Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 24 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 572/2013г. година Производството е образувано на основание касационна жалба на Н. Г. К. частен тъжител чрез повереника му адв.В. Х. Х. срещу присъда по ВНЧХД № 15/2013г. на Окръжен съд-Враца. В жалбата се поддържа,че присъдата е незаконосъобразна и постановена при допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон-основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК за отменяване на съдебния акт. В писмено становище-защита, подсъдимият К. А. И. оспорва жалбата и моли присъдата да се остави в сила.Излага съображения в подкрепа на развитата теза за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не са допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. Инкриминираните изрази не обективират позорни обстоятелства. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжен съд гр.Враца е ОТМЕНИЛ присъда № 126 от 21.11.2012г. по нчхд № 346/2012г. по описа на Врачанския районен съд,с която подсъдимият К. А. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148,ал.2 вр.с ал.1 т.2 вр.с чл.147,ал.1 НПК и на основание чл.78а,ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност,като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Вместо това постановил НОВА,както следва: Признал подсъдимия К. А. И. за НЕВИНОВЕН в това,на 19.09.2011г. в [населено място],чрез печатно произведение вестник, както и по друг начин-чрез електронното издание на вестника /сайт/, в интервю озаглавено „Общинският съветник К. И.:Ш. СЕ ОТЪРВА,К. ЗАКЛЮЧИ В ЛАКОМА ПРЕГРЪДКА П. А.” да е разпространил неистински и позорящи твърдения за Н. Г. К. от [населено място] със следните изрази: 1.” Н. К. е сключил договор за три паркоместа,но аз съм изброявал 14 негови автомобила, които се паркират пред бившето кино”В.К.”. Този човек е абсолютно неизряден. 2. „Също така аз съм поставял въпроса защо Н. К. не плаща на общината за ползваните от него 50 декара земя”. 3. „Преди години,когато са правиха средищни училища,до мен достигна сигнал,че фирмата на Н. К. изработва мебелите на училищата.Този сигнал съм го получил именно от хора,които работят при него.Според тях поставена фирма извън територията на община /населено място/ е спечелила конкурса за цялостно обзавеждане на средищните училища в града. Мебелите пък са направени изцяло в цеха на Н. К....дълбоко в себе си обаче съм сигурен ,че това е далаверата на К.-да подготви абсолютно всичко по оборудването на училищата чрез неговата фирма,но чрез поставено лице..”. 4. „Пресен пример за това е кафето на хижа в /населено място/.Конярът на Н. К. чрез конкурс успя да вземе въпросното заведение.Той е и поставеното лице,което го стопанисва.Всичко това стана благодарение на големите дебати в Общинския съвет и натиска на съветниците на /политическа партия/,за да може въпросният имот да се ползва изцяло от депутата.” 5. „Да не говорим и за охранителната му фирма, която тотално завзема всички държавни и общински обекти...”.,за което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148,ал.2 вр.с ал.1 т.2 вр.с чл.147,ал.1 НК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Същата не е мотивирана.Липсват аргументи подкрепящи основанията за нарушение на закона и нарушение на процесуалните правила. За да постанови оправдателна присъда въззивният съд е приел,че визираните в тъжбата изрази въздигнати като клевета от частното обвинение не могат да изпълнят състав на престъпление по чл.147 НК, както от обективна,така и от субективна страна.За да е съставомерно деянието по чл.148 врс чл.147 НК следва разпространената информация за определено лице да съдържа позорни обстоятелства,които са неверни или с нея да се приписва престъпление,което не е извършено. Съгласно обстоятелствената част на тъжбата,изразите визирани в нея са позорящи за частния тъжител К..Анализирайки същите,въззивният съд подробно е приел,че тези изрази съставляват общи съждения,мнения,умозаключения и предположения,които не са поставени в отношение с конкретни факти и деяния на тъжителя,поради което не съдържат съставомерните признаци на престъплението клевета. Съобразявайки изложеното ,съдът е обсъдил всеки един от инкриминираните изрази,като е приел,по отношение на т.1 от тъжбата,че определянето на подсъдимия за тъжителя като”неизряден” касателно липсата на плащания за наетите паркоместа, е мнение на подсъдимия,собствено виждане и оценка ,на която той има право,независимо от критичното му отношение.Същото се отнася и до израза-защо не плаща на общината ползваните от него 50 дка земя. Затова съдът е приел,че тези изрази не обективират клевета под формата на неистински позорни обстоятелства. Правилно е прието,че нямат клеветнически характер и последващите визирани в тъжбата изрази.