Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр.София, 28 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1095/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационни жалби от защитника на подс. Г. И. – адв. Л. и от частния обвинител К. Ц., черз повереник – адв. Н., срещу решение № 333 от 13.08.2018г., постановено по внохд № 167/2018г. на Софийски апелативен съд. С присъда от 03.10.2016г. по нохд № 3685/2015г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Г. И. И. е признат за виновен в това, че на 02.04.2014г. около 21,20ч. в [населено място], по [улица]в посока на движение от [улица]към [улица]в района срещу № /номер/, разклона за „име“ при управление на МПС – лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Д. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е оправдан за това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 4 от ППЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалби срещу първоинстанционната присъда от защитника на подс. И. и от частния обвинител К. Ц. чрез повереника й е било образувано внохд № 167/2078г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение № 333 от 13.08.2018г., постановено по делото, присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. И. – адв. И. Л., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с липса на мотиви поради това, че въззивният съд не е отговорил на доводите на защитата и с неяснота и противоречия във волята на съда. Конкретно се сочат доводи, свързани с недоказаност на изводите в съдебния акт по отношение на фактическите обстоятелства дали фарът на мотоциклета е бил включен, дали булевардът е бил осветен, по въпроса за времето на реакция на подсъдимия, посочва се липса на отговор на възражението на защитата за мястото на изпреварване на л. а. М. от пострадалия, неизлагане на обосновка за кредитиране на един от възможните варианти в експертните заключения, което се свързва и с липса на мотиви по отношение на доводите на защитата за неизбежност на удара. Неправилното приложение на материалния закон се претендира като функция от допуснатите процесуални нарушения, като се твърди и че движението на пострадалия със скорост четири пъти над разрешената би следвало да доведе до извод за случайно деяние. Явната несправедливост на наложеното на подс. И. наказание се претендира поради отказа на съда да определи наказанието в хипотезата на чл. 55 от НК. Правят се искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, като последна алтернатива – за намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл. 55 от НК. Касационната жалба от частния обвинител К. Ц., подадена чрез повереника адв. Н., съдържа оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК. Материално правната незаконосъобразност на атакуваното решение се твърди поради незаконосъобразен извод за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Същественото нарушение на процесуалните правила се аргументира с липса на отговор от въззивния съд на направените пред него възражения. Конкретно се сочи незадоволителност на обсъждането от апелативния съд на доводите във връзка с това, дали е бил повлиян пострадалият от психоактивно вещество и дали е имал правоспособност да управлява мотоциклета. Оспорват се изводите на инстанционните съдилища за съпричиняване на резултата, като се твърди липса на отговор за наличие на причинна връзка между скоростта на движение на мотоциклета и настъпването на ПТП. Твърди се назаконосъобразност на изводите относно надлъжната пътна маркировка и поради това се претендира погрешност на преценката дали подсъдимият е извършил разрешена маневра. Искането е за изменение на съдебния акт досежно незаконосъобразно приетото съпричиняване от страна на пострадалия. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител К. Ц. – адв. А. Н., поддържа депозираната жалба и направеното искане за изменение на решението. Изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като подчертава, че голяма част от оплакванията в нея са за необоснованост. Частният обвинител Ц. посочва, че подсъдимият е направил ляв завой, въпреки двойната непрекъсната линия, като и че при движение на мотоциклета с разрешената скорост пак би се стигнало до причиняване на смъртта на водача му. Подсъдимият Г. И. не участва лично в касационното производство. Упълномощеният му защитник – адв. И. Л., поддържа жалбата с възведените в нея оплаквания. Подчертава, че направените доводи са за липса на отговор от въззивния съд на възражения на защитата – за достоверност на показанията на свид. З. и обсъждането им съобразно заключението на вещите лица, за видимостта на булеварда, за мястото на изпреварване и времето за реакция на подсъдимия. Пледира жалбата на частния обвинител Ц. да бъде оставена без уважение. Частният обвинител Д. Г. не се явява пред касационния съд. Повереникът адв. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като моли жалбата на другия частен обвинител да бъде уважена. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Намира за безспорно установено, че подсъдимият виновно е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК при наличие на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Въззивният съд, като е съобразил оплакванията и възраженията в жалбите на страните, е провел въззивно съдебно следствие, с оглед обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, показанията на свидетеля З., които са преценени като съществени за изясняване на спорните обстоятелства, дадени при допълнителния му разпит, приобщените писмени доказателства, както и основното и допълнителни заключения на назначената от апелативния съд повторна комплексна съдебномедицинска физична и автотехническа експертиза /КСМФАТЕ/, са били подложени на преценка от решаващия съдебен състав. В резултат на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства и извършената цялостна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда, съставът на апелативния съд е възприел като принципно правилни фактическите обстоятелства, залегнали в мотивите на първостепенния съд, но също така е възприел и нови фактически положения. Тези нови обстоятелства са били изведени въз основа на събрания, проверен и оценен доказателствен материал и са свързани с конкретните параметри на скоростта на движението на превозните средства, мястото на удара, мястото на изпреварване на л.а. „марка“ от мотоциклета, разстоянието между мотоциклета и л.а. „марка“ в момента на преминаване на мотоциклета покрай л.а. „марка“. Възприетите нови технически параметри за механизма на реализиране на пътно-транспортното произшествие не са променили правния извод на първоинстанционния съд за това, че подс. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 2, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, включително и по отношение на съображенията за нарушаване от подсъдимия на правилото за движение по чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, причинната връзка на това нарушение с настъпилия резултат и субективното отношение на подсъдимия към него. Въззивният съд също така е аргументирал изводите си за съгласие с възприетото от първия съд съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Г.. При тези нови фактически съображения касационният съд намира жалбата, депозирана от защитата на подс. И., за основателна, макар и не изцяло по изложените в нея конкретни съображения. Аргументацията в жалбата е в основната си част в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Макар да се излагат оплаквания за липса на мотиви на въззивния съдебен акт, поради липса на отговор на възражения на защитата, което без съмнение би съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ако е допуснато, в съществената си част доводите тангират с оплакване за необоснованост. Доколкото касационният съд осъществява контрол в рамките на установените от въззивния съд фактически положения и не може да подменя или променя вътрешното убеждение на последния, аргументи за необсонованост на атакуваното въззивно решение е недопустимо да бъдат разглеждани. Поради това доводите в касационната жалба от защитата следва да бъдат разгледани единствено на плоскостта на преценката за правилност на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и за екзактността на съдебния акт съобразно законоустановените изисквания за съдържанието му. В касационната жалба се излага твърдение, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на защитата, свързани с възможността подс. И. да възприеме приближаващия се мотоциклетист след изпреварването на л. а. „марка“. Конкретно посочените оплаквания са обосновани с изводими от доказателствените източници обстоятелства, които са посочени като аргументация на претенцията на касатора за недоказаност на извода за това, че мотоциклетът е бил видим за подсъдимия извън рамките на опасната зона. Дали изводите на въззивния съд по отношение възможността на подсъдимия да възприеме мотоциклета са обосновани, не е предмет на преценка от касационния съдебен състав, но следва да бъде проверено дали те почиват на пълноценно изясняване на всички значими обстоятелства. Внимателният прочит на доказателствата по делото сочи, че контролираната инстанция, независимо че е допуснала, изслушала и приела няколко допълнителни заключения на повторната КСМФАТЕ, е пропуснала да изясни обстоятелство, което е било спорно по делото – бил ли е видим мотоциклетът, ако не е бил с включен фар, при наличните данни за осветеност на пътя. В тази връзка са основателни възраженията в касационната жалба за липса на отговор от решаващия съд на доводите на защитата, чрез които е оспорвала възможността подсъдимият да възприеме мотоциклета в хипотезата на неработещ фар на това превозно средство. В мотивите на решението /стр. 17/ въззивната инстанция е приела, че няма обективни данни, от които да се направи несъмнен извод за това дали мотоциклетистът се е движел с включен фар или не. При това е възприето, че е имало добра видимост от уличното осветление и от късите светлини на автомобила, управляван от свид. З.. На практика с тези съждения контролираният съд е отговорил на доводите на защитата, свързани със същественото обстоятелство от кой момент е бил видим за подс. И. мотоциклетиста. В действителност, тези съображения във въззивното решение не могат да бъдат възприети като дължим отговор на защитните възражения. Без съмнение при работещ фар на мотоциклета за подсъдимия е съществувала възможността да го възприеме и да съобрази поведението си с неговото движение, според изводите на приетите във въззивното производство експертизи относно скоростта на участвалите в ПТП превозни средства, отстоянието между тях в момента, в който водача на л. а. „марка“ е имал техническа възможност да възприеме моториста и времето за реакция. На практика без отговор от решаващия съд са останали подробно развитите от защитата доводи, свързани с въпроса за възможността подсъдимият да възприеме мотоциклета, ако той се е движел без включен фар. Тези защитни доводи са били подробно аргументирани с обстоятелства, изводими от показанията на свид. З. и от посоченото в обясненията на подс. И., както и съобразно с факта, че експертните заключения, приети от въззивния съд, съдържат изводи относно интересуващи делото технически параметри при включен фар на мотоциклета. На тези подробни възражения няма отговор от въззивния съд, което съставлява липса на мотиви по отношение на значими за предмета на доказване обстоятелства. Липсата на мотиви във въззивното решение по обсъждания въпрос е свързана с посоченото по-горе непълноценно изясняване на това, дали мотоциклетът е бил видим за подс. И. и от кой момент, ако е бил без включени светлини, като това е било безусловно необходимо предвид възприетото от контролирания съд, че няма обективни данни дали мотоциклетът се е движел с включен фар или не. По делото са събрани обективни данни по отношение на осветеността на булеварда и видимостта, съдържащи се в свидетелските показания и в писмено доказателство – писмо от [фирма]. Тези данни изискват анализ и интерпретация по експертен път с оглед установяване на възможността на подсъдимия да възприеме движението на мотоциклетиста и при неработещ фар от разстояние, позволяващо му да реагира ефективно за избягване на злополуката. По-нататък в касационната жалба се претендира необсъждане от въззивния съд на различните варианти, дадени в експертните заключения по отношение на мястото на изпреварване на л.а. „марка“ от починалия мотоциклетист, като с това се свързва претенция за недоказаност на обвинението предвид на неизбежността на удара в някои от посочените варианти. Също така се навежда довод, че разстоянието до мястото на удара /от момента на изпреварване на л.а., управляван от свид. З./, както и времето за реакция на подсъдимия като водач на л.а. „марка“ е възприето от съда съобразно експертното заключение, макар същото да се основава само на субективни данни, съдържащи се в показанията на свид. З.. Тези доводи отново са сочени в подкрепа на недоказаност на обвинението и доколкото с тях се претендира преценка на обосноваността на възприетото по фактите, те не следва да бъдат обсъждани. Оплакването на касатора за необсъждане на посочените защитни съображения, съставляващо процесуално нарушение, има основание, понеже макар в решението да са цитирани експертните заключения и да е посочено общо, че се кредитират тези, дадени пред въззивния съд и аргументация за това, действително не са изложени убедителни съображения за възприемане на определен вариант по отношение скорост, разстояние, време за реакция, залегнал в основата на решаващите изводи на съда. В хода на въззивното съдебно следствие са приети основно и допълнителни заключения на КСМФАТЕ, в които техническите параметри за скорост, разстояние, време за реакция, са извеждани по експертен път въз основа на съобразяване на определени изходни данни. В първоначалното заключение на КСМФАТЕ вещите лица подробно са аргументирали експертните си изводи по отношение на възприетата скорост на движение на л. а. „марка“ и на мотоциклета „марка“, подробно обективирайки и аргументирайки използваните научни методи, като тези изводи са направени въз основа на обективните данни по делото, установени чрез писмени и гласни доказателствени средства. Също така аналитично, чрез използване на показани научни методи са направени изводите за разстоянието, на което са се намирали двете МПС, участвали в ПТП, в момента, в който мотоциклетът е преминал покрай л.а. „марка“ и водачът на л. а. „марка“ е имал възможност да го възприеме, както и тези за времето за реакция на подсъдимия и възможността му да спре преди на навлезе в насрещната лента, като са онагледени варианти при равномерно и при ускорително движение на мотоциклета. С оглед на възраженията на защитата, че експертните изводи са базирани в съществена степен на субективните възприятия на свид. З., е допусната допълнителна експертиза и в нейното заключение, съобразявайки мястото на спиране на автомобила, управляван от този свидетел, са направени експертни изводи по отношение на отстоянието между участващите в ПТП превозни средства и времето за реакция на водача на л. а. „марка“, въз основа на които отново е направен извод за предотвратимост на удара, както при равномерно, така и при ускорително движение на мотоциклета. Тези експертни изводи, съобразно устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание, са направени при изчисления въз основа на обективни данни и са съобразени впоследствие и субективните такива. В този смисъл, оспорването на изводите на експертите поради това, че почиват само на субективните възприятия на свид. З. няма основание, но на този довод въззивният съд не е отговорил. Липсват също така и съображения досежно кредитирането на показанията на обсъждания свидетел във връзка с мястото, където е спрял автомобила си, понеже е следвало да се посочи и мотивира при наличието на многобройни негови разпити по делото, има ли противоречия в показанията му и кои негови показания се възприемат и оценяват в доказателствената съвкупност. Независимо от това, не може да се възприеме довода в касационната жалба касателно показанията на свид. З. за мястото на спиране и свързаните с тях експертни изводи, защото видно от устните разяснения на вещите лица, мястото на спиране на л. а. „марка“ и възприетото въз основа на това отстояние, са определени по експертен път чрез съответни изчисления при съобразяване на спирачния път, който е бил необходим, без да са оставени следи на пътното платно. Подчертаното в касационната жалба съображение за липса на обективни данни като база на експертизата и противоречивост на показанията на свид. З. и свързаното с това оспорване на доказаността на обвинението, не може да бъде възприето, защото вещите лица в устните си разяснения са посочили, че независимо от свидетелските показания на водача на л. а. „марка.“ /които експертите оценяват като противоречащи си в различните части/, те са направили изводите си въз основа на анализ на изминатото разстояние спрямо времето и спирането преди мястото на удара, които са обективни данни. В следващото допълнително заключение техническите параметри, обосноваващи възможността или липсата на такава възможност подсъдимият да спре преди удара, са изведени от вещите лица във вариантност, в зависимост от поставеното условие – поглеждане в едно или в две огледала от свид. З.. Изброяването на тези експертни заключения от касационния състав не е самоцелно, а е с оглед посочване на необходимостта решаващият съд да ги обсъди внимателно и да изложи съображения конкретно кои технически параметри приема и въз основа на какви доводи, което в контролирания съдебен акт не е ясно мотивирано. Било е наложително съдът да извърши преценка на тези заключения, като съобрази и изходните данни и тяхната аргументираност с оглед на залегналите в основата им доказателствени данни. Така, макар да е цитирал в решението си заключението на последната приета допълнителна експертиза, съдържащо варианти по отношение на времето и пътя на мотоциклета и лекия автомобил „марка“, въззивният съд не е изложил съображения на първо място за това, следва ли експертните резултати, обективирани в това заключение, да послужат за изводите му за предотвратимост или не на удара, след като те се базират на хипотетично време за извършване на действия /поглеждане в огледало или огледала/ от страна на свид. З., като, както вещите лица подчертават в съдебно заседание, се касае до субективна реакция, налагаща да работят със средни, статистически данни. И на второ място, при положителен отговор на първия въпрос, е дължал аргументация за възприемане на един от експертно разработените варианти. Приемането на варианта с поглеждане от водача на л.а. „марка“ в едно огледало е основано само на несигурността на показанията на свид. З. за това в колко огледала е погледнал. По отношение на оплакването, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на защитата във връзка със задължението и възможността подсъдимият да предвиди неправомерно поведение на пътя от другия водач, то не може да бъде възприето като основателно. Това е така, защото в съображенията си по правото контролираният съд е аргументирал изводите си за нарушаване на правилата за движение по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на подс. И. с оглед на неизпълнение от него на задълженията за безопасно извършване на маневра завиване на ляво, включително и с оглед на неправомерно движение на насрещно движещия се мотоциклетист. Жалбата, депозирана от частния обвинител К. Ц., е частично основателна. Оплакванията, подкрепящи заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са свързани с неизпълнение от въззивния съд на задължението да отговори в пълнота на възраженията на частното обвинение. Претендира се необсъждане на възраженията на страната по отношение на въпроса за това, дали Ю. Г. е бил повлиян от употреба на марихуана. Тази претенция съдът намира за неоснователна, доколкото в мотивите на решението са обсъдени експертните заключения и е обосновано тяхното кредитиране. Основателни обаче са оплакванията за липса на задълбочено обсъждане на възраженията на този частен обвинител срещу изводите на първостепенния съд за невъзприемане на протокола за оглед в частта му относно описанието на пътната маркировка, както и касателно изводите в мотивите на присъдата, че начинът, по който е изпълнена надлъжната маркировка води до объркване относно нейното действително изображение, респективно значение. Въззивният съд, пред който са били направени тези възражения се е задоволил единствено да преповтори изводите на решаващия състав на СГС, макар че е следвало да изложи собствените си съображения по въпроса за действителното положение на надлъжната маркировка в пътния участък към момента на инкриминираното събитие, който въпрос е свързан с преценката за спазване на правилата при извършване на маневрата от подсъдимия и е от значение за правилността на решаващите изводи. В тази връзка е останал без дължимото обсъждане изведения по експертен път извод, че пресичането на двойната непрекъсната линия от страна на водача на л. а. „марка“ е предприето на 21-22 метра преди мястото, където линията става прекъсната, като, ако водачът беше навлязъл в кръстовището на мястото, където линията е прекъсната, е нямало да настъпи удар. Касационният жалбоподател намира за незаконосъобразно възприетото от инстанционните съдилища съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Г. и така мотивира оплакването за нарушение на материалния закон. Поради изложените вече съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното въззивно решение съдът не е в състояние да провери това оплакване, защото преценката за материално правна законосъобразност може да бъде извършена само при вярно установена фактическа обстановка, при спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение и при дължимо мотивиране на фактическите изводи. Изложените съображения сочат, че решението на САС страда от порок по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви касателно съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване и тяхното непълно изясняване. Това нарушение обосновава наличие на основание за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен съдебния акт и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде изяснен по експертен път въпросът на какво разстояние от мястото на удара и колко време преди настъпването му подс. И. е могъл да възприеме мотоциклета, ако се е движил без включен фар, въз основа на обективните данни за осветеността на булеварда и за осветяването от късите светлини на лекия автомобил „марка“ /напред и наляво/. След изясняването на този въпрос съдът следва да изпълни задължението си да мотивира изводите си, да аргументира кой вариант от изведените от вещите лица възприема и основанията за това и да даде отговор на възраженията, направени от страните. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 333 от 13.08.2018г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, постановено по внохд № 167/2017г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.