Р Е Ш Е Н И Е   № 326   София, 14 октомври 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                  СЕВДАЛИН МАВРОВ   при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора   Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 288/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. И. Д. срещу въззивно решение № 22 от 18.03.2008г. по внохд № 146/2008г. по описа на Военно-апелативния съд на Р България. В жалбата,която се поддържа в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.2 и т.3 НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се изразява в ненадлежно мотивиране на решението,едностранчиво кредитиране на свидетелските показания,необсъждане тези на защитата. Останала без коментар поправката на заповед № 30 на командира на поделение Н. З. и какво е наложило извършването й. Явната несправедливост се изразява в потвърждаването на наложеното наказанието. Прави се искане да се отмени решението и делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Частният обвинител М. К. Т. моли да не се уважава подадената жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Наказанието по чл.372,ал.2 НК е определено по реда на чл.55 НК и не е явно несправедливо. Не е нарушена разпоредбата на чл.14 НПК,а деянието е съставомерно. Жалбата по чл.378 НК е процесуално недопустима. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 9 от 27 октомври 2008г. по нохд № 9/2008 Сливенският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим капитан Д. И. Д. за ВИНОВЕН в това,че:1. На 22.06.2006г. в под. 28990-Нова Загора,обидил началника си м-р М. К. Т. от същото поделение,в качеството му на военно длъжностно лице по повод задължения по военната служба,поради което и на основание чл.378,ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.2. На 28.06.2006г. в под. 28990-Нова Загора,пред строя по демонстративен начин не изпълнил заповед на началника м-р М. К. Т. от същото поделение,поради което и на основание чл.372,ал.2 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,което да се изтърпи чрез прочитане на присъдата пред колектива на поделението. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С обжалваното решение Военно-апелативният съд на Р България е ИЗМЕНИЛ присъдата,като за деянието по чл.378,ал.2 НК,на основание чл.78а НК,е ОСВОБОДИЛ подсъдимия от наказателна отговорност и му НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/лева. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта относно определеното общо наказание по чл.23 НК. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Предмет на касационно обжалване е решение в частта за деянието по чл.372,ал.2 НПК. В останалата част,решението не подлежи на касационна проверка предвид разпоредбата на чл.346,т.1 изр.2 НПК,която изключва от кръга на съдебните актове подлежащи на касационно обжалване тези,с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от Наказателния кодекс. Следователно, жалбата относно наказанието за деяние по чл.378,ал.2 НК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Доводът за нарушение на процесуалните правила е поставен за разглеждане пред въззивния съд. В мотивите към решението, съдебният състав е дал отговор на повдигнатите въпроси в съответствие с разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. На л.23 от делото съдът е отхвърлил възражението за едностранчиво обсъждане на събраните доказателства. Видно е от първоинстанционното дело,че в три съдебни заседания,съдът е призовал и разпитал всички свидетели по делото,както и свидетелите Т,Христо Ч. и В. К. посочени от подсъдимия, всички от поделение 28 990-гр. Нова Загора. Мотивите на първоинстанционния съд изцяло са приети от въззивния съд,който въз основа на проверка и самостоятелен анализ на доказателствата е потвърдил извода за извършено от подсъдимия Д деяние съставомерно по повдигнатото обвинение. Съдът е приел,че на 28.06.2006г. подсъдимият не се подчинил на майор Т. ,негов началник- отговорен за провеждане на следобедния развод на поделението , напуснал строя без разрешение и по демонстративен начин не изпълнил заповедта на Т. ,да върне ротата,с което деяние е осъществил състава на чл.372,ал.2 НК. В тази част на обвинението,подсъдимият е поддържал,че не е разбрал,че Т. следва да приеме строя,както и че не е чул заповедта да върне ротата в строя. В случая е установено,че с устна заповед на командира на поделението майор Т. бил определен да проведе следобедния развод на поделението. Развода е бил заповядан за 14.50 ч.,но не бил приет веднага от майор Т. . Тогава подсъдимият приел строя на ротата си ,подал команда и без разрешение повел ротата си към битовия корпус. От материалите по делото става ясно,че след него още две роти напуснали строя,но след заповедта на св. Т да се върнат,те се прибрали в строя. В същото време,подсъдимият демонстративно отказал да изпълни заповедта,въпреки,че Т. извикал на висок глас няколко пъти,което се потвърждава от св. Ж,св. Петров,св. Трифонов.становено е също така,че едва след разпореждане на св. Н щаба на поделението подсъдимият се подчинил и върнал ротата . Деянието е доказано и от субективна страна. Обстоятелството,че на подсъдимия,както и на другите ротни командири е било заповядано да се върнат в строя е установено и от показанията на св. Ч,св. Косев. Заявеното от тях,както и от горепосочените свидетели обуславя извода,че заповедта е била дадена от св. Т,и този факт е бил възприет от присъстващите лица. Допълнителен аргумент,опровергаващ тезата на подсъдимия,че не е чул заповедта да се върне в строя, са показанията на майор Т. ,който е заявил че на дадената заповед да се върне в строя,подсъдимият му казал „няма да те чакам тебе”. Обстоятелствата свързани с провеждането на следобедния развод и напускането на строя и от други роти, са част от фактическата обстановка,описана и приета от въззивния съд. Тези обстоятелства не се нуждаят от специален коментар/както се поддържа в жалбата/,и не касаят съставомерността на деянието състоящо се именно в неизпълнение на заповедта на св. Т за връщане на ротата в строя,която заповед е била изпълнена от другите ротни командири. Във връзка с възраженията на подсъдимия ,следва да се цитират показанията на св.полк. В. Д. На л.38 от делото той е обяснил: В случай,че провеждането на развода не се проведе в заповяданото време,поради обстоятелството,че провеждащия развода е бил задържан от мен или от заместниците по някакъв проблем,ротите са длъжни да изчакат на место идването на определен човек за инструктаж. Ако се налага някои от ротите във връзка с изпълнение на поставена задача да напусне преждевременно строя,то командирът трябва да вземе разрешение за това”. Доводът отнасящ се до Заповед № 30 от 21.06.2006г. на командира на поделението,в която за ръководител на стрелбите е бил назначен майор Т. ,касае обвинението по чл.378,ал.2 НК,по отношение на което въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.78а НК. От мотивите на съда става ясно,че този довод е обсъден и е прието,че твърдението е невярно. Независимо,че не е предмет на разглеждане посоченото обвинение,следва да се отбележи,че върху заповедта/л.19-20/ липсват поправка или заличаване с коректор на името на друго определено с нея лице. Предвид изложеното, касационният състав не констатира да е налице процесуално нарушение-липса на мотиви и неправилна оценка на доказателствата по отношение на предмета на доказване визиран в чл.102,ал.1 НПК-извършеното престъпление и авторството на подсъдимия. Доказателствата са проверени и анализирани в съответствие с изискванията на чл.14 и чл.107,ал.5 НПК,а правото на подсъдимия да депозира доказателствени искания е уважено в съответствие с чл.107,ал.2 НПК. В съответствие с приетите за установени фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,материалният закон е приложен правилно. Доводът за явна несправедливост на наказанието не намира опора в доказателствата по делото. При определяне на наказанието,съдилищата са взели предвид всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация. Принципът за съответствие на наказанието на тежестта на деянието е съобразен в неговата пълнота. Обстоятелството,че е приложена разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК дава основание за извод,че наказанието отмерено при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е съобразено с добрите характеристични данни за подсъдимия,липсата на миналия осъждания, и конкретното деяние. В същото време въззивният съд е отчел обстоятелството,че за инкриминираните деяния са извършвани и административни проверки,за които подсъдимият е бил наказан по дисциплинарен ред,както и че въпреки получаваните поощрения,не се е проявявал като изпълнителен военнослужещ,за което е бил наказван 36 пъти административно. На л.105 от досъдебното производство е приложена служебна характеристика на подсъдимия от Началник отделение „Тактическо” на поделението. Приложени по делото са и съответните служебни картони. Като съобрази изложеното касационният състав прие,че потвърждавайки присъдата в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което основание да бъде намалено,не е налице. С оглед на тези мотиви, тъй като не са допуснати визираните в жалбата нарушения по чл.348,ал.1 т.2,3 НПК,решението следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 22 от 18.03.2008г. по внохд № 146/2008г. по описа на Военно-апелативния съд на Р България,в частта,с която е потвърдена присъда № 9/27.10.2008г. по нохд № 9/2008г. на Сливенския военен съд по отношение на извършеното от подсъдимия Д. И. Д. престъпление по чл.372,ал.2 НК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: