Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 19.05.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4252 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 24.06.2013 г. по гр.д. № 14154/2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГО, ІV-ти „В” въззивен състав на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК. Молителят иска отмяна на решението на СГС, с което са уважени искове срещу него по чл.232 ал.2 и чл.86 ЗЗД за неплатен наем за м. март и м. април 2006 г. и лихва за забава, тъй като е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, по което дело исковете са отхвърлени, поради доказано прекратяване на наемното отношение и освобождаване на наетия имот. Поддържа като основание на отмяна и наличие на нови писмени доказателства, а именно: копие от искова молба и решения на Софийски районен съд /СРС/ и СГС. Ответниците по молбата – А. и Л. М. оспорват допускането на молбата за отмяна и същата по същество по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 и т.4 ГПК с оглед датата на получено съобщение за решението на СГС - 22.07.2013 г. и датата на подаване на молбата – 21.10.2013 г. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на СГС, чиято отмяна се иска, след частична отмяна на отхвърлително решение на СРС, са уважени искове на Л. М. и А. М. срещу [фирма] по чл.232 ал.2 предл.1-во ЗЗД и по чл.86 ЗЗД за неплатен наем на нает недвижим имот за м. март – м. април 2006 г. и лихва за забава. СГС е приел, че между страните е налице наемен договор от 01.11.2005 г. на недвижим имот в [населено място], като не е доказано наемодателите Л. и А. М. да са получили предизвестие от 02.02.2006 г. на [фирма] за прекратяване на наемния договор, поради което наемателят дължи претендираната наемна цена за м. март и м. април 2006 г. с лихва за забава. Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. На отмяна по член 303 ал.1 т.4 ГПК подлежи и влязло в сила решение, когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго, влязло в сила решение, което му противоречи. В настоящия случай не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК, поради следните съображения: Представените преписи от искова молба и решения по воденото друго дело между страните очертават предмета на спора между страните по това дело и ищцовите твърдения, но не представляват нито нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства от значение за спора по настоящото дело по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Няма обективна идентичност между решението на СГС, чиято отмяна се иска и приложените решения на първоинстанционен съд по гр.д. № 61/2010 г., потвърдено от въззивен съд по гр.д. № 14833/2011 г. Вярно е, че решенията са по спор между едни и същи страни, за дължимо възнаграждение по един и същ договор, но за различни периоди от време: решението, чиято отмяна се иска касае наем за периода м. март 2006 г. – м. април .2006 г. и по него е приета липса на прекратяване на наемния договор, а приложеното решението касае наем за следващ период от време - м.август 2006 г. – м. октомври 2006 г. и е прието мълчаливо прекратяване на наемния договор. Разликата в периодите от време, за които се отнасят решенията по двете дела, обуславя липса на идентичност между тях, поради което не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Обстоятелството, че по едното дело е направен извод за мълчаливо съгласие на страните за прекратяване на договора /приложеното решение на СРС от 09.05.2011 г., потвърдено от СГС с решение от 18.05.2012 г./, а с решението по другото дело, чиято отмяна се иска, за предходен период от време е направен извод за липса на прекратяване на договора, също не е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК – касае се за различни доказателства, по различни дела, довели до различни констатации във връзка с наличие или липса на прекратяване на наемен договор за различни периоди от време, което не обуславя основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК за отмяна решението на СГС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 24.06.2013 г. по гр.д. № 14154/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „В” въззивен състав на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.