1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60165
СОФИЯ, 04.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2046/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С въззивно решение № 49 от 29.01.2021 г. по гр.д. № 2166/2020 г. на Софийския апелативен съд е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 15.01.2020 г. по гр.д. № 12 781/2018 г. в частта, с която М. С. М. е осъдена да предаде на Б. Ф. К. владението на апартамент № 16, находящ се на [улица], вх. ..., ет...., район О. К., [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., със застроена площ 114.78 кв.м, заедно с мазе № 16 в сутерена на сградата, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което предявеният от Б. Ф. К. против М. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната част за предаване на владението върху описания имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му обжалвана част, с която предявеният от Б. Ф. К. против М. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен в установителната му част, с която е прието за установено, че Б. Ф. К. е собственик на описания по-горе недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. . С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция е отменено първоинстанционното решение и в частта, с която М. С. М. е осъдена да заплати на Б. Ф. К. разноски за производството пред Софийски градски съд за разликата над 869.60 лв., и Б. Ф. К. е осъдена да заплати на М. С. М. разноски за производството пред първата инстанция в размер на 515 лв. Присъдени за разноски и за производството пред въззивната инстанция в размер на 210 лв. в полза на М. С. М. и в размер на 1000 лв. на Б. Ф. К..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищцата Б. Ф. К. чрез нейния пълномощник адв. Г. В. в частта, с която предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
С определение № 545 от 13.07.2021 г. въззивното решение в атакуваната му част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за противопоставимостта на облигационното право на ползване на жилището, произтичащащо от решение по чл. 56 СК, спрямо последващ /след предоставяне на жилището за ползване/ приобретател на жилищния имот, като е констатирано противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос с решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Жалбоподателката поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон-чл. 57 СК, тъй като решението на съда за предоставяне на семейното жилище за ползване на ответницата не е било вписано и в този случай то е непротивопоставимо на ищцата, която е придобила имота след влизането му в сила.
Ответницата по касация М. М. изразява становище, че въззивното решение е правилно и обосновано. Сочи, че с решението на брачния съд процесният имот е предоставен за ползване от нея и от родените от брака непълнолетни деца. Между тях и собственика на имота не възниква наемно правоотношение, поради което невписването на бракоразводното решение е без значение за правото им да ползват жилището до навършване на пълнолетие или до настъпване на други обстоятелства по смисъла на чл. 56, ал.6 СК и този срок не търпи ограничения. Като тяхна майка, на която съдът е възложил упражняването на родителските права, тя има задължение да живее с децата си и да се грижи за тях, затова правилно въззивният съд е приел, че предявеният против нея ревандикационен иск не може да бъде уважен в осъдителната му част.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение по гр.д. № 48247/2015 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 15.06.2016 г., е прекратен с развод бракът между М. С. М. и И. А. М.. С това решение семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. ...., ет....., на основание чл. 56, ал.2 СК е предоставено за ползване на съпругата М. М., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца Л. и С.. Жилището е било собственост на съпруга И. М.. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. на нотариус с № 622 в регистъра на Нотариалната камара, И. М. продал жилището на Б. Ф. К..
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че докато не бъдат преуредени чрез иск по чл. 56, ал.6 СК породените от решението на брачния съд отношения по повод ползването на жилището, децата и тяхната майка, на която е възложено упражняването на родителските права, имат право да го обитават. До навършване на пълнолетие децата имат право да живеят в процесното жилище и това тяхно право е противопоставимо на ищцата, която е придобила собствеността върху имота след постановяване на съдебното решение. Посочил е, че между децата и техният баща не е възникнало наемно правоотношение. На тях не може да бъде противопоставено обстоятелството, че решението на брачния съд не е било вписано. Като последица от това ревандикационният иск в осъдителната му част не може да бъде уважен и против тяхната майка, тъй като тя има задължение да живее заедно с децата си и да се грижи за тях.
В решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че решението по чл. 56 СК поражда само облигационно право на ползване на жилището, което не е противопоставимо на последващ /след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот.
Тази практика се споделя от настоящия състав. Семейният кодекс не съдържа забрана съпругът-собственик на семейното жилище да се разпореди с него след развода, включително и в случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и ползването на жилището е предоставено на другия съпруг, който ще упражнява родителските права /чл. 56, ал.2 и 3 СК/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 57, ал.1 СК във всички случаи на предоставяне на семейното жилище за ползване на единия съпруг по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение между собственика на жилището като наемодател и съпругът, на когото е предоставено ползването като наемател. За да защити интересите на съпруга-наемател срещу последващо прехвърляне на жилището от собственика, законът дава възможност за вписване на решението по чл. 56 СК в имотния регистър, като придава на това вписване действието по чл. 237, ал.1 ЗЗД-вписването прави наемното отношение противопоставимо на последващите приобретатели за целия срок на ползване. В хипотезата на чл. 56, ал.2 и 3 СК вписването на решението за предоставяне на ползването на семейното жилище охранява и интересите на ненавършилите пълнолетие деца, родителските права по отношение на които са възложени за упражняване от съпруга-несобственик, тъй като до навършване на пълнолетие те живеят заедно с него и промяната на местоживеенето на този родител води и до промяна на местоживеенето на непълнолетните деца.
