3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 гр. София, 07.03.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 6244/2015 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. А. срещу определение № 573 от 26.10.2014 г. по ч. гр. дело № 590/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. Ответникът по касация – Д. В. К. е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на цитираното определение и поддържа становище за неоснователност на частната касационна жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. А. против определение № 3834 от 10.09.2015 г. по гр. д. № 443/2014 г. на Пловдивски окръжен съд за оставяне без уважение искането на жалбоподателите за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от възможността да бъдат освободени от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК могат да се ползват само физически лица, но не и юридически лица, а по отношение на жалбоподателите физически лица е приел, че същите не са изпълнили указанията на първостепенния съд да заявят изрично в декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК дали получават доходи от рента и аренда от земеделски земи, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества или от дейност като еднолични търговци, дали притежават влогове, парични средства в наличност или доходи от други източници. Прието е още, че и двамата жалбоподатели – физически лица са в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, позволяващо им да полагат всякакъв вид труд и могат да реализират доходи от трудов или граждански договор или от друг източник, в това число чрез осъществяване на дейност с едноличното дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е първата жалбоподателка, както и че същите са получили значителна сума под форма на продажна цена. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване е поставен въпрос, който е формулиран, както следва: „При декларирана липса на родовата категория източници на доходи, необходимо ли е изричното изброяване на всеки вид източник на доходи, който не е налице?”. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос не е въведен с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, който е приел, че от възможността да бъдат освободени от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК могат да се ползват само физически лица, но не и юридически лица, както и че жалбоподателите физически лица не са заявили изрично в декларациите си дали получават конкретни доходи от източници, подробно изброени в мотивите на обжалваното определение. Въпросът, цитиран по – горе е поставен с оглед становище на касаторите, развито в приложението. Поради това следва да се приеме, че с така поставения въпрос жалбоподателите не са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като не са формулирали правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд. В тази насока не са съобразени разрешенията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 за това, че правният въпрос следва да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд. С въпрос, произтичащ от становище на страната не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите не са обосновали и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби поради тяхната непълнота, неясност или противоречивост. В тази връзка касаторите не са взели под внимание разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. Като е извършил цялостна преценка относно обстоятелствата дали жалбоподателите разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и като е изследвал доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст с оглед представените по делото доказателства и обстоятелства, включително и не само въз основа на подадените декларации, въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 573 от 26.10.2014 г. по ч. гр. дело № 590/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :