В., „ЗД ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Б. А. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния син Р. Р. А., настъпила при ПТП на 07.02.2015г. С решение № 187/20.01.2020г. по в.гр.д.№ 500/2018г. на САС първоинстанционното решение е потвърдено и същото е влязло в сила на 01.03.2020г. По време на висящността на първоинстанционното производство на 25.07.2016г. е сключен договор за продажба на вземане, с който Р. А. е прехвърлила на Н. В. своето вземане срещу застрахователя за обезщетение във връзка с претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Съобщение за цесията било изготвено на 25.07.2016г., но същото е входирано в застрахователното дружество на 29.05.2017г. С това съобщение цедентът А. е уведомила застрахователя за прехвърленото вземане. На 08.09.2017г. А. е поканила застрахователя за постигане на извънсъдебна спогодба с оглед на постановеното към този момент първоинстанционно решение. На 24.08.2018г. покана за плащане, придружена с договора за цесия, е била отправена до застрахователя и от Н. В.. Въззивният съд служебно е констатирал факти по делото, които обосновавали необходимостта от извършване на служебна проверка за евентуална нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престации. С оглед на представеното по делото „обратно писмо“, издадено от А. и потвърдено пред съда от нея, въззивната инстанция е приела, че действителната сума по договора за цесия е 55000 лв., която е заплатена, а не каквато е посочената цена в договора от 9900 лв. Варненският апелативен съд е изложил съображения, че договорът за цесия не е нищожен, независимо че доктрината и съдебната практика приемали, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди било непрехвърлимо, тъй като в случая вземането на А. е възникнало с настъпването на непозволеното увреждане, а към момента на сключване на договора за цесия, тя е била направила преценката си и го е предявила по съдебен ред чрез пряк иск срещу застрахователя. Според решаващия състав предмет на цесията могат да бъдат и спорни и определяеми от съда по размер права, като към момента на постановяване на решението вземането било признато с влязло в сила съдебно решение и определено по размер. Мотивите на кредитора да продаде вземането си при условията на договора на своя адвокат, както и последният да закупи вземането на своя клиент, не били относими към действителността на договора за цесия при съпоставянето му с императивните правила и добрите нрави. Апелативният съд е посочил, че нямало наведени твърдения за нарушение на чл.40, ал.5 ЗА, а те биха имали отношение само към спазване на Етичния кодекс на адвоката, но не и към действителността на договора за цесия. Цесията била надлежно съобщена от цедента на 29.05.2017г., поради което искът е отхвърлен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: 1.“Нищожен ли е договор за цесия, прехвърлящ правото на обезщетение за неимуществени вреди?“ - на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 2.“Може ли да бъде прехвърлено чрез договор за цесия вземане за неимуществени вреди, при положение, че към датата на сключване на цесията размерът на вземането не е определен, а е вземането е предмет на висящ правен спор?“ – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 196/22.11.2018г. по гр.д.№ 3871/2017г. на ІV г.о., решение № 32/09.09.2010г. по т.д.№ 438/2009г. на ІІ т.о. и решение № 390/03.01.2016г. по т.д.№ 3181/2014г. на САС; 3.“Нищожен ли е договор за цесия, при който цесионер (приобретател) е процесуалният представител (адвокат) на цедента (прехвърлител) по него, сключен докато цесионерът осъществява процесуално представителство по делото, по което вземането е предмет на висящ процес като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД?“ – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и 4.“В правомощията на въззивния съд ли е служебно да събира доказателства относно факти и обстоятелства, които не се релевират в процеса? В тази връзка следва ли съдът в мотивите си да се произнесе по всички релевирани доводи в възражения на страните?“ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1985г., решение № 249/23.07.2010г. по гр.д.№ 92/2009г. и решение № 157/08.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г. на ІІ т.о. Въведено е и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по аргументи от касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не разкрива такива пороци.
Поставените първи, втори и четвърти въпроси от изложението са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, но по първия въпрос не е аргументирано основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория и четвъртия – противоречие с практиката на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Тези основания не са аргументирани от касатора. Противоречието със цитираната практика по втория въпрос не отчита фактите по конкретните дела, независимо че принципният отговор на въпроса относно определяемостта на прехвърленото с договор цесия вземане не е отречен от въззивния съд. По четвъртия въпрос е постановено ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения въведените въпроси следва да се обсъдят от ВКС в производство след допускане на касационно обжалване.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по третия въпрос. Въззивният съд е изложил съображения в мотивите на решението относно евентуално нарушение на чл.40, ал.5 ЗА и на Етичния кодекс на адвоката, но е приел, че такива твърдения не са били въведени в процеса. Тази констатация не отговаря на заявените с отговора на въззивната жалба доводи за нищожност на договора за цесия, основани на нов факт – влязлото в сила решение № 187/20.01.2020г. на САС и твърденията на касатора, че за нищожността на договора за цесия е от значение качеството на цесионера и на цедента.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос: „Нищожен ли е договор за цесия, сключен между цесионер – упълномощен адвокат и цедент – упълномощител на адвоката, за вземане, което е предмет на висящ процес, по който цесионерът осъществява процесуално представителство на цедента?“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 2400 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260081/07.06.2021г., постановено по в.гр.д.№ 548/2020г. от Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Застрахователно дружество ОЗК – Застраховане“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 2400 лв. по сметка на ВКС.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавната такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - „Застрахователно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ответник по касационната жалба - Н. С. В. и трето лице помагач на страната на касатора - Р. Б. А., а в случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|