Р Е Ш Е Н И Е №148/2017год. София, 09.01.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1271 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 14338 от 14.11.2016 г. на Т. П. Г. и В. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1237 от 7.10.2016 г. по гр.д. № 1627/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 194 от 6.06.2016 г. по гр.д. № 1094/2015 г. на Районен съд-Асеновград за отхвърляне на предявения от Т. П. Г. и В. К. Г. против [община] установителен иск за собственост въз основа на давностно владение от 1975 г. на част от поземлен имот № 109 с площ от 180 кв.м., за който е отреден УПИ X.-109 в кв.11, заключен между осови точки 1,2,3 и 4, онагледен на скица № 237/14.09.2015 г. на [община] Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК. [община] не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 133 от 17.08.2017 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд-Пловдив е приел за установено, че спорният имот е част от част от УПИ X.-109 в кв.11 по плана на [населено място], собственост на М. П. Н., а не е част от имота на ищеца Т. Г. Г.. В подкрепа на твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителите са представили декларация на М. П. Н. с нотариална заверка на подписа й от 18.10.2016 г., в която изразява съгласието си спорния по делото имот да бъде придобит от Т. и В. Г., поради това, че им е предоставен и го стопанисват от 1975 г. Посочената декларация не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Като частен документ същата се ползва с предвиденото в чл.180 ГПК доказателствено значение, а доколкото автора й не е страна по делото, факта, че е направил изявление не установява релевантни доказателствени факти. Съдържанието на изявленията на декларатора не може да бъде обсъждано, тъй като по същество се касае до свидетелски показания, които са недопустими в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е удостоверено и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Същото е приложимо когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото. Изискването посочените обстоятелства да са установени по „надлежния съдебен ред” означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл.124, ал.5 ГПК, каквито в случая не са представени, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, приложимо при допуснати от съда или съдебни служители процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото или при липса на надлежно представителство, както и в случаите, в които страната не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията, че адвокат Л. К., назначена за процесуален представител на основание чл.26, ал.2 ЗПП не е оспорила грешното, непълно и неистинско заключение на вещото лице и не се е явила в последното по делото заседание на 6.04.2016 г., при което ищците останали без надлежна адвокатска защита, не могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14338 от 14.11.2016 г. на Т. П. Г. и В. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1237 от 7.10.2016 г. по гр.д. № 1627/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 194 от 6.06.2016 г. по гр.д. № 1094/2015 г. на Районен съд-Асеновград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: