Р Е Ш Е Н И Е № 100 С о ф и я, 20 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ф е в р у а р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 32/2012 година. Касационното производство е образувано по жалба от името на подсъдимия И. П. К. от Ямбол против решение № 231 от 29.11.2011 г. по ВНОХД № 241/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се иска изменяването му с прилагане на института на условното осъждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият не участва лично или чрез процесуален представител в производството, без да има уважителни причини за това. Гражданските ищци също не вземат участие в производството пред ВКС, не са ангажирали повереник и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение съгласно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 23/07.10.2010 г. по НОХД № 395/2010 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия И. П. К. от Ямбол за виновен в това, че на 13.05.2010 г. в Сливен, при управляване на МПС – лекотоварен автомобил „Ф Т” с рег.№ У-28-50-КК, собственост на „Б.”-О.-Ямбол е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 81-годишната М. А. А. от с.гр. и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК вр.чл.373, ал.2 от НПК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което е намалено с 1/3 и е постановено наказание от „ една година лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г от НК е наложено и кумулативно предвиденото за престъплението наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. С присъдата е уважен предявеният от А. А. А., А. А. А. и Р. А. А. граждански иск за причинени им имуществени вреди от престъплението за сумата от 1500 лв, представляваща обезщетение за направените от тях разноски по погребението на пострадалата М. А., ведно със законната лихва от 13.05.2010 г. до окончателно й изплащане. Присъдата е била протестирана от окръжна прокуратура-Сливен заради незаконосъобразността й, засягаща и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода относно размера му и начина на изтърпяване с искане за изменяването й и завишаване на размера на това наказание на 2 години с отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК. Тя е била обжалвана и от защитниците на подсъдимия К. адв.М.Г. и адв.М.К. от АК-Ямбол с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, макар и с приложението на чл.66, ал.1 от НК и в гражданско-осъдителната й част с искане за определяне на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.2-ро от НК, а именно наказание „пробация”, както и за намаляване на размера на присъденото на ищците обезщетение за имуществените им вреди от 1500 лв на 1000 лв общо за тримата. С решение № 247 от 22.12.2010 г. по ВНОХД № 262/2010 г. Бургаският апелативен съд е изменил обжалваната първоинстанционна присъда, като е намалил наложеното на подс.К. наказание от 3 години лишаване от свобода на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3, като той следва да изтърпи наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, отменявайки приложението на чл.66, ал.1 от НК и потвърждавайки присъдата в останалата част като правилна и законосъобразна. По касационна жалба от защитника на подс.К. адв.К. с оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение и на тази основа - и за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, постановено да се изтърпи ефективно, ВКС с решение № 187 от 13.09.2011 г. по н.д.№ 1094/2011 г. - І н.о. е отменил въззивния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд с указания по приложението на закона, касаещи нормите за определяне на наказанието и начина на изтърпяването му. При новото разглеждане на делото Бургаският апелативен съд с решение № 231 от 29.11.2011 г. по ВНОХД № 241/2011 г. отново е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода от 3 години на 1 година и 6 месеца и след намалението с 1/3 е постановил изтърпяването на 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като е отменил приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и е потвърдил присъдата в останалата й част. Срещу второто въззивно решение отново е подадена касационна жалба, този път от името на подс.К., но като компютърно копие на предишната от името на защитниците му преповтаря доводите им за неправилно приложение на материалния закон относно реабилитацията му за предишните му осъждания и явната несправедливост при определяне на наказанието лишаване от свобода, вместо при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК то да бъде пробация, в каквато насока са и претенциите му за изменяване на атакувания съдебен акт, алтернативно за отмяната му досежно отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за условното му осъждане. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и има за предмет решение на въззивната инстанция, обжалваемо пред касационната инстанция, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При протекло производство по реда на глава 27 от НПК, след признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подкрепено от доказателствената основа, съдът е възприел изложената от обвинението фактическа обстановка, която и в двете инстанции е коментирана еднозначно от страните, без израз на съмнение относно което и да е залегнало в осъдителната присъда обстоятелство, но продължавайки да спорят по дължимото се по вид наказание на подс.К., свързано и с предишните му осъждания и с наличното му заболяване, като защитата претендира за изключителност на същото по смисъла на чл.55 от НК и въз основа на което набляга за явна несправедливост на така наложеното му наказание лишаване от свобода, което е постановено да бъде изтърпяно ефективно. Порочното възпроизвеждане на първата касационна жалба не държи сметка за дадения отговор от предишния състав на ВКС относно възможността подсъдимият да се счете за реабилитиран за осъждането му през 2005 г., като пречка за приложението на института на условното осъждане, който настоящият състав споделя изцяло, поради което нови съображения не се дължат. Още повече, въззивният съд в новия си състав просторно се е спрял на не приложимостта в случая на чл.66, ал.1 от НК, свързано и с тълкуване на разпоредбите на чл.88а, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.4, и чл.86, ал.2 от НК, след като се е съгласил с изводите на първоинстанционния за липсата на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, както и на несъответствие между тежестта на предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода с обществената опасност на извършеното от него и личната му такава като престъпен деец (виж и решения № 342/10.10.1995 г. по н.д.№ 241/95 г.-ІІІ н.о. и № 51/21.03.1996 г. по н.д.№ 656/95 г.-І н.о. на ВС). ВКС намира, че са изпълнени в пълнота указанията на касационния състав за дължимата проверка за изключителност на обстоятелствата, свързани със заболяването на жалбоподателя и доколко то дава основание за извод за неоправдана тежест на обема на определената му санкция, при отказа (невъзможността) да се приложи института за условното му осъждане. Изслушаните във въззивното следствие заключения на две специализирани медицински експертизи категорично са установили, че това заболяване не изисква спазването на особен хранителен режим и терапията може да се прилага успешно и в местата за лишаване от свобода. От друга страна, прецизно са обсъдени всички обстоятелства, имащи отношение към вида на основното наказание, предвидено в състава на кумулативната санкция за това престъпление – преди всичко, миналото на подс.К. като водач на МПС и тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, отнасящи се до разрешената за населеното място скорост, до задължението му за осигуряване на предимството на пешеходката за преминаване по сигнализираната пешеходна пътека и до късната му реакция на създадената от самия него опасност от настъпване на ПТП, в пряка причинна връзка със смъртта на пешеходката М.А.. Изложени са убедителни съображения и относно изискванията на закона за постигане на заложените в чл.36 от НК цели на наказанието, обосноваващи (извън забраната за условно осъждане на осъждано на лишаване от свобода лице) жалбоподателят да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, макар и за това извършено по непредпазливост престъпление. ВКС не съзира на фона на тези обстоятелства очевидно несъответствие между него и обществената опасност на извършеното от К. и личната му такава, като основание по ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 на чл.348 от НПК за коригиране на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила изцяло, след като не е атакувано в останалата част. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231 от 29.11.2011 г. по ВНОХД № 241/2011 г. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: