Р Е Ш Е Н И Е № 50021 гр. София, 07.10. 2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При секретаря като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1358 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато по касационна жалба на „К Консултинг“ ЕАД, [населено място], срещу решение №2933 от 12.12.2018г. по т.д. №2763/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е обезсилено решение №2068/03.11.2017г. по т.д.№2172/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -14 състав, само в частта, в която е постановено при участието на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ и синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, като трети лица помагачи на страната на ответника и е прекратено производството по отношение на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ и синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./. В касационната си жалба касаторът „К Консултинг“ ЕАД, [населено място], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с нормата, основанията и условията на чл.219 ал.1 от ГПК. Счита, че изводът на съда относно липсата на правен интерес за „К Консултинг“ ЕАД, [населено място], от привличането на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ като трето лице - помагач на страната на ответника, противоречи както на фактическата обстановка по делото, така и на действителния смисъл на процесуалноправната норма. Поддържа, че интересът на главната страна от привличането на трето лице - помагач в процеса не се състои само и единствено в правото й да предяви обратен иск срещу него, а в действието на съдебното решение в отношенията между двете страни. Твърди, че в случая правният интерес от привличането произтича от сключения между „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ и „К Консултинг“ ЕАД, [населено място], договор за заем, вземането на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, по който договор е прехвърлено на ищеца в производството „Брит Инвест“ АД. Касаторът е подал и отделна жалба /озаглавена частна/ срещу решение №2933 от 12.12.2018г. по т.д.№2763/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е прекратено производството по отношение на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ и синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, тъй като счита, че в тази част решението има характер на определение и подлежи на самостоятелно обжалване. Доколкото тази жалба е депозирана в срок, оплакванията в същата следва да се считат за част от подадената касационна жалба срещу решението. Ответникът по касация „Брит Инвест“ АД оспорва касационната жалба и поддържа, че същата е недопустима, тъй като въззивната жалба „К Консултинг“ ЕАД е била върната и спрямо тази страна първоинстанционното решение е влязло в сила, съответно страната няма право и на касационна жалба срещу въззивното решение. Поддържа също, че жалбата е неоснователна, като изтъква задължителната връзка която следва да съществува между наличието на правен интерес от привличането на трето лице – помагач и възможността привличащата страна да заведе обратен, регресен иск срещу лицето, което е привлякла. Твърди,че обосноваване на правния интерес от страна на ответника следва да е налице още в отговора на исковата молба, а в случая такова изявление не е направено, нито следва от приложените по делото документи. Претендира присъждане на направените разноски. Третото лице – помагач на жалбоподателя „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, чрез синдика Р. Г. М., моли жалбата да бъде уважена изцяло, като решението бъде допуснато до касационно обжалване и бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Подадена е и касационна жалба от синдика Р. Г. М., представляващ „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, която е върната с определение №18 от 22.01.2021г. по настоящото дело поради неизпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение само в частта, в която е постановено при участието на Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ и синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, като трети лица - помагачи на страната на ответника и да прекрати производството по отношение на дружеството и неговия синдик, въззивният съд е изложил съображения, че ответното дружество не е обосновало конкретен правен интерес /а и такъв с оглед предмета на спора не е и очевиден/ от привличането на третото лице - помагач, като се е задоволило единствено да посочи, че прави това искане, за да бъде обвързано третото лице от постановеното съдебно решение. Счел е, че липсата на конкретизация води до обективна невъзможност за преценка на наличието на правен интерес от исканото привличане на третото лице - помагач, както и на евентуалните му регресни права. С оглед изложените обстоятелства, на които се основават исковите претенции, съдът е счел, че за привличащата страна /длъжника „К Консултинг“ ЕАД/ не съществува притезание срещу третото лице /цедента „Глобал Агро Трейд“ ЕООД - в несъстоятелност/, което да обоснове правния интерес от привличането му като трето лице - помагач. С определение №239/09.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос „Относно правния интерес от привличането на трето лице – помагач при спор между кредитори на ответника“. По допустимостта на касационното производство: С решение №2068/03.11.2017г. по т.д.№2172/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -14 състав, „К Консултинг“ ЕАД, [населено място] е осъдено да заплати на „Брит Инвест“ АД, на основание чл.99 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата 802 061 евро, ведно със законната лихва върху нея от 14.09.2015г. Решението е постановено при участието на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ като трето лице помагач на страната на ответника. Първоинстанционното решение е обжалвано само от третото лице, но не и от ответника „К Консултинг“ ЕАД, [населено място]. Липсата на жалба от ответника обаче не е довела до влизане на решението в сила по отношение на него. При подадена въззивна жалба само от третото лице помагач на страната на ответника по главния иск срещу осъдително решение във въззивното производство правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящия процес, като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, потвърждаваща неговото правно твърдение и отричаща правното твърдение на ищеца, не може да се отрече. При подаване на въззивна жалба третото лице помагач упражнява собствено процесуално право, а не такова на страната, която подпомага. Подаването на жалбата от страна на третото лице помагач обаче запазва висящността на спора и по отношение на подпомаганата страна, която участва във въззивното производство /в този смисъл решение №60254/02.09.2022г. по т.д.№4074/2020г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Въпреки, че жалбоподател във въззивното производство е третото лице помагач, а не ответникът по иска, последният е страна във въззивното производство и участва в него като осъществява защита на собствените си интереси. Ответникът по иска има правото да упражнява всички процесуални права, с които въззивният жалбоподател разполага, с изключение на тези отнасящи се до разпореждане с правото на обжалване. Поради това той има и правото да иска допълване на въззивното решение в случаите, когато въззивният съд не се е произнесъл по всички направени с въззивната жалба искания, съответно има право и на касационно обжалване. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Относно предпоставките за привличането на подпомагаща страна е формирана съдебна практика с ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 247/13.06.2012г. по гр.д. №525/2011г. на ВКС, IV г.о., решение №106/16.07.2018г. по гр.д. №4088/2017г. на ВКС, III г.о., определение №527/19.08.2013г. по гр.д. №4117/2013г. на ВКС, IV г.о. и други. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС за разлика от встъпването, привличането на трето лице като подпомагаща страна, става не по негов почин, а по почин на една от главните страни. То е право на привличащата страна, за да го подчини на силата на мотивите - чл. 179, ал. 1 ГПК, с оглед на бъдещия процес, който би водил срещу третото лице при неблагоприятен за него изход на делото, по който е страна. Привличащият трябва да има интерес от привличането на третото лице, с което се намира в такива отношения, които са основание за неговото встъпване, което последното не предприема поради опасенията си от неблагоприятен за него изход на делото. Затова привличането трябва да бъде поискано от заинтересованата страна най-късно в първото по делото заседание според чл.175, ал.1 от ГПК с писмена молба, препис от която се връчва на противната страна. Този срок е преклузивен, поради което е недопустимо привличане на подпомагаща страна пред въззивната инстанция. По този начин се гарантират правата на третото лице като му се дава възможност за участие по делото от неговото начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздействува върху изхода на делото. В решение №106/16.07.2018г. по гр.д. №4088/2017г. на ВКС, III г.о. е прието, че привличането на трето лице - помагач е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането /чл.218 от ГПК/. Интересът се състои от постановеното в чл.223 от ГПК действие на решението по отношение на третото лице /установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителна сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна/. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл.223, ал.2 от ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Предпоставките на чл.218 и чл.219 от ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение. Определението, с което те са приети за осъществени, е необжалваемо, но е оттегляемо. В решение №247/13.06.2012г. по гр.д. №525/2011г. на ВКС, IV г.о., се сочи, че чрез привличането привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес между нея и привлеченото лице. Относно правните последици на съдебното решение, постановено при участието на подпомагаща страна, е формирана практика с решение №60167/02.02.2022г. по т.д.№2490/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. В същото е прието, че на осн. чл.223, ал.2 от ГПК „това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла“. В чл.235, ал.2 от ГПК изрично е регламентирано, че „съдът основава решението си върху приетите за установени от него обстоятелства по делото и върху закона“, т.е. съдът е длъжен да посочи в решението си правната норма, която счита за приложима към конкретния спор и констатациите си относно съществуването или не на очертаните в хипотезиса й релевантни факти. В този смисъл в чл.236, ал.2 от ГПК е посочено съдържанието на мотивите на съдебния акт: „към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда“. Въз основа на горното установителното действие на решението между третото лице - помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите /чл.223, ал.2 от ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. В допълнение съставът на ВКС е посочил, че задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 от ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл.223, ал.2, изр.1 от ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя разрешенията в цитираните актове. Същите са приложими и в хипотеза на спор между кредитори, когато единият от тях е предявил срещу длъжника иск за вземане, по отношение на което и другият кредитор се легитимира като титуляр и предявява претенции към длъжника. В тази хипотеза кредиторът, който не е страна в производството, има възможността да предприеме главно встъпване, за да получи защита на претендираното от него право чрез предявените от него искове, като същевременно осуети уважаването на вече предявения иск. Това обаче е процесуална възможност, която кредиторът може и да не упражни. Ако той не вземе участие в производството, в случай на уважаване на иска няма да бъде обвързан от постановеното по делото решение и ако предяви срещу длъжника по исков ред претенция за същото вземане, длъжникът може да бъде осъден повторно. Именно това поражда за длъжника правния интерес да иска привличане на втория кредитор като трето лице помагач, за да го подчини на задължителната сила на мотивите във вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна. В този случай правният интерес не е обусловен от наличието у страната, искаща привличането, на регресни права срещу третото лице. Признаването на претендираното от ищеца право с влязло в сила решение не обуславя съществуването на регресно право за ответника, но обуславя несъществуването на задължение на ответника за същото вземане към втория кредитор. Тоест тук правният интерес е свързан не с пораждането на регресно право, а с отричане на задължение на подпомаганата страна към подпомагащата. Неблагоприятният за ответника изход по предявения иск – признаване на задължението му към ищеца, би обусловил благоприятна за него позиция в материалното правоотношение с третото лице, чиято претенция за вземането е несъвместима с тази на ищеца и затова ответникът има интерес от участието на третото лице в производството като подпомагаща страна. По този начин съдът в следващо производство между подпомагаща и подпомагана страна, ще бъде обвързан да приеме, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване касационната жалба се явява основателна. В случая ищецът в производството „Брит Инвест“ АД се легитимира като титуляр на процесното вземане по силата на договор за цесия от 30.04.2015г., сключен с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД. Становището на ответника „К Консултинг“ ЕАД, изразено в отговора на исковата молба, че договорът за цесия не му е съобщен, доводите за симулативност на договора, както и извършеното оспорване на автентичността и датата на договора за цесия, сочат на неговото убеждение, че кредитор на вземането е не ищецът в производството, а цедентът „Глобал Агро Трейд“ ЕООД. Разбирането на ответника, че друго лице, различно от ищеца, е носител на вземането, обуславя правния му интерес от привличането на това лице като участник в производството, още повече, че упражняването на това процесуално право е ограничено с преклузивен срок. Привличането на цедента като страна в производството не препятства възможността му да изрази становище за валидност на договора за цесия, както и да заяви, че не той, а ищецът е носител на вземането. Нещо повече, цедентът може да поиска от съда да го конституира като подпомагаща ищеца страна и да го заличи като помагач на ответника, тоест да направи самостоятелно искане за встъпване. В този случай правният интерес на ответника също е защитен, доколкото отново се постига участието на цедента като страна в производството и подчиняването му на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право. Следва да се отбележи, че в конкретния случай становището на синдика, представляващ дружеството – цедент, изразено в първоинстанционното производство и във въззивната жалба, за нищожност на договора за цесия поради заобикаляне на закона, както и за липса на представителна власт на лицето, представляващо цедента, а също и за договаряне във вреда на представлявания цедент, налагат извода, че третото лице „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ оспорва легитимацията на ищеца – цесионер като титуляр на процесното вземане. С оглед изложеното въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение в частта, в която е постановено при участието на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, като трето лице - помагач на страната на ответника и е прекратено производството по отношение на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по подадената от третото лице помагач въззивна жалба на осн. чл.293, ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на спора, въззивният съд ще се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294, ал.2 от ГПК. В частта, с която е обезсилено производството по отношение на синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ като самостоятелна страна, решението е правилно. Синдикът може да действа в качеството си на орган на производството по несъстоятелност и съответно да бъде самостоятелна страна в производствата наред с несъстоятелния длъжник, само в изрично предвидените в закона случаи /исковете по чл.649 от ТЗ, чл.694 от ТЗ и чл.637 от ТЗ/. Във всички останали производства с участието на длъжника, синдикът действа съгласно чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ като негов представител, а не като самостоятелна страна. Поради това и всички процесуални действия на синдика в настоящото производство следва да се считат като извършени от него в качеството му на представител на несъстоятелното дружество „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2933 от 12.12.2018г. по т.д.№2763/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която е обезсилено решение №2068/03.11.2017г. по т.д.№2172/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -14 състав, само в частта, в която е постановено при участието на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, като трето лице помагач на страната на ответника и е прекратено производството по отношение на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2933 от 12.12.2018г. по т.д. №2763/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която е обезсилено решение №2068/03.11.2017г. по т.д.№2172/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -14 състав, само в частта, в която е постановено при участието на синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./, като трето лице помагач на страната на ответника и е прекратено производството по отношение на синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.