Неправилно е становището на въззивния съд, че докато не бъде извършена промяна на ползването на семейното жилище по реда на чл. 56, ал.6 СК, малолетните деца са носители на предоставеното им със съдебното решение по чл. 56 СК право да живеят в процесното жилище до навършване на пълнолетие и това тяхно право е противопоставимо на ищцата, тъй като тя е придобила правото на собственост върху жилището след постановяване на съдебния акт. Правото на ползване, породено от решението по чл. 56 СК, има облигационен, а не вещноправен характер. За целия срок на ползването то е противопоставимо на насрещната страна по правоотношението-собственика на жилището, а при прехвърляне на правото на собственост-на новия собственик само при условията на чл. 237, ал.1 ЗЗД с оглед изричното определяне на възникналото от решението по чл. 56 СК правоотношение като наемно. И в случаите по чл. 56, ал.2 и 3 СК титуляр на правото на ползване е съпругът-несобственик, а не непълнолетните деца, макар техният интерес да е обусловил произнасянето на съда. Непълнолетните деца не са страна по наемното правоотношение. Тяхното право да ползват жилището, при това без за това ползване да се дължи наем, се основава на родствената им връзка със собственика, който като родител също е длъжен да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание, независимо, че родителските права са предоставени на другия съпруг. Това право също няма вещен характер. То е от значение само в отношенията между децата и родителя-собственик, но е непротивопоставимо на последващ приобретател, който е придобил правото на собственост върху жилището.
Като е достигнал до друг извод и е отхвърлил предявеният от ищцата ревандикационен иск в осъдителната му част, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Постановеното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.2 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Безспорно е установено по делото, че решението по чл. 56 СК, с което процесното жилище, собственост на съпруга И. А. М., е било предоставено за ползване на ответницата М. С. М., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на съпрузите, не е било вписано в имотния регистър. В този случай при прехвърляне на жилището от съпруга-собственик на третото лице, учреденото с решението на брачния съд наемно правоотношение между него и ползващия съпруг е задължително за приобретателя при условията на чл. 237, ал.2, пр. 1 ЗЗД-до изтичане на предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето, в случая до 12.12.2017 г. След изтичане на този срок наемното правоотношение е прекратено и упражняваната от ответницата фактическа власт върху жилището е без основание. Поради това искът на купувачката Б. Ф. К., предявен на 23.05.2018 г., т.е. след изтичане на едногодишния срок от прехвърлянето, е основателен и следва да бъде уважен и в осъдителната част.
Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която решението на Софийски градски съд е отменено в частта, с която М. С. М. е осъдена да заплати на Б. Ф. К. разноски за първата инстанция за разликата над 869 лв., в частта, с която Б. Ф. К. е осъдена да заплати на М. С. М. разноски за първата инстанция в размер на 515 лв., както и в частта, с която Б. Ф. К. е осъдена да заплати на М. С. М. разноски за въззивната инстанция в размер на 210 лв. С оглед изхода на делото ответницата М. С. М. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на Б. Ф. К. разноски за производството по делото както следва: допълнително още 870 лв. за първата инстанция /за присъдените от Софийски градски съд разноски в размер на 869 лв. първоинстанционното решение не е отменено/; допълнително още 1 000 лв. за въззивната инстанция /заплатеното адвокатското възнаграждение в размер на 4 000 лв. е редуцирано на основание чл. 78, ал.5 ГПК поради прекомерност до размер на 2 000 лв., от които 1 000 лв. са присъдени на ищцата и в тази част въззивното решение е влязло в сила/, както и 1 650 лв. разноски за касационната инстанция, от които 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 450 лв. за държавни такси.
Водим от гореизложеното съдът .
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 49 от 29.01.2021 г. по гр.д. № 2166/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което предявеният от Б. Ф. К. против М. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС М. С. М. да предаде на Б. Ф. К. владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., с административен адрес [населено място], район ”О. к.”, [улица], вх...., ет..., ап...., с площ 114.78 кв.м, заедно с принадлежащото му мазе № 16 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху мястото, представляващо имот с идентификатор .....по КККР.
ОСЪЖДА М. С. М. да заплати на Б. Ф. К. разноски по делото както следва: допълнително още 870 лв./ осемстотин и седемдесет лв./ за първата инстанция, допълнително още 1 000 лв./ хиляда лв./ за въззивната инстанция, както и 1 650 лв./ хиляда шестотин и петдесет лв./ за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |