1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
София, 27.07., 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 14 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1292/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
П. В. С. от [населено място] брег [община] е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 14.04.2009г по гр.д.№ 16/2009г с което е отменено решението на Дупнишкия районен съд от 2008г / решението няма дата и месец на обяввяването/ по гр.д.№ 918/2007г / е постановил ново решение.С него Окръжният съд отхвърлил искът,предявен от П. В. С. срещу [фирма] за сумата 5 854 лева представляваща претендирана от неоснователно обогатяване сума за изплатени вместо ответника на трето лице обезщетение за причинени на 16.07.2004г ,щети.Със същото решение е бил осъден да заплати на [фирма] и направените по делото разноски в размер на 710 лева.
С определение № 1563 от 18.11.2009г по настоящето гр.д.№ 1292/2009г Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че при разрешаването на материалноправния въпрос-дължи ли работодателят обезщетение на третото лице,претърпяло вреди от действията,които е извършвал работника при и в изпълнение на възложената му работа, или работникът дължи както сам цялото обезщетение, така и разликата над уговореното трудово възнаграждение до пълния размер на сумите,които,е изплатил на трето лице, встъпило в договорни отношения с работодателя за изпълнение на дадената работа-Кюстендилският окръжен съд е направил тълкуване на правните норми в противоречие с практиката на ВС- П № 17/63г на Пленума на ВС.В същия контекс е бил и поставения въпрос-допустимо ли е решаващият съд да разгледа един иск,предявен на основание „ непозволено увреждане”,като иск за „ неоснователно обогатяване” .
В касационната жалба се твърди,че обжалваното решение било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,а така също и като необосновано- отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените в жалбата основания за касиране решението на Кюстендилския окръжен съд, прие следното:
За да постанови решението си Кюстендилският окръжен съд възприел фактическата обстановка по следния начин:
Вярно е,че на 16.07.2004г ищецът П. В. С. при и по повод изпълнение на възложената му от работодателя [фирма] работа като багерист, товарейки камион „И.” собственост на „А. България ЕАД,с който [фирма] били в договорни отношения, допуснал няколко къса скална маса да паднат от кофата на багера и да повредят камиона. Собственикът бил увреден, но тъй като имал сключена застраховка на товарната кола „пълно автокаско” в [фирма] , тя е покрила щетите в размер на 5 854.76 лева.
Застрахователят, [фирма] на основание чл.402 ал.1 ТЗ /отм/, встъпвайки в правата на застрахования, осъдила виновния водач на багера-причинител на вредата- да изплати сумата,която по същество е представлявала обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане имуществени вреди и по делото е имало данни,че П. В. С. , е изплатил сумата 5 854 лева плюс 608 лева направени по делото разноски,общо 6 462 лева..
След това, на основание чл.54 ЗЗД той предявил иска си срещу възложителя на работата при и по повод на която били нанесени щети на товарния автомобил за присъждане на същата сума. Претендирал лихва върху главницата и присъждане на направените по делото разноски.Въззивният съд , обаче, неправилно квалифицирал искът по чл.59 ЗЗД,като счел,че искът предявен по настоящето дело,следвало да се разгледа като иск за неоснователно обогатяване.Според него,тъй като ищецът твърдял,че ответникът се бил обогатил до размера на обезщетението,което той - работника, бил изплатил на третото увредено лице, отговорността била за неоснователно обогатяване.А ако работодателят е дължал нещо на работника то тази отговорност би била ограничената отговорност по чл.206 КТ,а не пълната отговорност по чл.45 ЗЗД.
Кюстендилският окръжен съд приел,че действително работодателят бил отговорен за вредите на третото лице ,но само пред него,пред третото лице и че не бил отговорен спрямо работника, причинил вредата, изпълнявайки трудовите си функции при възложената работа.Приел,че разпоредбата на чл.54 ЗЗД, според него в случая била неприложима.
Същественият материално правен въпрос-дължи ли работодателя суми за обезщетение на третото лице и дали въобще работникът дължи сам както цялото обезщетение,така и разликата над „уговореното трудово възнаграждение” /чл.206 ал.1 КТ/ до пълния размер на сумите,които виновния за причинените вреди при изпълнение на трудовите си задължения,работник ,е изплатил на третото лице,с което е имало договорни отношение за изпълнение на дадена работа- въззивният Кюстендилски окръжен съд е разрешил неточно и в противоречие на практиката на ВС - П № 17/63г на Пленума на ВС според което: т.6. „Неправилно също в някои случаи съдилищата смесват ограничената отговорност на работници и служители с отговорността от непозволеното увреждане. Когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ* пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД”.
Това противоречие обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,защото:
Съгласно чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД,”Този,който е възложил на друго лице някаква работа,отговоря за вредите,причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа”Възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения,но не на лично основание,не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия,а за такива на извършителя на работата,при или по повод на която са причинени вредите.Неговата отговорност е гаранционна обезпечителна по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението.Вредоностният резултат е бил причинен изцяло от лицето,на което е била възложена работата. Това е общият принцип: че платилият солидарен длъжник по силата на чл.127 ал.2 ЗЗД и чл.54 ЗЗД има право на обратен иск срещу останалите солидарни длъжници за платеното или в повече от своята част,или за това,за което не е бил виновен и не е следвало да плаща.
Но при хипотезата при която на първо място увреденият е бил в договорни отношения с възложителя на работата и на второ място работникът -в трудовоправни отношения също с възложителя-работодател и в изпълнение на този договор е причинена вредата,отговорността на работника по регресния иск е или ограничена-чл.206 КТ,или въобще се изключва- чл.204 КТ.
Като се има предвид,че ограничената отговорност се осъществява по друг ред,а съгласно чл.204 КТ „Работникът или служителят не отговарят имуществено за вредата, която е в резултат на нормален производствен риск” в конкретния случай именно възложителя на работата,при и по повод на която са били нанесени щети по товарния автомобил ,е бил длъжен,да изплати изцяло обезщетението за причинените вреди.Вместо него солидарното задължение е било изплатено от работника и за това,след като работодателят-възложител на работата при или по повод на която е била причинена вредата, е оспорвал задължението,и искът,предявен на правно основание чл.54 ЗЗД е бил допустим , основателен и доказан, решаващият съд е бил длъжен правилно да го квалифицира и правилно да приложи материалния закон.Като не е процедирал по посочения начин той е постановил неправилен съдебен акт- необоснован и неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон,което е отменително основание по чл.293 ал.2 ГПК.Решението следва да се отмени и делото-да се реши от ВКС с уважаване на иска в размер на 5 854 лева / за разликата до 6 462 искът е бил отхвърлен от Дупнишкия районен съд и като необжалвано в тази част,решението е влязло в сила/Следва да се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 782 /седемстотин осемдесет и два / лева.
И в заключение-на поставените въпроси ВКС отговаря следното: не е правилна практиката на Кюстендилския окръжен съд в случаите при които един от солидарните длъжници при гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е изцяло изплатил следващото се обезщетение на увреденото лице и за това е предявил регресен иск към другия солидарно задължен длъжник, в тези случаи исковете да се квалифицират по чл.59 ЗЗД.Този иск има субсидиарно значение и се предявява само тогава ,когато лицето не разполага с никакъв друг иск. В посочените случаи отговорността е регресна по чл.54 ЗЗД и изключва тази по чл.59 ЗЗД.
В случаите,при които вредата е настъпила при или по повод на възложена работа на работник или служител,който се е намирал в трудовоправни отношения с работодателя,а работодателят е бил в договорни отношения за изпълнение на работата с увреденото лице ,в този случай работникът не отговаря пред увреденото лице.Неговата отговорност или е намалена по КТ или въобще се изключва,ако е в резултат на „ нормален производствен риск”-чл.204 КТ.За платеното от него,на основание чл.54 ЗЗД работодателят е задължен да го върне.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд от 14.04.2009г по гр.д.№ 16/2009г,вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] дол да заплатят на П. В. С. от [населено място] брег [община] сумата 5 854 / пет хиляди осемстотин петдесет и четири / лева изплатени от него като обезщетение за причинени на трето лице, вреди, при и по повод на възложена му на 16.07.2004г от Мини [фирма] [населено място] дол, работа ,заедно със законната лихва считано от 03.09.2007г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 782 /седемстотин осемдесет и два / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: