1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287 София, 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№556/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.288 и чл.274 ал.2 ГПК. С решение №5/11.02.2021г. по т.д.н.№115/20г. Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №65/20.02.2020г. по т.д.№354/18г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на „БПИ“АД, в качеството му на присъединен кредитор, за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал – България“АД. Със същото решение въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба на „Нафтекс Петрол“ЕООД/н/ и по въззивната жалба на „Петрол“АД срещу решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/18г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на „Нафтекс Петрол“ЕООД/н/ по чл.625 вр. чл.629 ал.4 ТЗ и е открито по молба на останалите кредитори /включително „Петрол“АД/ производство по несъстоятелност на „Еврокапитал – България“АД, поради свръхзадълженост с начална дата 30.09.2018г. с останалите последици на чл.630 ал.1 ТЗ. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е потвърдено решение №65/20.02.2020г. по т.д.№354/18г. на Окръжен съд Бургас, е останал „БПИ“АД, който е подал касационна жалба срещу него, чрез процесуалния си представител адв.В. В.. В същата са изложени оплаквания за неправилност, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост на въззивния съдебен акт. Оспорен е изводът на съда за недоказано наличие на неудовлетворено парично притезание на дружеството срещу длъжника, което да се отнася до търговска сделка, като се излагат доводи,че с плащането на чуждото задължение „БПИ“АД се е суброгирало в правата на лизингодателя по договори за лизинг, сключени между длъжника и „И Ар Би лизинг България“ ЕАД и това му вземане от длъжника представлява негово задължение, породено и отнасящо се до абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.15 ТЗ. Касаторът счита,че въззивният състав неправилно е тълкувал волята на страните по сключените сделки, които не съдържат волеизявления на „БПИ“АД за встъпване в дълга на „Еврокапитал –България“ЕАД към лизингодателя, респ., че не отговаря към последния като солидарен длъжник, а клаузата на чл.10 от споразумението между касатора и „И Ар Би лизинг България“ЕАД е уговорена единствено като право на лизингодателя да отнася постъпилите от „БПИ“АД плащания за погасяване на задълженията на „Еврокапитал България“ ЕАД. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №65/20.02.2020г. по т.д.№354/15г. на Окръжен съд Бургас. Искането си за допускане на решението в обжалваната му част до касационен контрол касаторът обосновава с твърдението , че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите изхода на делото въпроси: 1. Молителят, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжник, кредитор по търговска сделка ли е по смисъла на чл.625 ТЗ, ако във връзка с упражняваното от него занятие и като е имал правен интерес да стори това, е погасявал задължения на длъжника по договор за лизинг, вследствие на което молителят се е суброгирал на основание чл.74 ЗЗД в правата на лизингодателя, при условие,че молителят не е страна /длъжник/ по договора за лизинг? и 2. Търговец встъпва ли в дълга на друг търговец, съгласно чл.101 ЗЗД по договор за лизинг, когато двамата търговци са лизингополучатели по отделни договори за лизинг, сключени с един и същ лизингодател, във всеки от които се съдържа клауза, според която лизингодателят има право всички плащания, получени от лизингополучателя и/или което и да е трето лице, да погасява задължения, по който и да е от двата договора за лизинг, независимо от посоченото основание за плащане, което право на лизингодателя е уговорено като безусловно и неограничено и се упражнява изцяло по преценка на лизингодателя? Като допълнителен критерий за достъп до касация касаторът сочи хирпотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди,че поради липса на относима съдебна практика на ВКС, отговорът на първия въпрос ще допринесе за изясняване на кръга от лица с активна легитимация по чл.625 ТЗ, а на втория – ще доведе до точното прилагане на закона, тъй като специфична по съдържанието си договорна клауза ще бъде субсумирана под определена материално-правна норма, както и разбирането за тази клауза ще доведе до последващо развитие на правото. В отношение на евентуалност касаторът поддържа съставът да се произнесе в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като допусне касационното обжалване поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Наличието ѝ се обосновава с твърдения за неправилно приложение на нормата на чл.101 ЗЗД. Срещу касационната жалба е постъпил писмен отговор от „Инвестбанк“АД, участвал в производството като присъединен кредитор на длъжника „Еврокапитал България“ЕАД, който отговор е подаден чрез юрисконсулт В. А.. В него се поддържа становище за правилност на обжалваната част от въззивното решение и за липса на предпоставки за допускането му до касационен контрол. Прави се искане за недопускане, евентуално за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Срещу частите от въззивното решение, с характер на определение за прекратяване на въззивното производство по подадените от „Нафтекс Петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД въззивни жалби, са постъпили частни жалби от тези страни. В частната си жалба „Нафтекс Петрол“ЕООД/н/, представлявано от синдика на дружеството М. Н., намира за неправилен извода на въззивния съд,че дружеството не е активно легитимирано да подаде въззивна жалба срещу положителното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ ЕАД. Сочи,че с предявяването на молбата си за присъединяване в производството , образувано по молба на друг кредитор, той цели определени предимства и не би могъл да знае предварително дали дружеството-длъжник е в състояние, налагащо откриването на производство по несъстоятелност и ако не са налице основанията за това има интерес да бъде постановено решение по чл.631 ТЗ, за да може да събере вземанията си от работещо дружество.Развива доводи,че в случая са налице сключени от ответното дружество сделки, чрез които привидно да бъде създадено положение на неплатежоспособност /свръхзадълженост/, насочени към създаване на предпоставки за осребряване на имуществото му с цел удовлетворяване на несъществуващи вземания на мними кредитори във вреда на действителните такива. Ето защо частният жалбоподател, афиширайки се като действителен кредитор на „Еврокапитал България“ЕАД, счита, че дружеството има правен интерес за обжалва решението по чл.630 ал.1 ТЗ. Допълнително сочи,че дружеството е обжалвало решението и в частта относно определената от съда начална дата, за произнасянето по което съдът е следвало да разгледа по същество въззивната му жалба. Моли съставът на касационната инстанция да отмени решение №5/11.02.21г. по т.д.№115/20г. по описа на БАС в частта, с която е прекратено производството по въззивната му жалба и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество. Няма постъпили писмени отговори срещу тази частна жалба. В частната жалба на „Петрол“АД, подадена чрез пълномощник адв.А. К., е оспорено решение №5/11.02.21г. по т.д.№115/20г. по описа на БАС в частта, с която е прекратено производството по въззивната жалба на дружеството. Твърди се,че за дружеството е налице правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД, тъй като страната основава становището си на събраните по делото доказателства, поради което, въпреки че е конституирана като присъединен кредитор, може да оспори решението и ако с него съдът е открил производство по несъстоятелност при неправилното им тълкуване и интерпретация. Частният касатор счита въззивната си жалба за допустима и само на основанието,че е оспорил определената от съда начална дата на свръхзадълженост, по което оспорване съставът не се е произнесъл. Моли касационната инстанция да отмени решение №5/11.02.21г. по т.д.№115/20г. по описа на БАС в частта, с която е прекратено производството по въззивната му жалба и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество. В писмен отговор, депозиран от „Инвестбанк“АД, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. А., е оспорена частната жалба с мотиви за правилност на съдебния акт в обжалваната му част и с искане за оставянето ѝ без уважение. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната и частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 и чл.274 ал.2 ГПК настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС съобрази следното: Производството по т.д.№354/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по подадена от „С. маре“ЕООД молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД. По реда на чл.629 ал.4 ТЗ до участие в производството са допуснати като присъединени кредитори „БПИ“АД, „Петрол“АД и „Нафтекс петрол“ЕООД/н/, наред с „И Ар Би лизинг България“ЕАД, „Инвестбанк“АД и М. В. С.. В молбата си „БПИ“АД е обосновала легитимацията си на кредитор на „Еврокапитал България“ЕАД с твърдения за наличието на сключени три договора за лизинг – един от 24.03.2008г. между „БПИ“АД и „И Ар Би лизинг България“ЕАД и два от 24.03.2008г. и от 25.06.2008г. между „Еврокапитал България“ЕАД и „И Ар Би лизинг България“ЕАД, с допълнителни споразумения към тях; с чл.10 от споразумение от 27.12.2013г.,сключено между „БПИ“АД и „И Ар Би лизинг България“ЕАД страните са се съгласили с постъпващите от този лизингополучател плащания лизингодателят да погасява по своя преценка задълженията по който и да е от трите договора за лизинг, като това е безусловно и неограничено негово право , независимо от посоченото в платежния документ основание за плащане; с погасяването по този начин от молителя на задължения на „Еврокапитал България“ЕАД в общ размер 544 945,65 лв. „БПИ“АД счита,че се е суброгирал в правата на кредитора му, като за него е възникнало регресно право да търси от длъжника платения чужд дълг в размер на посочената сума,а заедно с лихвите върху нея вземанията си молителят изчислява на 572 054,75 лв. В подадената от него молба по чл.629 ал.4 ТЗ „Петрол“АД се е легитимирал като кредитор с множество вземания, произтичащи от различни правоотношения с длъжника „Еврокапитал България“ЕАД. В молбата си за присъединяване „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ е твърдял,че е кредитор, притежаващ вземане в размер на 124 406 лв. към „Еврокапитал България“ЕАД, произтичащо от договор за консултантски услуги, сключен на 01.09.2007г. между дружеството-длъжник и „Юрекс консулт“АД, което вземане му е прехвърлено с договор за цесия от 25.07.2014г. С решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/2018г. окръжният съд е отхвърлил искането на присъединения кредитор „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД по неговата молба, намирайки,че същият не е доказал качеството си на кредитор на дружеството, тъй като не е представил договора за консултантски услуги, на който основава вземането си към длъжника; уважавайки молбите на първоначалния кредитор „С. маре“ЕООД и присъединените кредитори „И Ар Би лизинг България“ЕАД, „Инвестбанк“АД, „Петрол“АД и М. В. С., съдът е открил в хипотезата на чл.630 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД поради свръхзадълженост с начална дата 30.09.2018г., назначил е временен синдик, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор върху движимото му имущество и възбрана върху недвижимите му имоти и е насрочил първо събрание на кредиторите; прекратил е производството по молбата на „БПИ“АД, приемайки я за недопустима, по съображения, че този присъединен кредитор не е поддържал искане за откриване на производство по несъстоятелност, а е заявил, че не са налице предпоставките за това, като е обосновал участието си в делото с цел да бъде установено действителното имуществено състояние на длъжника. Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД, както и частна жалба от „БПИ“АД срещу последната му прекратителна част, имаща характер на определение. С определение №190/18.06.2019г. , постановено по в.т.д.№158/2019г. съставът на Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане и трите жалби и е прекратил въззивното производство изцяло, приемайки,че „Петрол“АД няма правен интерес да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност,тъй като молбата му е уважена; „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ също няма правен интерес от обжалването,тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност има действие спрямо всички,а освен това не е носител на правото на жалба, тъй като не е доказал качеството си на кредитор; решението в частта с характер на определение за прекратяване на производството по отношение на „БПИ“АД следва да се счита като такова, произнесено по молбата за присъединяване по реда на чл.629 ал.4 ТЗ, с което тя се отхвърля и като непреграждащо по аргумент от чл.274 ал.1 т.1 ГПК, е необжалваемо. Така постановеното определение на апелативния съд е отменено с определение №659/04.11.2019г. по ч.т.д.№2263/19г. по описа на ВКС ТК Второ отделение и делото върнато на БАС за разглеждане на въззивните и частната жалби. Неправилността на определението е мотивирана със съображения,че легитимирани да обжалват са страните, участвали в делото, и по изключение трети лица /чл.613а ал.2 ТЗ/; когато е открито производство по несъстоятелност кредиторите имат правен интерес да обжалват решението на съда по несъстоятелността, когато с въззивната жалба оспорват предпоставките, при които е открито производството по несъстоятелност, ако са различни от поддържаните от тях /съответно неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника/ и/или началната дата от която съответната предпоставка е възникнала; правен интерес има и лицето, на което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ, поради отречено качество на кредитор, тъй като му се прегражда правото да обжалва решението по отношение на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и началната дата. В тази връзка съставът на Върховния касационен съд е констатирал,че „Петрол“АД е обжалвал решението в частта относно определената от съда начална дата на свръхзадълженост, което е достатъчно да обоснове правния му интерес, а евентуалните неясноти и противоречия в обстоятелствената част и петитума на въззивната му жалба предпоставят предприемане на действия от въззивния съд по чл.260 т.4 ГПК с цел уточняване дали се отричат изобщо предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност или се твърди проявление на другото основание за откриване на производството – неплатежоспособност. Тъй като с обжалваното от „Нафтекс петрол“ ЕООД /н/ решение е отречено качеството му на кредитор, а по този начин и правото му да оспорва приетата от съда начална дата на свръхзадълженост, която, видно от обстоятелствената част на въззивната жалба е сочена за различна от възприетата такава от съда, съставът на ВКС е приел,че за него също е налице правен интерес от обжалване, а доколкото е налице неяснота и противоречие между обстоятелствената част на жалбата и нейния петитум, въззивният съд дължи предприемане на действия по отстраняването им по реда на чл.260 т.4 ГПК. По отношение на „БПИ“АД съставът на ВКС е посочил,че с частната му жалба, депозирана пред въззивната инстанция, дружеството не е обжалвало определение по чл.629 ал.4 ТЗ, тъй като с предходно такова то вече е било конституирано като присъединен кредитор, а прекратяването на производството по делото пред окръжния съд по отношение на него е преграждащо по своя характер и следователно въззивният съд дължи да се произнесе по частната му жалба,с която е сезиран надлежно. С оглед тези задължителни указания съставът на Бургаски апелативен съд с определение №488/25.11.2019г. по в.т.д.№158/2019г. е оставил производството по въззивните жалби на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД без движение с указания за уточняване дали отричат изобщо предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност или твърдят съществуването на различна от възприетата от съда такава на свръхзадълженост – неплатежоспособност, като с оглед на това уточнение да формулират искането си към съда за това какво решение да бъде постановено след отмяната на обжалваното от тях решение. С уточнителна молба „Нафтекс петрол“ ЕООД/н/ е заявил,че обжалва решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/18г. по описа на БОС в частта, с която е отречено качеството му на кредитор, както и, че отрича наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на “Еврокапитал България“ЕАД , във връзка с което е формулирал петитум да бъде отменено решението на окръжния съд, в частта, с която е отречено качеството му на кредитор на “Еврокапитал България“ЕАД, като вместо това му се признае такова качество, както и в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на “Еврокапитал България“ЕАД и вместо това да се отхвърли молбата с правно основание чл.625 ТЗ като неоснователна и недоказана. С уточнителната си молба „Петрол“АД е посочил,че поддържа искане за отмяна на решението на окръжния съд в частта, с която е открито производство по несъстоятелност и моли да бъде постановено друго такова по чл.631 ТЗ; при условията на евентуалност прави искане решението да бъде отменено в частта относно определената начална дата на свръхзадълженост, като сочи за такава датата 05.03.2018г. С определение №18/09.01.2020г. по в.т.д.№158/2019г. Бургаски апелативен съд е отменил решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на молбата на „БПИ“АД и е върнал делото за произнасяне по нея на окръжния съд, прекратявайки производството пред въззивната инстанция. С решение №65/20.02.2020г. по т.д.№354/18г. съставът на Окръжен съд Бургас е разгледал по същество и е отхвърлил молбата на „БПИ“АД по чл.625 ТЗ, отричайки правото му на кредитор на „Еврокапитал България“ЕАД с мотиви,че вземането му не произтича от търговска сделка,а от неоснователно разместване на блага, като правопораждащият за него факт е законовата суброгация. Това решение е обжалвано от „БПИ“АД с въззивна жалба пред Бургаски апелативен съд. С постановеното от него решение №5/11.02.2021г. по т.д.н.№115/20г. въззивната инстанция е приела въззивната жалба на „БПИ“АД за допустима, а обжалваното с нея решение на първата инстанция – валидно и допустимо. Анализирайки събраните по делото доказателства относно твърдяното от този молител негово вземане към „Еврокапитал България“ЕАД и в частност – тълкувайки съдържанието на уговорката в чл.10 от споразумението от 27.12.2013г., сключено между „БПИ“АД и „И Ар Би лизинг България“ЕАД, съставът на апелативния съд е приел,че същата обективира встъпване от страна на „БПИ“АД в задълженията на „Еврокапитал България“ЕАД спрямо дружеството-лизингодател по двата договора за лизинг между тези две търговски дружества. Посочил е, че, съобразно изричната формулировка на договорната воля в споразумението – „безусловно и неограничено“ и „пълна свобода на преценка“ за кредитора да отнася каквато и да била част от постъпилите суми, заплащани от „БПИ“АД, за погасяване на задълженията на първоначалния длъжник /“Еврокапитал България“ЕАД/, същата има характер на съглашение между встъпващия /“БПИ“АД/ и кредитора по смисъла на чл.101 ЗЗД, което е напълно валидно и обвързва страните. Съобразявайки изр.3 от посочената разпоредба, съдът е посочил,че встъпилият в дълга и първоначалният длъжник отговарят към кредитора солидарно, от което е заключил,че плащайки част от задълженията на „Еврокапитал България“ЕАД, „БПИ“АД не е платил чуждо задължение, а е погасил дълг, поет от него при условията на солидарност.Тъй като в този случай, съгласно чл.127 ал.1 и ал.2 ЗЗД, условие за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор и възникване на регресно притезание срещу първоначалния длъжник е платилият да е изпълнил повече от своята част /половината от задължението при липса на друга уговорка/, а в разглежданата хипотеза въззивникът нито е доказал различна от установената законова презумпция уговорка, нито е платил повече от половината от дълга по двата лизингови договора /възлизащ на над 15 млн.евро/, въззивният състав е достигнал до извода,че за него не е възникнало правото да търси обратно платеното в повече от него от „Еврокапитал България“ЕАД, респ. е недоказано наличието на неудовлетворено негово парично притезание, отнасящо се до търговска сделка спрямо дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност.Отсъствието на тази материално – правна предпоставка, рефлектиращо върху качеството му на кредитор, респ. недоказването на такова, е прието като основание за отхвърляне на молбата му по чл.625 ТЗ. Като е взел предвид направените след указанията, дадени им въз основа на определение №659/04.11.2019г. по ч.т.д.№2263/19г. по описа на ВКС второ отделение , уточнения във въззивните жалби на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД, Бургаски апелативен съд е намерил същите за недопустими. Аргументирал се е със съображения,че правният интерес на съответния кредитор се предопределя от избора му да се присъедини във вече образувано производство по подадена от друг кредитор молба по чл.625 ТЗ, като това присъединяване съдържа имплицитно в себе си изявление, че присъединилият се счита, че такова производство следва да се развие и е заинтересован да вземе участие при определяне на параметрите му,а когато се постанови решение по чл.630 ТЗ, неговият интерес, обосновал конституирането му, се счита удовлетворен. Поради това въззивният съд е приел, че е изключено на присъединените кредитори да им бъде признато правото да атакуват това решение поддържайки теза, че производство по несъстоятелност не следва да се открива и да прави искане за отмяна на решението по чл.630 ТЗ и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, към която са присъединени. По касационната жалба на „БПИ“АД Настоящият състав на ВКС ТК Второ отделение намира за необосновани изискуемите от закона и сочени от касатора „БПИ“АД предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за осъществяване на достъп до касационен контрол на постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от него част. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешаването им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Първият от формулираните от касатора два въпроса не осъществява общата предпоставка за допустимост на обжалването, тъй като не е обуславящ.Въпросът е относим към мотивите на първата инстанция, които не са били споделени от въззивната. Съставът на апелативния съд не е формирал извод,че вземането на присъединения кредитор не се отнася до търговска сделка, нито че извършените от него погасявания са на чуждо задължение на основание чл.74 ЗЗД. Посоченото във въпроса като условие категорично твърдение,че молителят не е длъжник по договора за лизинг е отречено от съда, който е приел обратното, а именно,че встъпвайки в чуждия дълг, молителят се е задължил солидарно с първоначалния длъжник, като с плащането на сумите не е погасявал чужд дълг, за да би била приложима хипотезата на чл.74 ЗЗД, а би могъл да се суброгира в правата на кредитора само за разликата над платената негова част от задължението, съгласно чл.127 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Няма характер на правен по смисъла на чл.280 ал.1 вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС и вторият, поставен в изложението на „БПИ“АД въпрос, чийто отговор, макар да е свързан с предмета на делото, не може да бъде счетен за общоважим, тъй като е изцяло в зависимост от анализа на събраните по делото доказателства и тълкуването на конкретни клаузи от съответните договори във всеки отделен казус, поставен за разрешаване от съда, поради което няма характер на въпрос по прилагането на закона. Допълнителна пречка да бъде допуснато обжалването е и липсата на обоснована, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, хипотеза на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Нормата е цитирана от касатора бланкетно, без да е аргументирана необходимост от произнасянето на ВКС по причините и с целите, посочени в тази задължителна практика на ВКС – а именно, при съществуваща празнота в закона, неяснота в конкретна правна норма, неправилно, противоречиво или остаряло тълкуване от съдилищата на съответните материално-правни разпоредби, приложени от въззивния съд при решаването на делото. В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Приложението на това основание е обосновал чрез преповтаряне на оплакването си за неправилно приложение на чл.101 ЗЗД. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, които са различни от изложените в касационната жалба основания за касиране на решението, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Предвид изложеното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че на касатора следва да бъде отказан достъпът до касационен контрол по същество на въззивното решение. По частните жалби на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД. В частта, с характер на определение, с която е прекратено производството по въззивната жалба на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/, определението е правилно. Видно от данните по делото, това дружество е участвало в производството пред първата инстанция като присъединен кредитор въз основа на подадена от него молба по чл.629 ал.4 ТЗ.С факта на подаване на тази молба, с изложени в нея фактически обстоятелства единствено относно материално-правната му легитимация на кредитор, без да е заявен в нея изричен петитум, а само искане да бъде присъединен като ищец, следва да се счете, че той се е присъединил към петитума, посочен в молбата на кредитора „С. маре“ ЕООД, по чиято молба е образувано делото, за откриване на производство по несъстоятелност на общия им длъжник – „Еврокапитал България“ЕАД поради свръхзадълженост. С присъединяването си по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредиторът се конституира като главна страна, а предметът и характерът на производството изключват друго му процесуално качество, освен на молител, чийто интерес е да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника му. Поради това е недопустимо поддържането на различен от този правен интерес в хода на цялото производство. Единствената възможност за този кредитор, след като вече е бил конституиран по реда на чл.629 ал.4 ТЗ, но на определен етап от производството е променил становището си, считайки,че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника му,е да оттегли или се откаже от молбата си, каквато хипотеза в случая не е налице. След като е участвал в производството докрай като присъединен кредитор, той има правен интерес да обжалва само решение, постановено в хипотеза на чл.631 ТЗ или когато решението по чл.630 ал.1 ТЗ е открито при различни от поддържаните от него предпоставки /свръхзадълженост или неплатежоспособност/, по различен от сочения от него ред /чл.630 ал.1 или ал.2 или чл.632 ТЗ/ или когато не е съгласен с определената от съда начална дата на неплатежоспособност/ свръхзадълженост. В случай,че кредиторът изобщо счита,че длъжникът му не е в твърдяното от молителя по чл.625 ТЗ състояние, той би могъл да обжалва решението,с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на него, само като трето лице, ако попада в кръга от лицата, оправомощени за това с разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ, но не и когато вече се е бил присъединил в процеса и е взел участие като главна страна. В този смисъл е безпротиворечиво поддържаната практика на ВКС /определение №870/27.11.2014г. по ч.т.д.№2149/14г. на Първо т.о. на ВКС, определение №269/25.06.2019г. по ч.т.д.№1279/19г. на Първо т.о. на ВКС, определение №124/09.07.2020г. по т.д.№518/2020г. на Първо т.о. на ВКС и др./. В същия смисъл са и задължителните указания, дадени на въззивния съд с определение №659/04.11.2019г. по ч.т.д.№2263/19г. по описа на ВКС ТК Второ отделение. В изпълнение на тези указания апелативният съд е поискал от въззивниците „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ и „Петрол“АД да уточнят петитумите на въззивните им жалби с оглед поддържаното от тях в обстоятелствената им част, че решението, с което е открито производството по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД, е неправилно. Заявеното изрично от „Нафтекс петрол“ЕООД/н/,че иска решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд да бъде отменено в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на “Еврокапитал България“ЕАД и вместо това да се отхвърли молбата с правно основание чл.625 ТЗ като неоснователна и недоказана, е съобразено правилно от въззивния съд, като неотговарящо на правния му интерес като главна страна в производството, участвала като съмолител, да обжалва удовлетворително за това му качество съдебно решение, а именно това, с което е открито производство по несъстоятелност на неговия длъжник при наведената с молбата по чл.625 ТЗ предпоставка – свръхзадълженост. В тази ѝ част въззивната жалба е недопустима. Недопустима е и в останалата ѝ част, с която е поискано да бъде отменено решението на окръжния съд, в частта, с която е отречено качеството му на кредитор на “Еврокапитал България“ЕАД, като вместо това му се признае такова качество, отново поради липса на правен интерес, доколкото с направеното уточнение този кредитор не е поддържал искане за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност при различни от приетите от БОС предпоставки и ред, както и при различна начална дата на свръхзадълженост. Самоцелното искане за отмяна на решението,с което молбата му по чл.625 ТЗ е отхвърлена при уважена такава на друг кредитор е лишено от правен интерес, тъй като решението формира сила на пресъдено нещо само относно състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и относно началната им дата, но няма установително действие нито по отношение качеството на молителя на кредитор , нито по отношение размера на вземането му. Тези обстоятелства подлежат на установяване /както по отношение на този, така и на останалите кредитори и техни вземания/ в рамките на откритото производство по несъстоятелност и по реда, предвиден в закона. Поради изложеното решението на Бургаски апелативен съд в частта, с която е прекратено въззивното производство по въззивната жалба на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/, следва да бъде потвърдено. Правилно, по аналогични на изложените по-горе съображения, е решението на апелативния съд и в частта, с която въззивната жалба на „Петрол“АД срещу частта от първоинстанционното решение, с която е открито производство по несъстоятелност на „Еврокапитал България“ЕАД, поради свръхзадълженост, е приета за недопустима. Неправилно обаче въззивният съд е прекратил цялото производство по въззивната жалба на този кредитор, доколкото с решението за откриване на производство по несъстоятелност е уважена и неговата молба като присъединен кредитор, с което на него му е признат правен интерес да оспорва определената от съда начална дата на свръхзадълженост, като сочи друга такава. В уточнението на въззивната му жалба този въззивник е поддържал евентуално искане в случай,че не бъде отменено решението за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд да се произнесе, като определи друга, по-ранна дата на свръхзадължеността – 05.03.2018г. Поради това в тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на същия състав на Бургаски апелативен съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на „Петрол“АД срещу решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/18г. по описа на БОС, в частта му относно началната дата на свръжзадълженост на „Еврокапитал България“ЕАД. Така мотивиран , съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5/11.02.2021г. по т.д.н.№115/20г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №65/20.02.2020г. по т.д.№354/18г. по описа на Окръжен съд Бургас. ПОТВЪРЖДАВА решение №5/11.02.2021г. по т.д.н.№115/20г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по въззивната жалба на „Нафтекс петрол“ЕООД/н/ срещу обжалваната от него част от решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/18г. по описа на Окръжен съд Бургас. ОТМЕНЯ решение №5/11.02.2021г. по т.д.н.№115/20г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по въззивната жалба на „Петрол“АД в частта ѝ, с която се обжалва решение №97/25.03.2019г. по т.д.№354/18г. по описа на Окръжен съд Бургас относно определената начална дата на свръхзадълженост на „Еврокапитал България“ЕАД и ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за произнасяне по нея в посочената й част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.