От доказателствата по делото е установено,че частният тъжител е имал сключен договор с Община /населено място/ за ползване на три паркоместа,,но ползвал и „други места”,” от „другата страна на киното”. Освен това ОП”Паркинги и гаражи” са удостоверили,че по този договор плащания не са постъпвали.Св.Г.,управител на "фирма" собственост на частния тъжител е посочила,че дружеството се е занимавало с производство на мебели по индивидуален проект,както и работило по договори с Общината. Търговското дружество ”фирма” също собственост на тъжитела К. е изпълнявало обществена поръчка за охрана,спечелена от Общината и предоставяло охранителни услуги на над 800 клиенти,сред които НОИ,НАП и МБЛА.Същото се отнася и до отговора на подсъдимия на въпроса на журналистката С.,на какво се дължи това,че К. Ш.-бивш кмет на [населено място], не дава ясни и точни отговори по време на дебати в Общината.Подсъдимият е казал за достигнал до него сигнал,че фирмата на Н. К. изработвала мебели за средищните училища.Въпреки,че поставил въпроса пред кмета Ш., подсъдимият не получил отговор.Следва изказано от него предположение ,че предвид практиката в града,подставени лица да се явяват на конкурси и търгове ,да ги печелят и след това да ги стопанисват,по същия начин К. чрез подставено лице е получил оборудването на училищата чрез неговата фирма, както и вземането чрез конкурс от коняра на К.,на кафенето в хижа в [населено място]. От материалите по делото е видно,че тъжителят К.-бивш депутат от /политическа партия/ е едноличен собственик на 7 фирми със седалище и управление [населено място]. Преди да стане депутат,тъжителят К. е бил Председател на Общинския съвет-В.,а подсъдимият И. е бил общински съветник от В.. Въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите по делото. Изводът,че деянето не е осъществено от обективна и субективна страна е съответен на съвкупния доказателствен материал събран,проверен и обсъден по реда на чл.13,14,чл.107 НПК. Правилно е прието,че „позорни обстоятелства” по смисъла на закона и съдебната практика,са конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е опасно за доброто име на човека.Общи съждения,умозаключения, мнения и предположения които не са поставени в отношение на конкретни факти и деяния на дадено лице,което да се счете засегнато от тях,не могат да изпълнят състава на престъплението клевета.Прието е,че инкриминираните в тъжбата обстоятелства са именно такива, и същите не могат да обусловят наказателната отговорност на подсъдимия. Следва да се отбележи,че инкриминираните в тъжбата изявления са направени по повод журналистически питания на въпросите, които подсъдимият поставял, като общински съветник на обсъждане на сесии на Общинския съвет и към кмета на Община /населено място/. Правилно е прието,че подсъдимият, като публична личност, в по-голяма степен от останалите граждани е бил длъжен да изисква становище или да постави на дискусия въпроси касаещи негативните явления в местното самоуправление на Общината.Също така е отбелязано,че и тъжителят е публична личност към инкриминирания период ,и спрямо него границите на допустимата критика са по-широки,отколкото биха били спрямо друго частно лице.В практиката на ЕСПЧ последователно е въведено разбирането,че приемайки публична роля,политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата предвидена в § 2 на чл.10 от КЗПЧОС/Конвенция за защита на правата на човека и основните свобода/,която въвежда ограничения за упражняване на правото да се изразява свободно мнение и разпространява мнение, съобразно общото положение за всички права- да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин,който накърнява правата и законните интереси на другиго. Принципното положение застъпено в практиката е да се държи сметка за справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Съдът е изложил убедителни съображения и относно липсата на субективна съставомерност.Правилно е прието,че в случая липсва умисъл за изнасяне на неверни и позорящи обстоятелства по отношение на частния тъжител.Подсъдимият е целял да разкритикува общинската администрация, поради липсата на ясен и конкретен отговор и обществена проверка по негови съмнения,позовавайки се на конкретни сигнали и факти. По изложените съображения като е постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия К. И.,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 вр.с чл.304 НПК.Присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.190,ал.2 НПК частният тъжител следва да заплати на подсъдимия разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за настоящата инстанция. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3 от 24 януари 2013г. по внохд № 15/2013г. по описа на Врачанския окръжен съд. ОСЪЖДА Н. Г. К. да заплати на К. А. И. разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева видно от приложеното към становището пълномощно от 27.03.2013г. –защита по н.д.572/13г. на ВКС издадено на адв.С. Г. Г.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: