3 Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр.София, 13 януари 2009 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева с участието на прокурора Мариана Маринова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 436/08 година. Образувано по протест на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Пловдив срещу присъда № 236 от 06.12.2007 год. по внохд № 806/07 год. на Пловдивски окръжен съд. В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна.При нейното постановяване неправилно са отхвърлени мотивите на Пловдивския районен съд, като не са отчетени косвените доказателства които подкрепят обвинението.Св.Д. е видял колата на подсъдимите привечер, като друга не е имало наблизо.Сутринта св.Б. и С. ги видели да се качват на автомобила и избягали.Това направили, след като се оглеждали и разбрали, че са разкрити.Броя, вида и килограмите на намерената в мрежите риба е установено от назначените по делото експертизи.Поради това според прокуратурата, следва да се приеме за безспорно доказано, че подсъдимите М. и Д. са извършил деянието, за което са им били повдигнати и предявени обвинения и осъдени от първоинстанционния съд.Прави се искане за отмяна на решението изцяло и връщане делото за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитниците на подсъдимите А. М. и И. Д. в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на протеста, защото правилно въззивният съд не е дал вяра на част от свидетелите и стигнал до извода за недоказаност на обвинението.Поради това намират оправдателната присъдата за правилна и законосъобразна.Защитата на подсъдимия Д. представя и писмена защита в която доразвива тези доводи. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 85 от 28.02.2006 год. по нохд № 1825/04 год., Пловдивският районен съд е признал подсъдимите А. А. М. и И. Л. Д. в извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК са осъдени на три години лишаване от свобода за подс.М. и на две години и шест месеца за подс.Д..Изтърпяването на тези наказания е отложено съответно за срок от четири години за подс.М. и три години за подс.Д.. С протестираната присъда посочената е отменена, като подсъдимите М. и Д. са признати за невинни и на основание чл.304 НПК оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1, т.4, пр.1и т.5, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК.Отменено е приложението на чл.23 ал.1 и чл.66 ал.1 НК.Отменена е и в частта в която са осъдени да заплатят направените по делото разноски. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Според протеста апелативният съд е нарушил процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата, което довело до неправилно приложение на закона.Превратно са тълкувани показанията на свидетелите Д., Б. и С..Оспорват се констатациите на въззивния съд и правните изводи за обективната и субективна несъставомерност на деянието извършено от подсъдимите.По принцип при обсъждане въпроса дали е приложен правилно материалния закон, касационната инстанция не може да приема други, освен установените фактически положения, ако не са допуснати нарушения при събирането и проверката и анализа на доказателствата от инстанциите по фактите. Въззивният съд може да обсъди резултатите от проведеното съдебно следствие и да не сподели правните изводи на решаващия съд, като установи и нови фактически положения, съгласно чл.316 НПК.В разглеждания случай въззивната инстанция детайлно е обсъдила доказателствената съвкупност събрана от първоинстанционния съд.Попълнила е същата с назначаването и изслушване на комплексна хидро-ихтеологична и оценъчна експертиза, повторен подробен преразпит на свидетелят А.Д. и на основата на задълбочен анализ и обективна оценка са изведени правните изводи по делото.В мотивите на протестираната присъда са изложени подробни съображения при спазване изискването на чл.305 ал.3 НПК.Констатирани са противоречията в доказателствения материал, за да се приемат като не опровергани последователните и непротиворечиви обяснения на подсъдимите за не съпричастност към престъплението, давани в хода на наказателния процес.В тази насока не са събрани достатъчно категорични и несъмнени доказателства.Няма очевидец за извършването на каквито и да било действия от тяхна страна свързани със залагането на мрежата във водоема.На л.10, абз.1 от мотивите на присъдата са подробно обсъдени показанията на св.Д., от които не може да се направи категоричен извод, че бялата кола, която е видял в близост до язовира е именно бялата „Жигула” използвана от подсъдимите и вещите намерени от него са принадлежали или използвани от тях. За да приеме за неубедителни показанията на свидетелите Б. и С. поради тенденциозност и заинтересованост от неблагоприятен за подсъдимите изход, въззивният съд е изложил убедителни съображения на л.10, абз.2 и на л.11 от мотивите, като са ценени и съпоставени с останалата доказателствена съвкупност.Не са кредитирани основно поради обстоятелството, че са вътрешно противоречиви и несъответни помежду си за поведението на подсъдимите, преди да се насочат към колата и особено за ползване от тях на бинокъл и за насочена пушка от дясностоящия през прозореца на колата.Съдът е суверенен да се произнесе по достоверността на събраните доказателства, като се мотивира, както е в случая, защо приема едни, а други се отхвърлят, при спазване правилата на формалната логика. Съгласно чл.303 ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения.А както е приел и въззивният съд наличните по делото косвени доказателства свързани с основните факти от предмета на доказване по чл.102 НПК в своята съвкупност и логическа връзка не водят до единствено възможният извод, че подсъдимите са автори на деянието. Мотивите на новата присъда съдържат обстоятелствен и аналитичен разбор на всички доказателства по делото и внимателно е изследвана тяхната противоречивост.При проверката не се установиха данни, въз основа на които да се заключи, че доказателствата са преценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, а фактическите обстоятелства да са били приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа.Ето защо изложените в протеста възражения, съждения и оценки не са основание за намеса на касационната инстанция, когато обосновката на фактическите констатации се основава на надлежни доказателствени източници и е направена от въззивния съд при съблюдаване изискванията на чл.305 ал.3 НПК. В рамките на фактическите констатации възприети от въззивния съд настоящият състав също намира, че деянието за което са повдигнати обвинения срещу подсъдимите М. и Д. не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК, и поради това присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. При касационната проверка не бяха констатирани други нарушения, за които е допустим служебен контрол, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл.338 ал.3, т.т. 2 и 3 НПК и нарушение на закона накърняващи интересите на обвинението. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 256 от 06.12.2007 год. постановена по внохд № 806 по описа за 2007 год. на Пловдивски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: