Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * заповед за незабавно изпълнение * обезсилване на изпълнителен лист * правен интерес


5






Р Е Ш Е Н И Е


№143


гр. София, 13.12.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1132 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 56 от 19.07.2012г. по т.д. № 153/2012г. на Апелативен съд - Б., в частта за обезсилване на решение № 445/ 14.02.2012г. по т.д. № 961/ 2009г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено спрямо [фирма], [населено място], че дължи на касатора [фирма] сумата 90 000 евро - част от вземането за неустойка за периода от 16.04.2007г. до 19.05.2009г. по договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на многоетажна масивна сграда, като производството в тази част е прекратено.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, именно заповедта за изпълнение, която не е отменена, е изпълнително основание за вземането, подлежащо на принудително изпълнение, поради което за ищеца е налице интерес от предявения установителния иск за установяване на вземането, предмет на заповедта. Излагат се доводи, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист не е отпаднало изпълнителното основание, а само е спряно изпълнението, поради което това не се отразява на допустимостта на иска по чл.422 ГПК.
Ответникът по жалбата оспорва допустимостта на касационното производство. Поддържа, че жалбата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуване на множество периодични вземания за неустойка в размер на 1000 евро на ден за период от 16.04.2007г. до 14.07.2007г. или общо 90 иска за 90 дни, всеки с цена на иска от 1000 евро. Недопустимостта на касационното производство се извежда и от твърдението, че не е представено в дадения от съда срок пълномощното на подписалия касационната жалба адв. Ч., като извършените действия след изтичане на срока не санират този порок. Оспорва се и възможността да се дават повторни указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, с оглед нарушение на принципа за равенство на страните по чл.9 ГПК. Навеждат се аргументи, че приподписалите по-късно касационната жалба адв. Ц. и адв. Костова, имат учреден мандат да представляват касатора, считано от 1.10.2012г. /датата на подписване на пълномощното им/ занапред, като не са упълномощени да потвърдят правни действия и да правят волеизявления от името на дружеството-касатор със задна дата. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалба, поради недопустимост на постановения първоинстанционен акт, като се твърди, че предявените установителни искове по основание и петитум не съответстват на издадената от Бургаски районен съд заповед за изпълнение на парично вземане, с оглед на това, че: 1/ в производството по чл.417 ГПК е уважена цялостна, а не частична претенция за неустойка, а в производството по чл.422 ГПК се иска установяване на частична претенция; 2/ заявеното основание на вземанията в производството по чл.417 ГПК е неизпълнение от страна на длъжника на задължение да извърши до 15.04.2007г. всички строителни довършителни работи и да получи разрешение за строеж, а основанието и петитума на исковете по чл.422 ГПК е различен- неустойка, поради забавено изпълнение за извършване на СМР относно изграждането и въвеждането в експлоатация на многоетажна сграда с предназначение апартаментен хотел. Акцентира се върху различния обект на правоотношението /не цялото строителство по нотариалния акт, а само на сградата/ и различния акт за установяване завършването на фактическия състав на главното правоотношение, обезпечено с неустойката- удостоверение за въвеждане в експлоатация, вместо посочения в нотариалния акт протокол обр.16. Направен е и довод за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск: 1/ за вземане по чл.92, ал.1 ЗЗД за период от 16.04.2007г. до 19.05.2009г., различен от въведения с исковата молба- от 16.04.2007г. до 14.07.2007г. вкл.; 2/ в диспозитива на решението се приема, че вземането произтича от договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на многоетажна масивна сграда с предназначение- апартамент-хотел, докато ищецът претендира неустойка на основание, описан в исковата молба нотариален акт. С оглед така наведените аргументи, се иска въззивното решение в частта за обезсилване на първоинстанционния акт да бъде оставено в сила.
С определение № 431/ 14.05.2013г. по т.д. № 1132/ 2012г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Ако при висящо производство по чл.422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството по иска по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист е отпаднала основната предпоставка за допустимост на иска- валидна заповед за незабавно изпълнение за оспореното парично вземане и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Посочено е, че с отпадане на изпълнителното основание отпада и правния интерес на ищеца от водене на установителен иск по чл.422 ЗЗД. Според решаващия състав, ищецът е могъл да защити правото си по спорното вземане във висящия процес, като предприеме в първоинстанционното производство изменение на установителния иск в осъдителен иск, което не е направено. Въз основа на горното, е направен извод, че за ищеца е отпаднал интересът от воденето на установителния иск, на което основание същият се явява недопустим.

По допустимостта на касационната жалба:
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице твърдяната от ответника недопустимост на касационното производство, с оглед следното:
Неоснователен е доводът на ответника по касацията, че при множество периодични вземания за неустойка от 1000 евро на ден за период от 90 дни, съдът е сезиран с 90 на брой искове по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД с цена на всеки от исковете от 1000 евро. На основание чл.69, ал.1, т.1 ГПК, при иск за заплащане на периодични парични вземания, произтичащи от единен правопораждащ факт, цената на иска се определя от размера на търсената за периода сума. В случая тя е 90 000 евро, поради което не е налице недопустимост на касационното обжалване, съобразно ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
На второ място, неоснователно е и твърдението, че касационната жалба е подписана от адв. В. Ч. при липса на представителна власт, тъй като в представеното още в първоинстанционното производство пълномощно на адвоката, подписано от органния представител на страната, което не е оттеглено, адв. В. Ч. изрично е упълномощен „да обжалва всякакви съдебни актове, за които се допуска обжалване пред по-горна инстанция като за целта подписва и подава въззивни, касационни и частни жалби, включително и други необходими за описаните производства документи”. При липсата на порок относно представителната власт на лицето, подписало касационната жалба, дадените указания от въззивния съд за представяне на пълномощно на адв. Ч. за представителство пред ВКС и предприетите от страната действия в изпълнение на тези указания са ирелевантни за редовността на касационтата жалба.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 152/ 15.11.2012г. по т.д. № 1058/2011г. на ВКС, II ТО, е прието, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Настоящият състав възприема напълно даденото разрешение на поставения от касатора въпрос, предвид следното:
За допустимостта на иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; /2/ възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в законоустановения преклузивен срок по чл.414, ал.2 ГПК и /3/ искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Посочените предпоставки са еднакви независимо от вида на издадената заповед за изпълнение - по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК.
Видно от чл.404, ал.1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат, както влязлата с сила заповед за изпълнение, така и заповедта за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение. За разлика от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, която не се ползва с незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, ако по реда на обжалването не бъде отменено съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение /което може да бъде инкорпорирано в нея/ или незабавното изпълнение не бъде спряно по чл.420 ГПК. В случаите, когато при издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК се отмени разпореждането за незабавно изпълнение /самата заповед не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските/, заповедта ще подлежи на принудително изпълнение с влизането й в сила, като стабилизирането на заповедта настъпва с влизане в сила на решението, с което се уважава иска по чл.422 ГПК, заведен във връзка с възражението по чл.414 ГПК. Следователно, в хипотеза на отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, заповедта по чл.417 ГПК ще подлежи на принудително изпълнение след влизането й в сила, по отношение, на което тя се приравнява на заповед по чл.410 ГПК. Следва да се има предвид, че предпоставка за обжалване на разпореждането по чл.419 ГПК е подаване на възражение срещу самата заповед за изпълнение /чл.419, ал.2 ГПК/ т.е. наличие на оспорване на материалната й законосъобразност, срещу което защитата на кредитора е по исков път - чрез предявяването на положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
Видно от изложеното, при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, отпада само незабавното изпълнение на заповедта, но не и правният интерес от завеждането на иска по чл.422 ГПК, който е обусловен от наличието на възражение по чл.414 ГПК. Дали заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение изначално е обстоятелство, ирелевантно относно правния интерес от завеждането на иска по чл.422 ГПК, който произтича от упражнено в срок право на възражение по чл.414 ГПК относно съществуването или изискуемостта на материалното право, предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „При висящо производство по чл.422 ГПК, ако разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е обезсилена с влязъл в сила акт, производството по установителния иск не подлежи на прекратяване, поради липса на правен интерес”.

По основателността на касационната жалба:
С определението за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист не се постановява отмяна на заповедта за изпълнение, като същата е посочена в диспозитива на съдебния акт единствено с оглед индивидуализацията на разпореждането за незабавно изпълнение. Заповедта по чл.417 ГПК не е и обезсилена.
Предвид горното и с оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение, в частта, с която е обезсилен първоинстанционния акт и е прекратено производството по иска по чл.422 ГПК, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и свързаното с него обезсилване на изпълнителния лист, е неправилно и подлежащо на отмяна, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Следва да се има предвид, че с определението за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист не се постановява отмяна на заповедта за изпълнения, като същата е посочена единствено с оглед индивидуализацията на разпореждането за незабавно изпълнение.
Доколкото въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на спора, а е обезсилила първоинстанционния акт, единствено поради отпадане на правния интерес от иска с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, настоящата инстанция не може да разгледа наведените от ответника по касационната жалба други основания за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд не се е позовал на тях при обезсилване на решението на окръжния съд. Тези основания следва да бъдат взети предвид от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 56 от 19.07.2012г. по т.д. № 153/2012г. на Апелативен съд - Б., в частта, в която е обезсилено на решение № 445/ 14.02.2012г. по т.д. № 961/ 2009г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено спрямо [фирма], [населено място], че дължи на касатора [фирма] сумата 90 000 евро - част от вземането за неустойка за периода от 16.04.2007г. до 19.05.2009г. по договор за изграждане и въвеждане в експлоатация на многоетажна масивна сграда и производството в тази част е прекратено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.