Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * недопустима касационна жалба * оставяне без разглеждане на касационна жалба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 403 София, 16 октомври 2013 година


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА

при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1233 по описа за 2013 година.

Постъпила е касационна жалба от името на подсъдимия С. И. С. против решение № 43 от 07.05.2013 г., постановено по внохд № 36/13 г. на Апелативния съд-гр.Бургас, като се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 268/12 г. Окръжният съд-гр.Бургас осъдил/оправдал подс.С., както следва:
- за деяние, извършено в периода от 01.10.1998 г. до м.май 1999 г., на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.256, ал.1, чл.26, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.54 и чл.57, ал.2 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева, като подсъдимият е оправдан частично по първоначално предявеното обвинение;
- за деяние, извършено за времето от 01.10.1998 г. до м.май 1999 г., на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1, чл.26, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.54 и чл.57, ал.2 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева, като по част от първоначално предявеното обвинение подс.С. е оправдан;
- по обвинението по чл.212, ал.4, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК подс.С. е оправдан;
- на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание, най-тежкото от определените му отделни наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор;
- на основание чл.23, ал.3 НК към наложеното най-тежко наказание БОС присъединил изцяло наказанието глоба в размер на пет хиляди лева;
- на основание чл.70, ал.7 НК БОС постановил подс.С. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд № 111/96 г. на РС-гр.нова Загора, а именно една година, два месеца и седем дни лишаване от свобода, като постановил то да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
С оспореното въззивно решение БАС потвърдил присъдата на БОС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Касационната жалба на подсъдимия С. С. следва да се остави без разглеждане и съображенията за това са следните:

В жалбата се твърди: 1) „БАС се е опитал да изправи процесуалните нарушения, които са били установени от БОС, но е приел, че същите не са съществени и не са от основанията за отмяна на първоинстанционната присъда”; 2) „ още във фазата на досъдебното производство бяха допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на обвиняемия. С. бе привлечен в качеството на обвиняем по чл.212, ал.5 НК, във връзка с ал.1 вр.с чл.26, ал.1 НК без каквито и да са данни, поради което евентуално производството да приключи по гл.27 от НПК”. При тези съображения се твърди, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и се иска връщане на делото на прокурора за ново разглеждане или оправдаване.
Възможността по чл.351, ал.3 НПК не е използвана от подсъдимия и/или защитата му, като пред ВКС, до даване ход на делото, не е представено писмено допълнение към касационната жалба.
В съдебно заседание, защитата на жалбоподателя привнася възражение, че в хода на досъдебното производство не е разпитан Д. А..
Изложеното ясно указва, че данни в подкрепа на релевираните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, не са поставени на вниманието на касационната инстанция нито с касационната жалба, нито по реда на чл.351, ал.3 НПК. Общо заявеното, че на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения и, че БАС се е опитал да изправи някои от тях, не е подкрепено с данни относно конкретиката на претендираните нарушения и отражението им върху процесуалните права на подсъдимия, доколкото ВКС не установи по делото да са допуснати нарушения от категорията на чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК, за които следи служебно.
ВКС многократно е имал повод да укаже, че липсата на данни, в подкрепа на ангажираните касационни основания, не може да предопредели извършването на проверка по реда на глава двадесет и трета НПК. Отделен е въпросът, че при липсата на конкретни възражения/данни, задължението на касационната инстанция да им даде отговор, произтичащо от чл.354, ал.4 НПК, няма как да бъде изпълнено.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия С. И. С. против решение № 43 от 07.05.2013 г., постановено по внохд № 36/13 г на Апелативния съд – гр. Бургас.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: