Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
София, 11.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1154 /2011 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 152 от 01.03.2012г.. по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощения Областен управител на административна област с център Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 319 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 811/2010г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 22 от 11.03.2010г., допълнено с решение № 879 от 17.05.2010г. по гр.д.№ 205/2009г. на Окръжен съд-Благоевград и е прекратено производството по делото като постановено по непредявен иск по отношение на първия ответник и по недопустим иск по отношение на втория ответник.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел, че по предявените отрицателни установителни искове ищецът следва да докаже, че е собственик и ако не владее имота може да предяви само осъдителен иск и необоснованост. По същество се поддържа тезата, че ищецът сам избира обема на защита, който му е необходим.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Апелативен съд - София, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Предявени са от Държавата субективно пасивно съединени два отрицателни установителни иска: да се признае по отношение на [фирма] и Г. Д. С., че те не притежават правото на собственост върху имот с площ 11 993 кв.м. в м. “Сухо поле” в землището на [населено място] с идентификатор 065334.202.29.
[фирма] е приватизирано дружество, след като с договор от 18.06.2000г. [фирма] е купило 75 % от акциите му. С н.а. № 44, т.ІІІ/ 2008г. [фирма] е признато за собственик на два имота - имот с площ 11 993 кв.м. в м. “Сухо поле” в землището на [населено място] с идентификатор 065334.202.29 / т.2/ и на имот 065334.202.30. Двата имота са получени при разделяне през 2008г. на имот 65334.202.64 по кадастралната карта одобрена през 2005г., целия с площ 30 298 кв.м., като е обособен самостоятелен имот с последни цифри 129 – път за осигуряване достъп до процесния имот 065334.202.29 На основание Р. № 360/01.08.1966г. е съставен акт за държавна собственост № 200/400/ от 1974г. за актуване на 27 дка, предоставени на Завод за авточасти [населено място]. Съгласно СТЕ, описания в този акт недвижим имот не е процесния имот от 11 993 кв.м. С А. № 1950/08.11.1983г. са актувани сградите, които се намират в имот 065334.202.30 и площадка, чиято площ не е посочена. Тя не е терена на имот 065334.202.29, тъй като в него по това време не са били построени сградите, описани в акта. Имотът по А. № 1950/08.11.1983г е предоставен за ползване на Машиностроителен завод, който не е установено дали е праводателят на [фирма]. На Завод за горивна апаратура и авточасти [населено място], на който ответното дружество счита, че е правоприемник е предоставен за оперативно управление терен с площ 37 600 дка и сгради, актувани с А. № 1990 от 1984г. Този акт не се отнася за процесния имот според заключението на СТЕ. Сградите в процесния имот 065334.202.29 са продадени на [фирма], което дружество ги е купило от Агенцията за събиране на държавни вземания и на 14.04.2008г е въведено във владение, като е отстранен ответника [фирма] от имота като трето лице.
Първостепенния съд е приел, че процесния имот не е бил предоставен на стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество, а на друго предприятие, поради което не е могло да бъде придобит от него на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/. Затова и вторият ответник не е могъл да стане негов собственик на основание продажба.
Въззивната инстанция е приела, че купувачът от проданта е заинтересован да предяви иск за собственост, и че държавата не е изгубила възможността да предяви отрицателен установиетел иск поради това, но тъй като тя не е във владение на имота е прието, че няма правен интерес от предявяване на установителен иск, а следва да предяви иск по чл. 108 от ЗС.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е: има ли правен интерес държавата да предяви отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е собственик към момента на предявяване на иска за същия имот. С определение № 466/30.12.2008г. по гр.д.№ 1657/2008г. на V гр.о. е прието, че обстоятелството, че ищецът не е собственик не го лишава от възможността да предяви отрицателен установителен иск, с който цели да отрече правото на собственост на ответника, а не да бъде установено неговото право. Това определение е постановено при отменения ГПК. При действието на новия ГПК с Р № 504/2010г. от 12.07.2011г. по гр.д.№ 603/2010г. на ІІ гр.о. е прието, че ГПК предоставя възможност на всеки правен субект, който има правен интерес да докаже съществуването, или не съществуването на едно право и преценката какъв иск да предяви ищеца зависи от процесуалното поведение на ответника. Правен интерес от предявяване на този иск е налице, когато ищеца е доказал предпоставките на претендираното от него право, което твърди, че ответника смущава и ако с отричането правото на ответника, правото на ищеца ще бъде защитено. С Решение № 352 / 14.10.2011г. по гр.д.№ 1301/2010г. на І гр.о. на ВКС е допълнено, че предявяването на отрицателен установителен иск не е предвидено като субсидиарна форма на защита – когато не може да се предяви друг иск, а е допустим, когато е налице правен спор за един и същ имот. От преценката на ищеца зависи и това е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, дали ще предпочете да установи със сила на персъдено нещо своите права върху имота, или за него ще е достатъчна по-ограничената защита, изразяваща се в отричане със сила на пресъдено нещо на твърдяните от ответника права. По ограничената доказателствена тежест съответства и на по-ограничената форма на защита. Във втория случай ще е налице правен интерес, ако съдебното отричане на твърдяното от ответника право рефлектира върху правната сфера на ищеца, като запази, или увеличи имуществото му.
Настоящият състав споделя становищата, изложени в тези решения. ГПК предоставя възможност на всеки правен субект, който има правен интерес да докаже съществуването, или несъществуването на едно право. От преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен, или отрицателен установителен иск, като правен интерес ще е налице и при избрания по-ограничен способ за защита, ако с оглед обстоятелствата е наличие правен интерес. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като ищецът твърди, че притежава, или че има право да придобие, ако отрече правото на ответника върху същия имот. Правният интерес предполага конкуриране на права и на двете страни върху едно и също право. Чрез предявяване на отрицателният установителен иск следва ищецът да защити своето право, отричайки твърдените права на ответника върху същия обект, или да отрече правата на ответника, които са пречка за да реализира свое право. Такъв ще е налице ако ответникът се е снабдил с констативен нот. акт за имот, който ищецат счита за свой, или за който има очаквания да придобие на оригинерно основание, или по реституция, ако отрече правата на ответника.. За държавата е налице такъв интерес дори имота да е включен в капитала на търговско дружество с държавно имущество с оглед приватизацията му, или с оглед възможността да продаде терена под сградите, ако те вече са продадени. При уважаване на иска, макар че се отрича притежанието на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят, или обогатят имуществото му. За предявяването на отрицателен установителен чл.97, ал.1 от ГПК /отм/, респективно чл. 124 от действащия ГПК изисква само наличието на правен интерес за ищеца, който се преценява конкретно във всеки случай според обстоятелствата по делото, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Такова изискване изрично е въведено само за установяване на факти с правно значение в нормата на чл. 97, ал.4 от ГПК /отм/, респективно в чл. 124, ал.4 от ГПК. Да се въведе като изискване за предявяване на отрицателен установителен иск изрично предвиждане в закона за всека конкретна хипотеза означава при сега действащото позитивно право да останат без правна защита редица фактически състояния и права. Такъв ще е случая, когато правото на държателя, или владелеца е смутено, /но не е отнето/ преди изтичане на шест месеца от установяването на владението от лице което неоснователно претендира, че е собственик. Такива ще са и случаите, когато възникването на правото на собственост на ищеца ще е обусловено от липса на права, които ответниците претендират. Такъв ще е и случая когато неправилно е включено имущество в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие, на което държавата не е собственик, а същото имущество е включено в капитала на друго дружество, подлежащо на приватизация.
По втория въпрос - съществува ли за държавата правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е във владение на имота, предмет на този иск е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. С Р № 665 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. І гр.о., Р № 201 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 449/2010г. Р № 110 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 746/2010г. ІІ гр.о.Р № 25/13.04.2010г. по гр.д.№ 3987/2008г. ІV гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК се приема, че е в отклонение от общото правило, че е недопустимо предявяване на установителен иск, когато ищецът има правен интерес да предяви осъдителен иск е допустимо предявяване на установителен иск за собственост дори ответника да е във владение на имота, защото ищецът може да цели само прекъсване на придобивната давност с този иск без да иска да отстрани ответника от имота, т.е. може да иска да го превърне от владелец в държател, може да търси само заплащане на обезщетение от трето лице, което ползва имота. Следва да се има предвид и това, че държавата владее чрез своите правни субекти, на които е предоставила имущество за стопанисване и /или/ управление. Смисъла на ограничението да не се предявява установителен иск, когато страната има интерес от осъдителен иск е да се постигне процесуална икономия, за да не се води след установяване на правото със сила на пресъдено нещо отделен процес за снабдяване с изпълнителен титул. Държавата разполага и с други възможности, предвидени например в чл. 80 от ЗДС, за да реализира признатите й и станали безспорни права, поради което за нея не винаги е необходимо да предяви осъдителен иск дори да не е във владение на имота.
Предвид даденото разрешение на двата поставени въпроса, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Държавата е актувала процесния имот, за който твърди, че неправилно ответното дружество е признато за собственик. Отричането на неговите права ще превърне в безспорна собствеността на държавата върху терена, за който е съставен акт за държавна собственост. Съгласно чл. 5 от ЗДС, той установява правата й до опровергаването на констатациите в него. Същевременно постройки върху този терен са продадени на трето лице, което не може да води иск за терена под тях, но би могло да изкупи необходимия терен към тях от държавата само ако собствеността й е безспорна, т.е. ако се отрекат претендираните права от ответниците.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира предявеният иск за допустим, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск от държавата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 319 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 811/2010г. по описа на Софийски апелативен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|