6 Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 19.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2001/2021 година Производството е по чл. 48, във вр. с чл.47, ал.1, т.2, т.5, предл.второ и т.6 от ЗМТА. Предявени са искове от ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД /ПЕСА/, представлявано от Кшищтоф Зджиарски –председател на УС, чрез процесуален пълномощник, за отмяна, на основание чл.47, ал.1, т.2, пр.1 и 2, т.5, пр.2 и т.6 ЗМТА, на арбитражно решение от 18.05.2021 г. по МАД № 20/2020 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, с което предявените от ПЕСА срещу СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД обективно съединени искове за заплащане на сумата от 339 054.10 лв., представляваща остатък от плащането по фактура № MMUE 354/E/811/2019, както и за мораторна лихва в размер на 24 769.78 лв. за периода от 25.01.2020 г. до 13.10.2020 г., са отхвърлени поради прихващане с насрещни вземания на СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД в същия размер. Евентуално, при приемане, че е налице валиден арбитражен договор, ищецът твърди, че арбитражното решение е над рамката на правомощията, учредени в него. Според ищеца, между страните няма сключено валидно арбитражно споразумение. При договор за обществена поръчка липсва договаряне и той не е от категорията на обективните търговски сделки, а съставлява административен договор, по който възложителят е с властнически правомощия и едностранно определя условията по договора, вкл. и редът за разрешаване на евентуални спорове. Липсва изрично конкретно изразено съгласие на изпълнителя по договора относно съдържащата се в него арбитражна клауза. Сочи се и противоречие на арбитражната клауза на чл.13, ал.1, т.6 ЗОП, изрично изключваща арбитражните и помирителните услуги от обектите на обществени поръчки. Твърди се още, че инициираното арбитражно производство е вследствие на задължителни препоръки от финансиращия орган Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, изпратено до Негово превъзходителство посланика на Република Полша. Поддържаното евентуално основание за отмяна по чл.47 ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА е основано на доводи за: произнасяне от АС по неиндивидуализирано възражение за прихващане, в нарушение на обема на търсената защита, при пропуск на АС да разгледа направеното от ПЕСА искане за намаляване на неустойката, предмет на възражението, както и над рамките на правомощията, учредени с арбитражния договор. Последното въведено от ищеца основание по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА е обосновано с твърдения за нарушаване на принципа за безпристрастност на посочен от ответника арбитър - Д. Г. /с неточно цитирано име в обстоятелствената част от исковата молба/, предвид демонстрирани трайни и последователни отношения страна-адвокат-арбитър. В постъпил от ответника писмен отговор, чрез процесуален пълномощник, се оспорва изцяло искането за отмяна на арбитражното решение. Твърди се, че ПЕСА не само е завело процесното арбитражно дело, като се е позовало на съществуваща арбитражна клауза, но и в самото производство не са въведени възражения за недействителност на последната, поради което, компетентността на АС при БТПП е стабилизирана. Освен това сочи, че ищецът е участвал активно в производството и не е оспорвал компетентността на арбитража. За превратно се счита даденото от ищеца тълкуване на чл.59, ал.3 и ал.4 от процесния договор относно задължителността на препоръките на управляващия орган на ОПРР. Ответникът оспорва аргументите на ищеца за противоречие на арбитражната клауза на императивни правила на ЗОП, т.к. предмет на арбитражното дело не са искове за попълване на празноти в договора или за приспособяването му към новооткрити обстоятелства. Като несъответстващи на данните по приключилото арбитражно производство се сочат и твърденията на ищеца за произнасяне по неконкретизирано възражение за прихващане. За относимо към правилността на арбитражното решение се счита твърдението на ищеца за неразглеждане на възражението на ПЕСА за намаляване на неустойката, а по същество се твърди неоснователност на същото. Ответното дружество оспорва и основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, като изтъква, че участието на един от арбитрите в друг спор между страните, не може да породи съмнение за безпристрастност от обективна страна. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.47 ЗМТА, приема следното: Исковата молба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от връчване на препис от арбитражното решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на исканата отмяна, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА като основания за отмяна на арбитражното решение са предвидени - липса на арбитражно споразумение или недействителност на сключено споразумение съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. Арбитражното споразумение е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща арбитрируемост на спора. За да е валидно арбитражното споразумение е необходимо страните да са постигнали предварително писмено съгласие, съответстващо на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, за възлагане на избран от тях и индивидуализиран арбитражен орган разрешаването на правни спорове на договорно или извъндоговорно основание. Разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА презумира съществуващо арбитражно споразумение, независимо от неспазването на предвидената в чл.7, ал.2 ЗМТА писмена форма, когато е сключено пред самия арбитражен съд, или при предприемане на процесуални действия от ответника за защита по същество срещу заявените искови претенции, без да оспорва компетентността на арбитража. Видно от приложеното арбитражно дело е, че АС при БТПП е сезиран с подадена искова молба от ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД /ищец и в настоящото производство/, срещу СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 339 054.10 лв., представляваща остатък от плащането по фактура № MMUE 354/E/811/2019, както и за мораторна лихва в размер на 24 769.78 лв. за периода от 25.01.2020 г. до 13.10.2020 г. В исковата молба – раздел I, искането за започване на арбитражното производство е основано на изрична писмена арбитражна клауза, обективирана в договора, от който произтичат претендираните вземания. С отговора на исковата молба, СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД заявил материалноправно изявление за компенсиране на исковите суми с негови вземания за мораторна неустойка и евентуално възражение за прихващане. В хода на арбитражното производство не са въведени възражения за неарбитрируемост на спора, или възражения за недействителност на арбитражната клауза. С арбитражното решение, предявените искови претенции от полското дружество – изпълнител са отхвърлени поради възприета от решаващия арбитражен състав основателност на релевираното от ответника правопогасяващо възражение. Преди постановяване на решението по същество, арбитражният съд е приел, че е компетентен да разгледа и разреши материалноправния спор, позовавайки се на изричната разпоредба на чл.58, ал.2 от сключения по реда на ЗОП договор между страните от 29.01.2019 г. - за доставка на 13 броя нископодови трамваи. Изтъкнал е, че се касае за валидна арбитражна клауза, изрично посочваща АС при БТПП като компетентен да разреши всякакви спорове между страните по този договор, при приложимост на неговия правилник. Предвид горното, и по аргумент от чл.20, ал.1 ЗМТА, компетентността на сезираната арбитражна институция е стабилизирана, което съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иска за отмяна на арбитражното решение при предпоставките на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Независимо от предходния извод /основан на съдържащите се в абритражното дело конкретни данни/ за невъзможност да се проведе успешна защита срещу арбитражното решение поради липса на арбитражна клауза или недействителност на такава клауза, възраженията на ищеца за недействителност на арбитражната клауза, са и изцяло неоснователни. Съдържащото се арбитражно споразумение в сключения между страните договор по реда на ЗОП съставлява самостоятелен процесуален договор за арбитраж, който е извън обхвата на параметрите на обществената поръчка, поради което настоящият състав не обсъжда доводите на ищеца, свързани с правната характеристика на сключения по реда на ЗОП договор. Преценката за действителността на споразумението, по принцип не произтича от действителността на материалноправния договор. Освен това, клаузата за арбитраж не попада в обхвата на обектите на обществените поръчки по чл.3 ЗОП, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – решение по т.д. № 2049/2014 г., I т.о., нито се касае за предвидените в чл.13 ЗОП общи изключения, вкл. арбитражни или помирителни услуги по ал.1, т.6 на чл.13 ЗОП. Като несъответстващи на доказателствата по арбитражното дело и на процедурата за сключване на договора са поддържаните от ищеца доводи на ищеца за едностранно определяне от възложителя на процесуалния ред за разрешаване на спорове между страните, свързани или породени от облигационната връзка. Още повече, че в случая са налице предпоставки и за стабилизиране на компетентността на постановилия решението арбитражен съд. Възраженията на ищеца, основани на част от арбитражната клауза, предвиждаща арбитрируемост и на спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, не следва да се преценяват по същество и да се обсъжда доколко предметът на клаузата, в тази й част, попада в разпоредителната власт на страните. Предмет на арбитражното дело не са материалноправни спорове, чието разрешаване да налага изменение на договора за обществена поръчка в някоя от хипотезите по чл.116 ЗОП. Неоснователен е и искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал.1, т.5, предл.второ ЗМТА. Според практиката на ВКС, излизане извън предмета на спора е налице, когато съдът подмени твърдяните от страната правопораждащи спорното право обстоятелства. В случая, посоченото основание е релевирано при условие на евентуалност спрямо основанията по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, а доводите на ищеца са относими към въведеното в арбитражното производство възражение за прихващане. Изложените в исковата молба съображения касаят: допустимостта и редовността на заявеното правопогасяващо възражение от ответника, както и неговата основателност. Тези съображения на ищеца съставляват оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на арбитражното решение и поради това не са допустим предмет на проверка от страна на ВКС в настоящото производство. Предходното е относимо и към доводите на ищеца за незачитане, от страна на арбитражния съд, на предвидения в договора документален форсмажор, за наличието на който са представени удостоверения, с характер на официални документи, издадени от оторизиран орган – Националната търговска камара на Република Полша. Поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение поради нарушаване на принципа за безпристрастност и на правото на справедлив процес, квалифицирано по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, не може да се приеме за доказано въз основа на последващо участие на арбитъра Д. Г. в разглеждането на друг арбитражен спор между същите страни, посочен от процесуалния пълномощник на ответника. Това не би могло да се квалифицира като обективен факт, макар и последващ постановяването на атакуваното решение, който да рефлектира върху декларираната безпристрастност на арбитъра, и за извод, че образуването на арбитражния съд противоречи на повелителни законови норми. Предвид изложеното, исковете за отмяна на арбитражното решение по МАД № 20/2020 г. на АС при БТПП следва да се отхвърлят. При този изход на делото, ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, за което направено своевременно искане. Към представения от „Столичен Елекротранспорт“ ЕАД списък по чл.80 ГПК са приложени: договор за правни услуги, с който е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 16 000 лв. без ДДС, два броя фактури и два броя преводни нареждания, доказващи плащането на възнаграждението, с ДДС. Възражението на ищеца за прекомерност на договореното от ответника и заплатено от него адвокатско възнаграждение, не би могло да се счете за основателно. Действително, с оглед характера на производството по чл.48, вр. чл.47 ЗМТА, след произнасяне по доказателствените искания и изготвяне на проект за доклад по делото, е проведено едно открито съдебно заседание, с участие на процесуалните пълномощници на страните. Същевременно, защитата на ответника е проведена от надлежно упълномощения от него адвокат по всички предявени с исковата молба основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение. Предявяването на множество искове по чл.47, ал.1 ЗМТА не сочи на незначителна правна сложност на делото, поради което искането за редукция на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, макар и да надхвърля минималния такъв - 9 973.28 лв., с ДДС, съгл.Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД /ПЕСА/ срещу СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД искове по чл.47, ал.1, т.2, пр.1 и 2, т.5, пр.2 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 18.05.2021 г. по МАД № 20/2020 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. ОСЪЖДА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД да заплати на СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД разноски по делото в размер на 19 200 /деветнадесет хиляди и двеста/ лева, с включен ДДС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: