12
Р Е Ш Е Н И Е № 60128 София, 31.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 978/2018 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място] и касационна жалба на ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.”, [населено място], [община] срещу решение № 2706 от 28.12.2017 г. по т. д. № 4177/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 382 от 22.02.2017 г. по т. д. № 2015/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав.
Касаторите-синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща отхвърлянето на предявения от тях главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното от ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.” с изявление вх. № 10818/2014 г. прихващане с вземане в размер на 516 000 лв., придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г. Подробно аргументират становището си, че приложима в случая е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., действаща към момента на обявяване несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД, тъй като именно тогава за кредиторите на банката е възникнало потестативното право да искат обявяване на процесното прихващане за недействително. При условията на евентуалност посочените касатори поддържат, че дори да се приеме приложимост на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията към датата на изявлението за прихващане (от ДВ, бр. 105/29.12.2011 г.), то същото отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, мотивирайки се с тълкуването на посочената норма в смисъл, че употребеният в нея термин „длъжник“ визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който, след сключването на една или повече правни сделки, е придобил едновременно и качеството на кредитор.
Касаторът ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.” обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща уважаването на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното от него с изявление вх. № 10818/2014 г. прихващане с вземане в размер на 516 000 лв., придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г. Поддържа, че в посочената му част въззивното решение е недопустимо поради произнасянето по иск, приет за разглеждане след недопустимо уточнение на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, довели до предявяването на нов иск, наред с първоначалния, а именно – на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен при условията на евентуалност спрямо първоначалния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Релевира оплаквания и за неправилност на обжалвания акт досежно иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради явна необоснованост, като излага обстойни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че към момента на придобиване на вземането не е било налице знание от негова страна за настъпилата неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД.
С определение № 647 от 16.11.2018 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато поради вероятността въззивният акт да е недопустим, с оглед начина, по който са конституирани страните по предявените искове и по отношение на които са постановени решенията на инстанциите по същество.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 23.03.2018 г. (на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/) и от 22.03.2018 г. (на ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.“), както и в депозираните в хода на касационното производство писмени бележки, съответно – от 27.02.2020 г. и от 29.09.2021 г. (на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/) и от 26.02.2020 г. и от 06.10.2021 г. (на ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.“), поддържани и в съдебните заседания на 26.02.2020г. и 29.09.2021г.
Върховен касационен съд – Търговска колегия, Второ отделение, в настоящия състав, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: Ответникът ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.“, като длъжник-кредитополучател по сключен с „Корпоративна търговска банка“ АД договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г., със задължения към 03.11.2014 г. в общ размер на 1 287 524.62 лв., е извършил прихващане с вземане към банката в размер на 516 000 лв., придобито от В. К. П. по силата на договор за цесия от 02.07.2014 г.; Прихващането е извършено с изявление вх. № 10818 от 04.11.2014 г., надлежно получено от банката на същата дата.
Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН по съображения, че доколкото процесното прихващане е извършено от кредитор, а не от длъжника (банката), същото не може да бъде обявено за недействително по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, т. е. че не е осъществен фактическият състав на посочената разпоредба в редакцията й от ДВ, бр. 105/29.12.2011 г., която именно, а не редакцията от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., следва да се счита приложима към случая, предвид липсата на изрично предвидено в закона обратно действие на последната.
Въззивният съд е възприел изцяло и становището в обжалваното решение за основателност на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. С оглед обявяването в търговския регистър на решението на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и вписването на обстоятелствата по чл. 116, ал. 1 и 2 вр. чл. 116, ал. 3 ЗКИ, съставът е направил извод за доказано наличието на знание у извършилия прихващането кредитор ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.” за изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност, разбирано като представата на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност – неизпълнение на изискуеми парични задължения и спиране на плащанията към кредиторите, а не като констатациите на експерт на база обоснован финансово-икономически анализ на счетоводните документи и финансовите отчети на банката.
За неоснователен въззивната инстанция е приела и довода на въззивника-едноличен търговец за недопустимост на предявения евентуален иск, като е счела, че с допълнителната искова молба ищците са изменили предявения от тях иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, въвеждайки ново основание за обявяване на процесното прихващане за недействително, в резултат на което изменение се е стигнало до допустимо обективно съединяване при условията на евентуалност на първоначално предявения иск с иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е допустимо, но частично неправилно.
По допустимостта на решението:
На първо място, решението не е недопустимо поради ненадлежно конституиране на страните. Въпросът за надлежните страни в производството по предявен иск по чл. 59, ал. 3 и по чл. 59, ал. 5 ЗБН и по-конкретно – следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове, относим към допустимостта на атакуваното въззивно решение, за чиято проверка е допуснато касационното обжалване, е разрешен с постановеното след образуване на делото (по предложение на настоящия състав) Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 20.12.2019 г. на ОСТК на ВКС. Със същото е прието, че в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. С оглед това правно разрешение, обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по спор с надлежни страни – синдиците на обявената в несъстоятелност банка и извършилия прихващането кредитор.
На второ място, не може да бъде споделено становището на касатора ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.” и за частична недопустимост на въззивния акт, а именно – по отношение уважения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В исковата молба синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) са изложили обстоятелства, касаещи основанието, от което произтичат задълженията на ответника към банката и извършеното от него прихващане – за цесията на процесното вземане, за съобщаването й по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за изявлението за прихващане от ответника и достигането му до банката-длъжник, т. е. заявили са обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, като са формулирали и петитум, съответстващ на така поддържаната от тях правна квалификация. В допълнителната искова молба ищците са посочили, че „искът би могъл да се квалифицира и като такъв по чл. 59, ал. 3 ЗБН“, като са заявили, че твърдят недействителност на процесното прихващане, от една страна, поради това, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността, а от друга страна – че преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но към момента на придобиване на вземането, с което е извършено прихващането, ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. Следователно, с допълнителната искова молба е въведено твърдение за ново обстоятелство, относимо към друго основание за недействителност на прихващането – това по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като е уточнено, че същото се поддържа при условията на евентуалност спрямо първоначално заявеното основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН. В резултат от посоченото процесуално действие на ищците се е стигнало до последващо обективно евентуално съединяване на искове чрез въвеждане на ново основание, което, доколкото не е съпроводено с едновременно изменение и на петитума на исковата молба, представлява допустимо от закона (чл. 372, ал. 2 във връзка с чл. 214, ал. 1 ГПК) изменение на иска, както правилно е приел и въззивният съд. Оттук и изводът, че постановеното по евентуалния иск решение не е недопустимо.
По правилността на решението:
По отношение на главния иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:
Съществен за основателността на този иск е въпросът за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН при преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на същата с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) и по-конкретно – дали е приложима редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1 или е приложима предходната, т. е. първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН (ДВ, бр. 92 от 2002 г.), според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Отговор на посочения въпрос е даден във формираната след допускане на касационното обжалване на въззивното решение непротиворечива практика на ВКС– решение № 60114 от 09.12.2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на І т. о., решение № 60156 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на І т. о., решение № 60147 от 12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на І т. о. и др. В тази практика, която настоящият състав споделя, се приема, че за прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), приложима е първоначалната редакция на разпоредбата (ДВ, бр. 92/2002 г.), действала до изменението. Изводът е аргументиран преди всичко с материалноправния характер на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред – спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно действие. По отношение изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.) обратно действие е придадено с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ, бр. 22/2018г.). Впоследствие, обаче, същото е отпаднало поради обявяването на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ, бр. 22/2018г.) за противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ.
Неоснователно е становището на касаторите-ищци, че приложима в случая е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., действаща към момента на обявяване несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД, тъй като именно тогава за кредиторите на банката е възникнало потестативното право да искат обявяване на процесното прихващане за недействително. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да предяви иска не се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна норма.
Не може да бъде споделен и доводът, че дори в хипотезата на приложимост на първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН процесното прихващане отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като от тълкуването на посочената разпоредба се установява, че употребеният в нея термин „длъжник“ визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който, след сключването на една или повече правни сделки, е придобил едновременно и качеството на кредитор. Употребеното понятие „длъжника“ в първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност – кредитори и банка, като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с термините „кредиторите“ и „длъжника“ се назовават двете страни на правоотношението, не може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. Аргумент в подкрепа на горния извод са и мотивите на решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д.№ 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, където е посочено, че чрез преуредените с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН от лица, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката.
С оглед отговора на въпроса за приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в частта, с която е прието, че процесното прихващане, извършено на 04.11.2014 г., не е недействително, обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Доколкото прихващането е извършено от кредитор на банката, а не от самата банка (несъстоятелния длъжник), каквото е изискването на действащата към този момент редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, то не са налице предпоставките за обявяване на същото за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, както правилно е преценила и въззивната инстанция. Поради това, в частта, с която главният иск е отхвърлен, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН:
Значими за решаването на спора по този иск са въпросите какво следва да се разбира под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН и това знание може ли да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ.
Посочените въпроси са разрешени в постановените след допускане на касационното обжалване множество решения по чл. 290 ГПК на ВКС – решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на I т. о., решение № 112 от 28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ІІ т. о., решение № 161 от 17.12.2020 г. по т. д.№ 3089/2018 г. на ІІ т. о., решение № 131 от 21.12.2020 г. по т. д.№ 751/2019 г. на І т. о., решение № 130 от 15.01.2021 г. по т. д. № 2597/2018 г. на II т. о., решение № 142 от 21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г. на II т. о. и др.
Съгласно така формираната практика, която настоящият състав споделя напълно, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36 ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59 ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства.
С оглед горните правни разрешения, изводът на въззивния съд, че към момента на придобиване на вземането, с което е извършено процесното прихващане (02.07.2014г.), ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката е неправилен. Узнаването от него на решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор, вследствие надлежното му разгласяване по предвидения в закона ред, не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Оповестителното действие на това решение се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност.
Що се отнася до изготвения от одиторските фирми „Ърнст едн Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, същият не следва да бъде обсъждан, тъй като на него синдиците на банката са се позовали за първи път едва в настоящото производство. Отделно от това, посоченият документ е ирелевантен за настоящия спор, тъй като е изготвен и оповестен след придобиване на вземането, с което е извършено процесното прихващане.
Всички изложени съображения налагат извод, че субективният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН е недоказан, поради което предявеният евентуален иск е неоснователен и след отмяна на въззивния акт следва същият да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.“ разноски за разглеждане на делото по евентуалния иск в общ размер на 9 500 лв., съответно: за първоинстанционното производството – сумата 2 300 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, и за въззивното производство – адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 7 200 лв. За производството пред ВКС разноски не са претендирани.
По отношение на разноските за първоинстанционното производство следва да се отбележи, че доказано е заплащането на адвокатско възнаграждение само в размер на 9 000 лв., а не и допълнително платената сума 10 800 лв. по списъка по чл. 80 ГПК, депозиран пред въззивната инстанция. Този извод следва от обстоятелството, че посочената сума е заплатена и доказателствата за плащането й са представени след приключване на устните състезания в първата инстанция, което е в противоречие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че доказателствата за извършени от страната разноски следва да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН, за отхвърлянето на евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) следва да бъде възложена дължимата за разглеждане на делото във всички инстанции държавна такса в общ размер на размер на 20 640 лв., включваща: 10 320 лв. – за първата инстанция и по 5 160 лв. – за въззивната и за касационната инстанция. В същия размер – по 5 160 лв. (а не 10 320 лв., както е присъдена от Софийски апелативен съд) – е дължимата държавна такса за разглеждане на делото във въззивната и касационната инстанция по главния иск. Или, общо дължимата държавна такса за въззивното и касационното производство възлиза на 30 960 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2706 от 28.12.2017 г. по т. д. № 4177/2017 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 382 от 22.02.2017 г. по т. д. № 2015/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав. в частта, с която е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.”, [населено място], [община] евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното от едноличния търговец с изявление вх. № 10818/2014 г. прихващане с вземане в размер на 516 000 лв., придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.”, [населено място], [община] евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното от едноличния търговец с изявление вх. № 10818/2014 г. прихващане с вземане в размер на 516 000 лв.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], разноски за разглеждане на делото по евентуалния иск в размер на сумата 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд, от масата на несъстоятелността, държавна такса в размер на сумата 30 960 (тридесет хиляди деветстотин и шестдесет лева).
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2706 от 28.12.2017 г. по т. д. № 4177/2017 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 382 от 22.02.2017 г. по т. д. № 2015/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав. в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу ЕТ „Орхидея – Сем. Г. – В. Г.” главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното от едноличния търговец с изявление вх. № 10818/2014 г. прихващане с вземане в размер на 516 000 лв., придобито по договор за цесия от 02.07.2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |