Р Е Ш Е Н И Е № 73 Гр.София, 29.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора СИМОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.193/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №10/27.09.21 г., постановена от Градски съд- София /СГС/, НО, 13 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.2370/21 г., е отменена оправдателна присъда, постановена на 14.02.20 г.от РС-София /СРС/, НО,114 състав, по Н.О.Х.Д.880/18 г., и подсъдимият А. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК. Във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за три години-на основание чл.66,ал.1 НК. В съответствие с чл.343 Г подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година. Срещу съдебния акт на СГС е постъпила касационна жалба с оплаквания за постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнение към сезиращия настоящата инстанция процесуален документ се развиват съображения в подкрепа на оплакванията, като се препотвърждава искането. В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея, с изтъкнатите в тях доводи. Представителят на ВКП настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата, допълнението към нея и аргументацията и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: На първо място, тази инстанция се счита задължена да отбележи, че предмет на атакуване пред нея е постановеният от СГС съдебен акт, както указва нормата на чл.346,т.2,пр.1 НПК. В този смисъл тя няма да се спира пред приетите за основателни според защитата аргументи на първостепенния съд за оправдаване на дееца, тъй като не са обект за разглеждане поради отхвърлянето им от контролирания съд. На второ място, при обосноваване на неправилността на присъдата на СГС в допълнението към касационната жалба,където са развити съдържателните съображения, част от последните са свързани с личната за страната интерпретация на доказателствения материал, с релевиран спор не за негова годност, а за достоверност на същия, неотчетена от решаващата втора инстанция. Това представлява в същината си оплакване за необоснованост, с която тази инстанция няма да се занимава при настоящото първо редовно разглеждане на делото пред нея, поради неприсъствието й сред касационните основания. Последното казано на трето място се отнася и за принципно споменатата в жалбата недоказаност на престъпното деяние, за извършването на което касаторът е признат за виновен и осъден. Касационната инстанция като такава по правото оценява доказателствената деятелност на ревизирания съд в контекста на законосъобразно съблюдаване на визираната в процесуалния закон процедура. И ако тя е спазена, собственото за атакуващата страна несъгласие с направените изводи не поражда задължение за ВКС за обмисляне поотделно и взаимно съотнасяне на събрания по делото материал. Ако пък не е, то тогава се стъпва на плоскостта на допуснати нарушения на процесуалните правила, чиято преценка да доведе до заключение дали те са от такъв характер,че да се налага отмяна на обжалвания съдебен акт /за което настоява и защитата/ или не. Самостоятелно оглеждане на твърдяна недоказаност при съответна приета фактология би обусловило преценка на доказателствата по същество, в каквато роля върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е легитимирана да влиза /освен при изключителната хипотеза по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Ето защо ВКС е ограничен в обсъждането си до определени възражения, относими към процесуалната годност на процесните материали, обмислянето им с извеждане на съответна престъпна фактология, както и приложението на материалното право в тази връзка. Общо трябва да се заяви, че въззивната инстанция е изразила своите съображения по доказателствената наличност и при спазване на процедурните правила е достигнала до верни изводи по установените фактически положения. Ясно е посочено на кои материали се дава вяра и защо. Обясненията на подсъдимия и показанията на неговите приятели свидетелите М. и С. са преценени адекватно и процесуално изрядно е изведено заключението за неясното количество алкохол, изпито от касатора. Всъщност единственият предмет на спор, преценяван на плоскостта на допуснато от СГС нарушение на процесуалните правила, е неприемането на изводите по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена за очертаване на количеството алкохол в кръвта на подсъдимия при управление на МПС, към момента на спирането му от полицейски служители. Вярно е, че проверяващите легитимирани органи не са били на място при самото преустановяване на движението на водения от С. автомобил и около 25 минути по-късно той е проверен за употреба на алкохол с неоспорено техническо средство, отчело 1,39 промила. Касаторът е ОТКАЗАЛ да даде кръвна проба, поради което и двете вещи лица по коментираната експертиза не са били в синхрон относно обстоятелството дали към момента на спирането му той се е намирал във фазата на резорбция или на елиминация на поетото количество алкохол- все на основа на дадените от него обяснения, информацията по които е била подкрепена от приятелите му /без значение в обсъждания аспект е дали изявленията на последните са звучали правдоподобно или не/. Както правилно е отбелязал СГС обаче, единственият начин да се разбере дали е налице резорбция или елиминация, което пък да доведе до установяване на точното количество алкохол в кръвта на касатора при управлението на лекия автомобил, е можело да стане при наличие на кръвна проба. За това експертите не са имали разнобой в изявленията. Останалото са хипотетични разсъждения, очевидно с противоречащи си изводи, базирани на ненадеждни източници. В този смисъл ВКС се солидаризира с допустимата процедурно, а и по същество, аргументация на контролирания съд относно изключване на обсъжданото експертно заключение от годната за ценене доказателствена маса. Не може да се приеме,че ревизираният съд по правило игнорира такова доказателствено обезпечаване. Просто конкретиката по настоящото дело му дава повод за застъпената от него позиция. Не може да не се отбележи освен това,че поддържаното от дееца можеше успешно да се констатира доказателствено до степен, че да не се стигне до провеждане на съдебно, а и на типично наказателно производство, ако той бе дал кръвна проба. Защитата оспорва изключването на коментираното експертно заключение не за друго, а защото мнението на едното от вещите лица обслужва тезата й /относно резорбцията/. Затова и сочи очертаната по-горе недоказаност на обвинението. Този съд не се съгласява с изложената в касационната жалба позиция, от една страна защото възприема казаното от решаващата втора инстанция. От друга- лансираната теза не държи сметка за поведението на С., преценявано в светлината на визираните във важимата за случая Наредба №1/19.07.17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ правила, и в частност на чл.6,ал.9 от същата. В края на краищата касаторът се е ползвал от правото си да не даде кръв за изследване, но не може да преодолее неблагополучните за него последици във връзка с показателите на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол при управление на МПС. Спазен е надлежният ред, предвиден в Наредбата, и законосъобразно е изведено престъпно поведение с консумиран състав на престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК. Ето защо атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила поради липса на процедурна и материалноправна незаконосъобразност. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №10/27.09.21 г., постановена от ГС-София, НО, 13 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.2370/21 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/