Ключови фрази
Длъжностно присвояване в големи размери * основателност на искане за възобновяване * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. София, 08 февруари 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева

при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Ю. Петкова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 2110/2012 година.

Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по искане на осъдената С. Н. В. от гр.Б., чрез нейния защитник – адвокат М. М., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 419/2012 г. на Софийския окръжен съд. Твърди се, че съдебният му акт – решение, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменен и подсъдимата оправдана, делото върнато за ново разглеждане, да бъде намален размера на наложеното наказание с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно само в частта относно справедливостта на наказанието.
Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение от 15.10.2012 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 1-ви въззивен състав, е потвърдил изцяло присъда № 24/02.05.2012 г., постановена по нохд № 990/2011 г., на Районен съд гр. Ботевград, с която подс. С. Н. В., е била призната за виновна в извършено през периода 01.11.2006 г. – 04.09.2010 г., в гр. Бургас, при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно лице – инкасатор – контрольор във фирма „В и „К [фирма], , гр.Б., престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъдена на три години и осем месеца лишаване от свобода при „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Лишена е била от правото да заема длъжността „касиер” и „инкасатор – касиер” за срок от три години. Присъдил е и направените по делото разноски.

По искането:
Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Направените възражения се свеждат до твърденията, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от въззивният съд ограничаващи правото на защита, на осъдената.
Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, приема тези възражения за основателни Приложените мотиви към въззивното решение дават основание да се приеме, че липсва съобразителна част относно направените конкретни оплаквания против първоинстанционната присъда. Нарушени са разпоредбите на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като тази инстанция по никакъв начин не е посочила основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата. Същите не са били обсъдени в задълбоченост, въпреки сериозността им и поставящи под съмнение законосъобразността на присъдата. Абсолютно неприемливо е от гледна точка на процесуалния закон, единственото посочено в мотивите, че съображенията на първата инстанция се споделят от второинстанционният съд. При посочените конкретни съществени процесуални нарушения в жалбата /според защитата/ - за кредитираните свидетелски показания и липсата на приложени писмени документи, за твърдението, че в касата на дружеството са се намирали 0.39 лв. в повече от събраните за процесния период, прието и в обвинителния акт, за твърдението, че 04.09.2010 г. е бил неработен ден и не са събирани суми от абонатите на В и К, за правното значение на използваната компютърна разпечатка предоставена от св. С., за недопускането на искана от защитата техническа експертиза, за авторството на посочените на л. 11 от въззивната жалба думи, за необсъждане в мотивите обясненията на подсъдимата, които са доказателствено средство съгласно НПК, на конкретните възражения относно справедливостта на наказанието. Вместо да обоснове подробно основанията поради които не приема възраженията на защитата по фактите, доказателствената съвкупност и приложимия закон, както бе отбелязано по – горе, се е ограничил да отбележи, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която възприема. Така изготвени, решаващата част от мотивите на въззивното решение, очевидно не отговаря на процесуалните изисквания към въззивното производство, което по същество се явява една втора първа инстанция. Нещо повече, съгласно чл. 317 НПК при упражняване на правомощията си по чл. 334 НПК, въззивната инстанция прилага правилата за първата инстанция. Този съд има процесуалното задължение да съобрази изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК при мотивиране на потвърдителния съдебен си акт, като обоснове основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата. При възприетият от този съд декларативен подход решението е останало без мотиви. Поради отсъствие на произнасяне по посочените възражения, настоящият състав не може да се произнесе по останалите оплаквания свързани с нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Ако в очертаните насоки при проверката на присъдата, въззивната инстанция направи констатации за непълноти, които не позволяват по несъмнен начин да се установи фактическата обстановка по отношение на деянието на осъдената С. В., е длъжна да събере допълнителни доказателства, като извърши ново съдебно следствие, каквото по закон може да проведе.
Ето защо, съставът на Върховния касационен съд счита по реда на настоящето производство, че искането е основателно поради което въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я по реда на възобновяване на наказателни дела , въззивно решение от 15.10.2012 год., постановено по внохд № 419/2012 год. на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, 1-ви въззивен състав.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.


Председател:
Членове: