Р Е Ш Е Н И Е № 467 София, 21 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1441 по описа за 2013 година. С присъда по нохд № 388/13 г. Районният съд-гр.Добрич осъдил подсъдимия Д. И. Г. на основание чл.196, ал.1 т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, чл.194, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като по реда на чл.59, ал.1 НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 13.11.2012 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Деловодните разноски са възложени в тежест на подс.Г.. С решение № 82 от 06.06.2013 г. по внохд № 163/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Добрич потвърдил присъдата. На 14.06.2013 г. осъденият е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – основателно. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо и предопределя отмяна на посоченото по-горе решение на ДОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Констатира се пренебрегване на изискванията на чл.14 НПК, тъй като ДОС не е изследвал всички обстоятелства по делото. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК, като мотивите на ДРС са изготвени в съответствие с чл.373, ал.3 НПК. Сезиран с жалба на подсъдимия ДОС е извършил формално възложената му от закона проверка. Повече от явно е, че мотивите към присъдата на ДРС, в частта относно правната квалификация на инкриминираното деяние, не са съответни на изискванията на чл.305 НПК. Липсват съображенията на решаващия съд относно изведената от него съставомерност по чл.196 НК, в частност коя от хипотезите на чл.29, ал.1 НК е налице и защо. Тази непълнота на съдебния акт не е отстранена от въззивната инстанция – по аргумент за противното от чл.335, ал.2 НПК. Съдържащите се в мотивите (на л.19), декларации за наличието на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, както и на осъждания, стоящи вън от квалификацията на деянието, не дават основание да се приеме, че ДОС е отстранил нарушението, допуснато от проверявания от него съд. Тук е мястото да се каже, че обстоятелството, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по особената процедура, регламентирана в глава 27 НПК, не освобождава съда по същество от задължението му да изпълни изискванията на чл.14 НПК. Инкриминираното по делото деяние е извършено на 08.11.2012 г. Данните за предходните осъждания на Г. са следните: 1) за деяние, извършено на 10.08.2008 г., с присъда, влязла в сила на 10.02.2010 г. по нохд № 1746/09 г. е осъден на основание чл.195, във връзка с чл.63 НК на пробация. 2) с определение по чнд № 1449/10 г., в сила от 01.10.2010 г., наложеното по присъдата под №1 наказание пробация е било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 2 месеца, като на основание чл.69, ал.1, във връзка с чл.66, ал.1 НК изпълнението му е било отложено за срок от 1 година. 3) за деяние, извършено на 16.04.2011 г., с присъда, влязла в сила на 06.07.2011 г. по нохд № 1224/11 г., е осъден на основание чл.195 НК на 11 месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване; 4) с определение по чнд № 1493/11 г., в сила от 30.09.2011 г. на основание чл.68, ал.1 НК е постановено Г. да изтърпи наказанието от 2 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим; 5) за деяние, извършено в периода от м.декември 2010 г. до 21.03.2011 г., с присъда, влязла в сила на 18.11.2011 г. по нохд № 1384/11 г. е осъден на основание чл.195 НК на 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтъпряване. 6) с определение по чнд № 2544/11 г., влязло в сила на 07.03.2012 г., на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК на Г. е определено едно общо наказание измежду наложените с присъдите под №№ 3 и 5 от посочените по-горе, най-тежкото, а именно 11 месеца лишаване от свобода. На 27.04.2012 г. Г. е освободен от затвора предсрочно с остатък 4 месеца и 27 дни при изпитателен срок от 6 месеца (изтекъл преди извършване на инкриминираното по делото престъпление). Тези обстоятелства не са подложени на внимателна преценка от страна на ДОС и както се посочи, от неговото решение не става ясно кои от осъжданията на дееца обуславят наличието на чл.29, ал.1, б.”а” и „ б” НК, кои са онези други осъждания, вън от квалификацията на деянието, оценявани с оглед определяне на наказанието ( както е приел на л.19 от мотивите на решението). При новото разглеждане на делото решаващия съд следва да съобрази закона и задължителната практика по приложението му, а именно: - опасният рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК изисква деецът да е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, без приложението на чл.66, ал.1 НК, каквото осъждане не е налице за молителя; - опасният рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” НК изисква деецът да е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК. ОСНК на ВКС, с Тълкувателно решение № 54/61 г. е указало, че когато са налице условията за определяне на едно общо наказание, съгласно чл.23-25 НК, какъвто е случаят с присъдите под №№ 3 и 5, деецът се счита за осъждан веднъж; - съгласно чл.29, ал.2 НК при преценката за наличието на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1 НК не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен, каквото е това под № 1; Останалите възражения на осъдения, относно справедливостта на наложеното му наказание, няма как да получат отговор сега, но при новото разглеждане на делото трябва да им бъде даден убедителен такъв. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 82 от 06.06.2013 г., постановено по внохд № 163/13 г. на Окръжния съд – гр. Добрич и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.