Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 481   София, 08 декември  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на девети ноември две хиляди и девета година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Евелина Стоянова                                                                                                Капка Костова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Руско Карагогов ............. изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 531/2009 год.             Производството е касационно по жалба от подсъдимия С. Г. Т. против въззивно решение № 123 от 14.VІІ.2009г. по внохд 150/2009г. на АС-Варна с доводи за всички касационни основания, поради това, че не е извършил престъпление по НК. Иска да се отмени решението и да бъде оправдан или след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъда №25/10.ІV.2009г. по нохд 58/2009г. на ОС-Силистра, с която подсъдимия С. Г. Т. е признат за виновен и осъден по чл.301,ал.1 и ал.4 във вр. с чл.26 и чл.54 НК на 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 4(четири) години, глоба 1000лв. и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност „инспектор” за срок от 2(две) години за това, че в периода 30. ХІ.2007г. – 7. ХІІ.2007г. при продължавано престъпление в Силистра в качеството на длъжностно лице – младши инспектор към Държавна агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), регионален отдел – Русе, е поискал и приел материална облага – мобилен телефон „Сони Ериксон К850И” на стойност 679лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение. Същите оплаквания и по същите съображения подсъдимият и защитата му са поддържали и пред въззивната инстанция. Обсъдени и в съответствие с чл.339 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. При преценката и анализа на доказателствата няма нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните фактически обстоятелства. Изложени са съображения защо съдът е възприел за достоверни показанията на Б. , че подсъдимият е искал срещу сумата от 150лв. да получи и е получил телефонен апарат на стойност 755 лв., а не неговата версия, че тази сума е само предплата („капаро”). Посочено е и защо не е възприета тезата на защитата, че той няма качеството на субект на престъплението по чл.301 НК. Изводите на съда са правилни и съответстват на установените по делото факти – длъжностна характеристика и изпълняваната работа от подсъдимия към момента на деянието. Правилно са приети за неоснователни доводите за нарушение на чл.284 НПК – инкриминираният телефонен апарат е върнат и не може да бъде предявен на страните като веществено доказателство. Между впрочем, той не е посочен като такова с обвинителния акт. Фотографиран и описан с индивидуализиращите го признаци, поради което и подсъдимият и защитата му не са оспорили пред първата инстанция нито получената вещ, нито цената й, нито експертизата. Няма ограничаване процесуални права на подсъдимия. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подсъдимият Т е осъществил от обективна и субективна страна престъплението подкуп по чл.301,ал.1 НК като в инкриминирания период в качеството на длъжностно лице е поискал и получил имотна облага – разликата между платените 150лв. и цената на телефона със СИМ- карта 829лв., възлизаща на 679лв., за да не извърши действие по служба – проверки и съставяне на актове за установяване на административни нарушения при констатиране на такива в бъдеще на далия подкупа П. Б. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т. НПК ВКС, І-во н.о.     Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 123 от 14.VІІ.2009г. по внохд 150/2009г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: