О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 164
София , 17.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2367 /2015 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 20540/17.02.2015 година на М. Ц. П. от [населено място] чрез адв.С. Б.- САК с искане да се отмени Определение Nо 1412 от 08. 01. 2015 година по ч.гр.д. Nо 19761/2014 година на СГС- ГО, I-14 с. , с което е потвърдено Разпореждане от 18.08.2014 год. по гр.д. Nо 2490/1997 год. на Софийския районен съд – ГО-53 с/в за оставяне без уважение молба за издаване на изпълнителен лист по решение по чл. 292 ГПК / отм,/ за поставяне в дял на недвижим имот във втората фаза на делбата.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на закона.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че въпросът съставлява ли годно изпълнително основание по см. на закона , влязлото в сила решение по конститутивния иск по извършване на делбата по чл. 292 ГПК / отм./ и има ли за последица пораждане на притезателно право , се решава противоречиво от съдилищата, а с положителен отговор на съда би се уеднаквила съдебната практика в правилната насока. Прилага се Решение No 358 от 27.03.2013 година по гр.В.д.No 68/2013 година на ОС-Разград.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. К. С. , с който се поддържа , че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна. Делбеното решение по извършване на делбата се ползва с конститутивно действие, обхващащо вещно правения ефект на прекратяване на съсобствеността , но не се ползва с изпълнителна сила.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационното производство по частна касационна жалба е процесуално допустимо, частна касационна жалба е подадена в срок срещу обжалваем съдебен акт при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
След преценка на наведените доводи и приложената практика на съдилищата, настоящият състав намира , че е налице основанието установено в чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С решение от 7.07.2010 година , постановено по гр.д.No 2490/1997 година на СРС- ГК 53 с-в , е извършена делбата като в дял на М. Ц. П. , на основание чл. 292 ГПК / отм./ е разпределен следния недвижим имот- УПИ VIII-240 от кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 900 кв.м., при посочените съседи, в общ дял на останалите съделители, наследници на починалия по делото С. Ц. С., на основание чл. 292 ГПК / отм./ е разпределен следния недвижим имот – дворно място от 663 кв.м. , съставляващ УПИ IV-240 от кв. 22 по плана на [населено място], заедно с изградената в него двуетажна къща и лятна кухня, при посочените съседи. Присъдени са и суми за уравнение на дяловете.
След влизане в сила на решение , М. Ц. П. е поискала да и се издаде изпълнителен лист за присъдения с делебеното решение в реален дял недвижим имот.
С Разпореждане от 18.08.2014 година , съдът е отказал издаването на изпълнителен лист с довод , че ‚решението не отразява подлежащо на принудително изпълнение притезание“.
С обжалваното определение , въззивната инстанция е потвърдила разпореждането на делбения съд, като е изложил съображения , че „ решението няма осъдителен диспозитив, поради което не отразява подлежащо на изпълнение притезание, а с препис от съдебното решение съделителят , в чиито дял е поставен недвижими имот ,ще може да удостовери правото си на собственост “.
С посоченото съдебно решение на ОС- Разград , съдебна практика илюстрираща противоречивото разрешаване на поставения по чл. 280 ал.1 ГПК правен въпрос, окръжният съд е приел, че макар и изпълнителната сила да е присъща на осъдителните съдебни решения , но тя не е изключена и в конститутивните производства, при които по съдебен ред се реализират потестативни права , като пример за такова производство е посочено делбеното, във втората му фаза в която насока е цитираното и Решение No 904 от 16.07.1992 година , постановено по гр.д. No 544/1992 год. на ВС- IV г.о.
Настоящият състав, на основание чл. 291 ГПК счита , че за правилно изразеното становище по Решение No 358 от 27.03.2013 година по гр.В.д. No 68/2013 година на ОС-Разград във вр. с Решение No 904 от 16.07.1992 година , постановено по гр.д. No 544/1992 год. на ВС- IV г.о.
Влязлото в сила решение по извършване на делбата , с което в дял и изключителна собственост на съделителя се възлага по силата на разпределяне обособен реален дял в натура , е изпълнително основание по см. на чл. 404 т.1 предл.-първо ГПК въз основа на което следва да бъде издаден изпълнителен лист.Макар и постановено в рамките на съдебното производство по реализация на едно потестативно право , съдебното решение по чл. 292 ГПК / отм./ сега по чл.353 ГПК същото съдържа възникналото притезание на съсобственика, вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по отношения на който е извършена делбата по посочения способ, да получи от другия съсобственик, изцяло владението на вещта. С влизане в сила на решението по извършване на делбата чрез разпределение на дялове по чл. 353 ГПК, настъпва вещно-правния ефект на конститутивния иск, съсобственикът в дял на когото е разпределена вещта от съда , става неин собственик, независимо от изплащане на сумите за уравнение на дяловете, затова и вземането му към другия съсобственик да получи изцяло вещта е изискуемо и подлежи на принудително изпълнение, без да е необходима нова друга съдебна защита
В тази аспект следва да се има предвид , че и други конститутивни решения не само реализират едно субективно преобразуващо право , но са годни изпълнителни основания въз основа на които може да бъде проведено индивидуално принудително изпълнение, както е безспорно , че не при всички способи чрез които се извършва съдебната делба са изпълнително основание по см. на чл. 404 ал.1 предл.- първо ГПК.
По същество на подадената частна жалба.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Производството е по чл. 404 ал.1 ГПК по арг. на парагр.2 т.9 изр.1-во ПЗР на ЗИДГПК / ДВ.бр 50/2008 год./.
Съгласно цитираната разпоредба – първата/ основна / категория изпълнителни основание са „влезлите в сила решения“ употребено като родово понятие , без да са посочени изключения.
Конститутивните решения се ползват с най-силен ефект на защита срещу накърнени материални субективни права, давана от съда. Без съмнение с влизане в сила на решението по извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./ респ. чл. 353 ГПК се проявява не само преобразуващия ефект/ в случая вещно правния ефект / , но и правото да се иска от страната , в чиято правна сфера е породен този ефект , изпълнение на настъпилите последици. Без зачитане изпълнителна сила на това конститутивно решение и без да се признае наличие на изискуемо притезание в полза на съделителя, в чиито патримониум е разпределена вещта, правоимащият ще следва да търси , според изразеното становище на въззивния съд , нова форма на правна защита по осъдителен иск, за да е налице ново влязло в сила решение между същите страни , но с осъдителен диспозитив въз основа на който да бъде издаден изпълнителен лист, който извод съдържа вътрешно противоречие-non sens.
Възлагателното решение за разпределение на обектите в натура в делбата има значението и на изпълнителен титул , без да е необходимо да се води нов дело по осъдителен иск за собственост, ако съсобственикът , който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта.
Изложените съображения налага извод за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд , което следва да се отмени наред с разпореждането на първата инстанция и се постанови ново, с което се разпореди издаването на изпълнителен лист.
С оглед компетентността на съда , който следва да издаде изпълнителния лист , делото следва да се върне на районния съд за изпълнение.
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 20540/17.02.2015 година на М. Ц. П. от [населено място], заявена чрез адв.С. Б.- САК и
ОТМЕНЯВА Определение Nо 1412 от 08. 01. 2015 година по ч.гр.д. Nо 19761/2014 година на СГС- ГО, I-14 с. , с което е потвърдено Разпореждане от 18.08.2014 год. по гр.д. Nо 2490/1997 год. на Софийския районен съд – ГО-53 с/в за оставяне без уважение молба за издаване на изпълнителен лист по решение по чл. 292 ГПК / отм,/ за поставяне в дял на недвижим имот във втората фаза на делбата и вместо него п о с т а н о в и:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист по решението по чл. 292 ГПК / отм./ в полза на молителката М. Ц. П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |