4 Р Е Ш Е Н И Е № 335 София, 04 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 987/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. К. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 67/2012 г., по което е било постановено решение № 26 от 17.04.2012 г. от Окръжния съд – Разград, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 35/31.01.2012 г., постановена по НОХД № 957/2011 г. от Районен съд – Разград, подсъдимият Т. К. С. е бил признат за виновен за извършено от него в съучастие с М. М. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наказанието е несправедливо. В съдебното заседание пред ВКС осъденият С. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, подадено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но по същество е неоснователно. В самото искане за възобновяване на делото, подадено от осъденото лице, липсват конкретни доводи, представени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като единственото твърдение е „завишеност на присъдата”. В съдебното заседание пред касационната инстанция така заявеното оплакване също не е доразвито с доводи, относими към наведеното касационно основание, а и не намира подкрепа в данните по делото. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимите С. и М. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласили да не се събират доказателства за тях. За изчерпателност на проверката, преди да се занимае с възраженията на осъденото лице за справедливостта на наказанието, касационният състав намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция с твърде оскъдни и декларативни мотиви е утвърдила и приела фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Този не дотам процесуално издържан подход е преодолян, видно от мотивите на въззивното решение (л. 33 от делото), а именно последното по аргумент от чл. 426 от НПК е пряко подлежащият на проверка съдебен акт по глава тридесет и трета от НПК Наказанието на осъдения С. е определено при условията на чл. 54 от НК. Предходните инстанции са съобразили като смекчаващо отговорността обстоятелство – ниската стойност на отнетото имущество. Към смекчаващите обстоятелства следва да се добави и съдействието на осъдения за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство. Няма как обаче те (смекчаващите обстоятелства) да не бъдат съпоставени с установените отегчаващи такива. Правилно съдът е взел предвид дръзкия начин на извършване на продължаваната престъпна дейност (три отделни деяния, проникване в домовете на пострадалите, в тъмната част на денонощието и в тяхно присъствие), очертаващ по-висока степен на обществена опасност на деянието, както и досието за съдимостта на осъдения С.. Последното, съдържащо данни за предходните му осъждания, извън тези, достатъчни за квалификацията опасен рецидив. Не без значение е и фактът, че посегателството е извършено по-малко от месец след като осъденият е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на три години и два месеца (справка съдимост, т. 4, писмо от Затвора - Плевен, л. 59 и сл. от първоинстанционното дело). При теза данни наказанието на осъдения С., определено в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК в средния размер на предвиденото по чл. 196, ал.1, т. 1 от НК и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а, ал.1 от НК не разкрива белези на явна несправедливост. Така наложената санкция се явява съответна на извършеното и достатъчна за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което искането за нейното намаляване не следва да бъде уважено. С оглед на изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. К. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 67/2012 г., по описа на Окръжен съд – Разград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.